Управляващите от ГЕРБ планират да извършат миниреволюция в закона за разкриване на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, след като инициираха предложения за огласяването на досиетата в редица нови направления.

Сред тях изпъкват лицата, свързани с приватизацията, научните съвети към Висшата атестационна комисия (ВАК), управители на медии, разследващите полицаи, разследващите митнически инспектори, ръководствата на районните центрове 112, ГКПП и др.

Вносители на поправките в закона за досиетата са новоизбраният председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Красимир Ципов (ГЕРБ) и съпартийците му Димитър Лазаров (член на Парламентарната комисия по правни въпроси) и Пламен Нунев (член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред). Законопроектът е внесен в Народното събрание на 7 ноември 2012 г. и се очаква да бъде обсъден утре, 15 ноември в Парламентарната комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Вносителите се мотивират, че предлаганите промени целят осъвременяване на съществуващата нормативна база във връзка с дейността по разкриването на сътрудниците на ДС и РУ-ГЩ.

Обявяване на агентите през първите 16 години от прехода в научната сфера, медиите, ВУЗ, икономиката, изповеданията

Освен разширяването на приложението на закона за досиетата вносителите от ГЕРБ предлагат изключително важна поправка, която ще даде възможност да се осветлят агентите за първите 16 години от прехода в 13 различни категории на т. нар. лица, извършващи публична дейност. Сред тях са собствениците, ръководствата на печатни и електронни медии, водещите журналисти, ръководството на БАН и институтите му, ръководствата на различните вероизповедания, ръководните органи на висшите учебни заведения и др. (виж списъка по-долу).

Най-вероятно в края на годината комисията по досиетата ще стартира процедурата по обявяването на имената на кредитните милионери, свързани с бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Това стана възможно след като парламентът (решение от 26 октомври 2012 г.) прие на второ четене поправка в закона за досиетата, с която на комисията „Костадинов” се дава зелена светлина за публичното оповестяване на агентите сред кредитните длъжници.

Проблемът възникна през февруари тази година, когато комисията по досиетата констатира, че в закона, приет през декември 2006 г., са й възложени правомощия да извърши проверка на кредитните длъжници, но не и да ги обяви пред обществото.

Тогава от Синята коалиция реагираха и през внесоха поправка, с която да бъде отстранен този волен или неволен пропуск, приета на първо четене през април 2012 г. .

Парламентът отхвърли опита на депутата от БСП Румен Петков да бъде орязан действащия от декември 2006 г. насам закон за досиетата.

Петков е вносител на законопроект за изменение на закона за досиетата, чиято цел е да отпаднат проверките и публичното огласяване на сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, създаването на допълнителни ограничения, свързани с националната сигурност, а също така и да бъде ограничено правото на публикуване на документи на бившия репресивен апарат на БКП в медиите.

Според вносителя законът за досиетата като цяло има положителна роля за утвърждаването на демократичните принципи в българското общество, но изминалите пет години показвали, че той се нуждае от усъвършенстване.

Народният представител от ГЕРБ Анастас Анастасов, който е зам.-председател на парламента, е възразил срещу предлаганите текстове. Той е отбелязал, че се цели стесняване на приложното поле на закона, а именно той да не се прилага по отношение на разузнавателните служби на Българската народна армия. Тяхното включване е мотивирано и в последното решение на Конституционния съд от март 2012 г., свързано със закона за досиетата и неговото прилагане.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто с разследващия журналист Христо Христов в броя (29) от сряда, 18 юли 2012 г. на в. „Шоу”.

В него изследователят на архивите на ДС поставя въпроса за необходимостта от законодателни промени в закона за досиетата. Той коментира слабите страни на законодателството в тази област и дава конкретни примери по какъв начин в момента част от агентите на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана, които са заемали ръководни позиции в гражданския и обществен сектор от началото на прехода до 2006 г. остават скрити.

Интервюто е на Валерия Калчева и се публикува в пълен обем. Заглавието е на desebg.com.

Христо, защо твърдиш, че агентите на ДС от първите 16 години на българския преход засега остават скрити?!

- Когато през декември 2006 г. беше приет закона за досиетата, той трябваше да даде представа кой кой е на ръководни постове в държавата. И лицата от изпълнителната, законодателната, съдебната власт, местната власт и президентът бяха проверени от 10 ноември 1989 г. до сега! Дотук добре.

Съвсем друго е положението при лицата на ръководни постове, които заемат ръководни длъжности в обществения сектор – журналисти, банкери, БАН, ръководствата на различните религиозни общности, ръководства на ВУЗ-ове, ръководствата на лечебните заведения, ръководството на Висшия адвокатски съвет, държавните спортни дружества и БОК, радио – и телевизионни оператори, синдиците – общо 13 категории, описани подробно в закона за досиетата.