Константин Пенчев е юрист, национален омбудсман на България от 2010 г., председател на Върховния административен съд (2004-2010). През 2014 г. в качеството си на омбудсман той сезира ВАС за противоречивата практика по обжалването на решения на Комисията по досиетата. Тази седмица стана ясно, че Общото събрание на ВАС е отказало да се произнесе по случая. Сайтът desebg.com публикува интервю с Константин Пенчев, в което той коментира поредния опит да бъде блокиран процеса на огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

Г-н Пенчев, как се стигна до тази ситуация, вие, в качеството си на национален омбудсман да сезирате Върховния админситративен съд (ВАС) да се произнесе по противоречивата си практика при дела на лица, чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е обявена от Комисията по досиетата?

– За да обясня случая по-подробно, ще се върна малко по-назад във времето. Спомняте си сагата с досиетата, която продължи през целия преход, колко години се дискутираше да се разкриват ли или не сътрудниците на Държавна сигурност, дали да има закон или не. Хората вероятно си спомнят, че първо имаше един опит за отваряне на досиетата по времето на правителството на СДС начело с Иван Костов през 1997 г. Тогава обаче Конституционният съд прие, че наличието на картони не е достатъчно доказателство, че лицето е принадлежало към органите на ДС (при наличието на трима агенти на ДС в състава на Конституционния съд, бел. ред.).

Върховният административен съд (ВАС) отказа да изпълни конституционните си задължения и да уеднакви собствената си практика по случаите на обжалване на решения на Комисията по досиетата, с които са обявени сътрудници на тоталитарните комунистически служби, чиито дела са унищожени и по този начин се включи в опитите от последните години да бъде блокиран процеса на разкриване на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

До това положение се стигна, след като за първи път в своята история Общото събрание на ВАС не изпълни конституционното си задължение да се произнесе с тълкувателно решение. Върховният административен съд беше сезиран от националния омбудсман Константин Пенчев преди година с искане да се произнесе по появилата се противоречива съдебна практика в самия ВАС по случаите с обжалване на решения на Комисията по досиетата, с които е обявена принадлежност на лица във властта с унищожени досиета.

БСП се противопостави на изпълнението на закона за достъп до архивите и разкриването на сътрудниците на комунистическите тоталитарни структури в опит да отбранява архивите и креатурите на съветското военно разузнаване в Служба „Военна информация”, наследникът на тясно обвързаното с ГРУ Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.

В четвъртък (4 декември 2014 г.) представители на „Позитано” 20 атакуваха словесно министъра на отбраната Николай Ненчев, който миналата седмица публично обяви, че ще изпълни задълженията си и ще предаде на комисията по досиетата архивите на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, които ревностно се пазят от наследника на военната разузнавателна структура по време на комунистическия режим Служба „Военна информация” (СВИ).

 „Ще бъда безкомпромисен към всичко онова, което се опитва под една или друга форма да скрие истината за комунистическото ни минало. Имам волята да изпълня конституционните си задължения и съгласно закона, ще предам досиетата от външното разузнаване, военното разузнаване, за да стане ясно всичко онова, което се е вършило”. Това заяви министърът на отбраната днес Николай Ненчев в изказването си на националното събрание на ДСБ.

С него той декларира, че законът за досиетата да бъде спазен и Комисията „Костадинов” да получи архивите на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) – военното разузнаване по времето на комунизма, която функционира с пряката оперативна, кадрова и техническа помощ на съветското военно разузнаване ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР( бел. ред.).