Министърът на отбраната Николай Ненчев днес подписа заповед за предаването на около 33 000 досиета на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ, военното разузнаване) на Българската народна армия на Комисията по досиетата. Архивите на РУ-ГЩ са съставени по времето на комунистическия режим до 10 ноември 1989 г., когато военното разузнаване е в пълна идеологическа, кадрова, оперативна и техническа зависимост от съветското военно разузнаване (ГРУ) и двете тоталитарни разузнавателни структури обслужват съответно режима на БКП и КПСС.

Към момента въпросните досиета се съхраняват в наследника на РУ-ГЩ – Служба „Военна информация”, подчинена на министъра на отбраната, която през последните няколко години отказва да изпълни закона за досиетата и за предаването на тези архиви под контрола на Комисията по досиетата.

Бившият щатен служител на Държавна сигурност Велизар Енчев (виж досието му тук), настоящ независим депутат, влязъл в 43-то Народно събрание от коалицията „Патриотичен фронт”, се изложи сериозно, показвайки, че не знае основните категории на агентурния апарат на ДС, въпреки че е работил за нея в периода 1985-1991 г.

Това стана в парламента по време на приемането на отчетния доклад на Комисията по досиетата за дейността й през второто полугодие през 2014 г. в четвъртък (30 април 2015 г.). Там Енчев се опита да атакува председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов с обвинението, че в копията от архивни документи, които независимият държавен орган издава по искане на граждани, прозирали имена секретни сътрудници от други държави, въпреки аномизирането на материалите с черен маркер.

Депутатът Велизар Енчев, който влезе в 43-то Народно събрание от листата на коалицията „Патриотичен фронт – НФСБ и МВРО-БНД”, но веднага след това напусна групата й и стана независим народен представител, поиска да бъде отменен закона за достъп до документите на Държавна сигурност и разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

В петък (17 април 2015 г.) той е внесъл в Народното събрание законопроект, с който предлага отмяна на закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата.

В мотивите си е посочил, че много от документите на бившите служби, съхранявани от Комисията, били секретни и тяхното разкриване ще увреди интересите и авторитета на България (това твърдение е невярно, тъй като със самия закон документите на тоталитарните комунистически служби до юли 1991 г. са обявени за разсекретени).

Гаранцията, която ГЕРБ даде през 2013 г., че новите закони за съвременните разузнавателни служби няма да бъдат тълкувани с цел ограничаване на закона за досиетата, изненадващо е изпаднала от законопроектите, които депутатите от партията на Борисов внесоха неотдавна в парламента.

Това констатира desebg.com при сравнение между законопроектите на ГЕРБ, внесени в края на май 2013 г. в 42-то Народно събрание и законопроектите, които ГЕРБ внесе отново този месец.

Става въпрос за пакета от законопроекти, включващи Закон за управление и функциониране на системата за защита на национална сигурност, Закон за Държавна агенция „Разузнаване”, Закон за военното разузнаване и Закон за Националната служба за охрана.