Министерският съвет защити действащия закон за досиетата и атакуваната пред Конституционния съд (КС) негова разпоредба, определяща архивните документи, необходими за обявяването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност.

На заседанието си в сряда, 15 февруари 2012 г., правителството на Бойко Борисов прие правно становище като страна по делото в Конституционния съд, (КС) заведено от състав на Върховния административен съд по казуса с агента на ДС и бивш дипломат Стоян Сталев.

Стенограмата от правителственото заседание в сряда показва, че като конституирана страна по делото в КС кабинетът е приел положително становище в подкрепа на атакуваната разпоредба.

„Важно е да се изрази една воля, защото това не е просто юридически спор. Това показва едно отношение към най-близкото ни минало”, заявява зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков по време на обсъждане на проекта на становището правителството (точка 25 от дневния ред на заседанието на кабинета в сряда). Той разяснява пред министрите случая в КС.

Сезирането на Конституционния съд (КС) за отмяна на текст от закона за досиетата е опит да се избегне отварянето на досиетата на кредитните милионери.

Това заяви Едвин Сугарев на пресконференция на Гражданска платформа за памет и съвет, в която влизат Център „Хана Аренд”, Асоциация за свободно слово „Анна Политковская” и Коалиция за честно управление.

Според него с атаката срещу закона за разкриване на агентите на ДС се цели и осуетяване на дейността на комисията по досиетата.

Сугарев припомни, че предходната комисия с председател Методи Андреев беше закрита през 2002 г. точно преди да обяви сътрудниците на бившите комунистически тайни служби сред кредитните милионери.

Както сайтът Държавна сигурност.com съобщи първи законът за досиетата беше атакуван в началото на февруари пред Конституционния съд от 3-членен състав на Върховния административен съд по казуса на агента на ДС и бивш дипломат Стоян Сталев.

Синята коалиция се обяви в защита на приетия през 2006 г. с пълен политически консенсус закон за досиетата, разпоредба от който беше атакувана пред Конституционния съд (КС) в началото на месеца. В специална декларация депутатите от парламентарната група на Синята коалиция обявиха, че чрез този казус, станал възможен по делото на агента на ДС и бивш дипломат Стоян Сталев, се прави втори опит след 1997 г. да се скрие от българското общество истината за досиетата на Държавна сигурност и нейните сътрудници.

В представената от депутата Екатерина Михайлова декларацията на Синята коалиция се посочва:

"Днес се прави опит за втори път да се скрие част от истината за миналото на страната ни. Ще напомним, че през 1997 г. затова България не скъса истински с комунистическото си минало. Призоваваме конституираните заинтересовани страни – Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет и министъра на вътрешните работи да подкрепят пред КС действащите текстове от Закона за достъп до досиетата.

Вярваме, че постигнатото преди години съгласие по тази тема ще намери защитници и днес сред политическите сили и институциите. Не бива да допуснем да се скрие отново истината".

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията по досиетата д-р Орхан Исмаилов. Поводът е издаването на последните два документални сборника на комисията, на чиито съставителски екипи той е ръководител. Той отговаря и на въпроси, свързани с атаката на закона за досиетата пред Конституционния съд.

Г-н Исмаилов, поканата ми за интервю беше отправена по повод издаването на последните два сборника на комисията, но първо искам да ви попитам изненадан ли сте от атаката срещу закона пред КС толкова години, след като законът показа, че е работещ?

- Ние живеем в правова държава и Конституционният съд е единственият легитимен орган, който може да се произнася за противоречащи на Конституцията закони или текстове от тях. Като говорим за конкретното сезиране на КС по конкретен текст от действащия закон за досиетата трябва да припомним, че това не е първият опит, в който подобни казуси са отнесени до КС. През 1997 г. Конституционният също е сезиран и се е произнесъл по тогавашния закон за досиетата. През 1997 г. сезирането на КС става веднага, след като законът е гласуван от парламента. В нашия случай сезирането идва пет години, след като законът действа. Съществува и една утвърдена от Върховния административен съд (ВАС) съдебна практика по делата на жалбоподатели срещу решения на комисията по досиетата за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност.