Сайтът Държавна сигурност.com публикува становището на фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ) по конституционно дело 14/2011 г.

То беше образувано по искане на 3-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) за противоречащ на Конституцията на чл. 25, т. 3 от закона за досиетата, по който през последните 5 години бяха обявени стотици сътрудници на бившата ДС.

Както desebg.com първи писа ВАС сезира КС по административно дело на бившия агент на ДС и бивш дипломат Стоян Сталев, едно изключение от общата практика на ВАС.

На 2 февруари КС допусна делото за разглеждане и допусна като заинтересовани страни комисията по досиетата, Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, ВАС, главния прокурор и Българския хелзинкски комитет.

Миналата седмица кабинетът на Борисов прие становище в подкрепа на закона за досиетата, същата позиция са приели Народното събрание и министъра на вътрешните работи.

След разгласяване на случая ПДИ поиска също да бъде конституирана като страна по делото и КС допусна искането на неправителствената организация.

Становището на ПДИ дава възможност да се вникне в юридическата проблематика на разкриването на сътрудниците на бившите комунистически тайни служби. В него е застъпена европейската практика по отношение на защитата на индивидуалните правата и обществения интерес, както и баланса между тях.

Синята коалиция внесе законопроект в Народното събрание, с който да се развържат ръцете на комисията по досиетата за огласяването на кредитните длъжници.

Това стана два дни, след като председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов публично предложи да се предприемат законодателни промени, които да разширят приложението на закона.

Едно от тези предложения засяга и огласяването на кредитните милионери.

Както сайтът Държавна сигурност.com писа в момента комисията има правомощие само да установи принадлежност към ДС на кредитните длъжници, но пропуск в закона от 2006 г. те я оторизира да огласява резултата от тази проверка.

В мотивите на законопроекта, внесен от Екатерина Михайлова от името на Синята коалиция се посочва: .

Да бъдат уеднаквени периодите за проверки за принадлежност към ДС на лицата, заемащи публични длъжности и на тези, които извършват публични дейности, като всичките да обхващат времето от 10 ноември до днес, предложи председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов на конференцията във вторник в Гранд хотел „София”. На неябеше отчетена 5-годишната дейност на независимия държавен орган, натоварен с отварянето на архивите на репресивния апарат на БКП и огласяване на агентурния му апарат.

В закона за досиетата, приет през 2006 г., е допусната неравнопоставеност между лицата, заеамащи публични длъжности и лицата, извършващи публични дейности. Първата категория лица обхваща трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, а  втората засяга медиите, религиозните общности, БАН, ръководните органи на висшите учебни заведения, банкерите, застрахователите, синдиците, ръководствата на Висшия адвокатски съвет, управителните и контролни органи на спортни организации и др.

Според сегашното положение в закона лицата, заемали или заемащи ръководни постове в различни институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власти се проверяват от 10 ноември 1989 г. насам.

При лицата, извършващи публични дейности проверките обаче се извършват от влизането в сила на закона за досиетата – декември 2006 г. По този начин един период от 16 години остава скрит и непрозрачен за присъствието на ДС сред тези категории лица. Конкретен е примерът с медиите, където водещите журналисти и собственици на медии бяха проверени само от декември 2006 г. насам. .

Несъответствие в закона за досиетата не позволява на този етап огласяването на сътрудниците сред кредитните милионери, една част от които вече са проверени от комисията по досиетата. Проблемът беше потвърден пред сайта Държавна сигурност.com от председателя на комисията Евтим Костадинов.

„При проверката на кредитните милионери за принадлежност към ДС, която тече в момента, установихме несъответствие в закона. В него е записано, че задължително се установява принадлежност на лицата, посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник по Закона за информация относно необслужвани кредити (чл. 26, ал. 1, т. 4). Тези лица обаче не фигурират в списъците в закона, по които става самото обявяване на принадлежност на лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности (чл.  1, ал. 2)”, заяви Костадинов.

Така се оказва, че комисията е задължена да извърши проверка на кредитните милионери, но въпросът със самото им огласяване е оставен висящ, тъй като кредитните милионери не са отнесени нито към публичните длъжности, изброени в закона, нито към лицата, извършващи публична дейност.

Според Евтим Костадинов това разминаване може да бъде отстранено с поправка в закона. „Отчитайки натрупания опит през последните 5 години ние предлагаме не само тази поправка, а и други, целящи по-лесното прилагане на закона и разширяване на неговия обхват. Пакетът от промени ще огласим идния вторник на пресконференцията, на която комисията ще направи публична равносметка на извършената работа от 2007 г. насам”, допълни Костадинов.