Гаранцията, която ГЕРБ даде през 2013 г., че новите закони за съвременните разузнавателни служби няма да бъдат тълкувани с цел ограничаване на закона за досиетата, изненадващо е изпаднала от законопроектите, които депутатите от партията на Борисов внесоха неотдавна в парламента.

Това констатира desebg.com при сравнение между законопроектите на ГЕРБ, внесени в края на май 2013 г. в 42-то Народно събрание и законопроектите, които ГЕРБ внесе отново този месец.

Става въпрос за пакета от законопроекти, включващи Закон за управление и функциониране на системата за защита на национална сигурност, Закон за Държавна агенция „Разузнаване”, Закон за военното разузнаване и Закон за Националната служба за охрана.

Неправителствената фондация „В помощ за борбата с престъпността Св. Арахангел Михаил” поиска проверка на всички публични личности, заемащи ръководни постове в Европейския съюз.

Писмото на организацията, освен до медиите, е адресирано до министъра на правосъдието Христо Иванов, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, до Европейския парламент и посланиците на страните от Европейския съюз.

Поводът за искането е провеждането на конкурсната процедура за издигането на кандидатура на генерален адвокат на България в Съда на Европейския съюз.

През януари 2015 г. Министерството но правосъдието обяви комисията по избора на кандидат за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз. Малко след това обаче се стигна до разпадане на комисията, като двама от членовете и един резервен си направиха отвод.

Константин Пенчев е юрист, национален омбудсман на България от 2010 г., председател на Върховния административен съд (2004-2010). През 2014 г. в качеството си на омбудсман той сезира ВАС за противоречивата практика по обжалването на решения на Комисията по досиетата. Тази седмица стана ясно, че Общото събрание на ВАС е отказало да се произнесе по случая. Сайтът desebg.com публикува интервю с Константин Пенчев, в което той коментира поредния опит да бъде блокиран процеса на огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

Г-н Пенчев, как се стигна до тази ситуация, вие, в качеството си на национален омбудсман да сезирате Върховния админситративен съд (ВАС) да се произнесе по противоречивата си практика при дела на лица, чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е обявена от Комисията по досиетата?

– За да обясня случая по-подробно, ще се върна малко по-назад във времето. Спомняте си сагата с досиетата, която продължи през целия преход, колко години се дискутираше да се разкриват ли или не сътрудниците на Държавна сигурност, дали да има закон или не. Хората вероятно си спомнят, че първо имаше един опит за отваряне на досиетата по времето на правителството на СДС начело с Иван Костов през 1997 г. Тогава обаче Конституционният съд прие, че наличието на картони не е достатъчно доказателство, че лицето е принадлежало към органите на ДС (при наличието на трима агенти на ДС в състава на Конституционния съд, бел. ред.).

Върховният административен съд (ВАС) отказа да изпълни конституционните си задължения и да уеднакви собствената си практика по случаите на обжалване на решения на Комисията по досиетата, с които са обявени сътрудници на тоталитарните комунистически служби, чиито дела са унищожени и по този начин се включи в опитите от последните години да бъде блокиран процеса на разкриване на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

До това положение се стигна, след като за първи път в своята история Общото събрание на ВАС не изпълни конституционното си задължение да се произнесе с тълкувателно решение. Върховният административен съд беше сезиран от националния омбудсман Константин Пенчев преди година с искане да се произнесе по появилата се противоречива съдебна практика в самия ВАС по случаите с обжалване на решения на Комисията по досиетата, с които е обявена принадлежност на лица във властта с унищожени досиета.