Органите, свързани с провеждането на избирателния процес при избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и в Европейския парламент, кметове и общински съветници, са задължени да предоставят необходимите данни за регистрираните кандидати на Комисията по досиетата, която им извършва проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Тази поправка в закона за досиетата прие днес парламента. Вносител на законопроекта е народният представител Мартин Димитров и негови колеги съпартийци в 51-то Народно събрание от партия „Да България“, сред които Ивайло Мирчев, Атанас Славов, Елисавета Белобрадова, Стела Николова, Надежда Йорданова и др.

В един от текстовете на закона за досиетата, отнасящ се до извършването на задължителна проверка на кандидатите, регистрирани от избирателните комисии за президентски, парламентарни, мести избори и за избор на членове на Европейския парламент, се прави важна поправка.

Към задължението в срок от 24 часа след приключване на регистрацията изборните комисиите да предоставят списъците на кандидатите за проверка в Комисията днес парламентът прие да се добави следния текст:

„Като се посочват трите имена, единния граждански номер и от коя партия, коалиция или инициативен комитет е издигнат всеки регистриран кандидат.“

Поправката идва в отговор на прецедента от 2024 г., създаден от Централната избирателна комисия (ЦИК), когато тя изведнъж отказа на Комисията по досиетата да предоставя такава изчерпателна информация без която се блокират проверката на кандидатите, регистрирани за посочените избори.

Това стана малко преди изборите за 50-то Народно събрание на 9 юни 2024 г. и предизвика скандал.

Отказът на ЦИК беше изненадващ, защото от 2007 г., откакто функционира Комисията по досиетата, ЦИК е предоставяла тези данни без проблеми на базата на общия текст в закона за досиетата, задължаващ държавните институции да предоставят поисканите от Комисията по досиетата данни.

След избухване на скандала в медиите и последвалия политически натиск председателят на ЦИК Камелия Нейкова даде на заден и предостави данните, необходими за проверката на кандидатите за народни представители, която Комисията извършва.

„Прекарахме цяла година в процедурни хватки, но днес (26 февруари 2026 г.) , най-накрая, текстовете бяха окончателно приети“, заяви пред сайта Faktor.bg вносителят Мартин Димитров.

По думите му Държавна сигурност продължава да има важно влияние в редица държавни системи. Индикация за това е да се припомни в листите на колко партии на различни избори има такива лица.

„Критично важно е предварително да е ясно кой, кой е в българската политика, преди да се гласува за него. Хората трябва да правят информиран избор. Честно е да знаеш за кого гласуваш“, заключи Димитров.

Той е основен вносител и на предходната важна поправка в закона за досиетата през юни 2022 г., с която бе отменен опита на Върховния административен съд да наложи цензура на Комисията по досиетата за повторно и последващо обявяване на агентите на ДС, но при различна заемана от тях ръководна длъжност или кандидатстване за изборна длъжност.