Михаил Константинов е професор по математика, почетен научен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Автор на редица книги и статии. Бил е дългогодишен член на ЦИК.

Константинов е един от обществениците, които още от началото на промените заема и отстоява активна гражданска позиция по въпроса за разсекретяването на досиетата на репресивния апарат на БКП.

В специално интервю за desebg.com той говори за предстоящото решение на Конституционния съд по делото срещу закона за досиетата, както и за процесите, съпътствали отварянето на архивите през последните години.

Г-н Константинов, очаквате ли Конституционният съд (КС) да сложи прът в процеса на отваряне на досиета с евентуалната отмяна на текст от закона, по който през последните пет години бяха обявени стотици агенти на бившата Държавна сигурност с прочистени дела?

- Не стотици, а няколко хиляди агенти бяха огласени по този текст. Силно се надявам това да не се случи, защото ако стане, конституционните съдии, които гласуват за такова абсурдно решение, просто ще се опозорят и като професионалисти, и като хора.

Всички ние знаем, че правилата на играта не могат да се сменят по време на самата игра. Вече пет години комисията по досиетата действа по тези правила, хиляди лица бяха оповестени по тези правила. Сега да скрием останалите ще бъде нечестно, а и противозаконно. Принцип в правото е да не се променят по този начин правилата.

Между впрочем Конституционният съд веднъж вече се покри с вечен позор с решението от 1997 г., с което бяха отменени важни текстове от тогавашния закон за досиетата. Забележителното в случая е, че във взимането на това решение тогава участват конституционни съдии, които са свързани с Държавна сигурност. Такъв е конституционният съдия Георги Марков, който е виден доносник на ДС и заради чиито доноси в затвора са лежали хора.

Ще припомня, че тогава, първо, КС реши от проверката за принадлежност към ДС да отпаднат самите конституционни съдии, както и президента и вицепрезидента. Тук има огромен конфликт на интереси, тъй като доносниците на Държавна сигурност в КС гласуват сами за себе си да не бъдат проверявани.

Второто, което тогавашният състав на КС реши, е, ако агентите са само картотекирани и няма други документи за тях, те да не се оповестяват.

А ние знаем, че картотеката е тази, която остава. Водещите офицери са направили мечешка услуга на някои свои подопечни, ако мога така да се изразя, като са им изчистили материалите  и онези агенти, които не са били толкова гадни, остават под подозрение. Ако всички материали си бяха в архива щяхме да разберем кои агенти са донасяли за своите колеги и близки и кои са писали фиктивни доноси. Това обаче сега далеч не винаги можем да направим, тъй като, както знаете, архивите в началото на прехода бяха прочистени от самата Държавна сигурност.

Механизмът на прочистване на архивите, според мен, е ключов момент, тъй като в решението си през 1997 г. КС изобщо не го разглежда, а априори приема, че съществуват т. нар. картотекирани сътрудници. Експертите много добре знаят, че през 1990 г., когато БКП и ДС тайно извършват чистката, документите, които те оставят и не ги унищожават, като най-солидно доказателство за агентурната принадлежност, са картоните и регистрите.

- Точно така. Искам да напомня нещо, което навремето пастор Гаук, който сега предстои да стане президент на Германия, каза тук в България при едно от посещенията си и според мен това определи частично общественото мнение. Той каза две фундаментални неща, базирани на неговия опит като ръководител на комисията за архивите на ЩАЗИ в Германия, факти, които се потвърдиха. И тези два факта трябва да се помнят от всички хора – първо, фалшиви досиета няма и второ, унищожени досиета няма.

Това като че ли противоречи на нещата, които казахме преди малко по отношение на прочистването на архивите, но всъщност противоречие няма и сега ще се опитам да обясня защо. Всяко едно досие съдържа около 95 процента баласт. Имам предвид личните и работните дела на съответните сътрудници. В тези дела повечето материали са баласт. Да не говорим, че голяма част от агентите са писали откровени глупости.

Но има някои възлови документи – декларация за сътрудничество, ако такава е подписвана, както и някои важни доноси, които сътрудникът е правил и биха могли да го компрометират. Тези материали са внимателно измъкнати от делата и, или са филмирани, или са отишли в касите на кукловодите. Няма унищожени досиета в тяхната важна част! Така че всички тези приказки, че архивите били унищожени, са прах в очите на хората, за да се поддържа тезата, че няма смисъл от отварянето на досиетата.

Напротив, има абсолютен смисъл от разкриването на истината. И ако някой от бившите агенти си мисли, че досието му е унищожено, той дълбоко се лъже. Няма такова нещо! Включително, сто процента съм убеден, че най-важните материали от разработката срещу писателя Георги Марков, убит в Лондон през 1978 г., се пазят където трябва, защото най-малкото чрез тях мога да бъдат държани в зависимост хората, които убиха писателя. Ние вече знаем кои са те, благодарение на вашите разследвания, но друго си е това да се прочете черно на бяло.

Ние тепърва предстои да видим как ще бъдат използвани тези секретни сведения, което по закон е забранено. Има наказание за използването на такива материали, но така или иначе те се използват. И това обяснява някои уж необясними явления в българската политика, във финансите, в българската икономика.

Отново апелирам към конституционните съдии, между тях има много честни хора, някои са мои приятели: не се опозорявайте с решение, което ще блокира отварянето на досиетата. Надявам се, че няма да прозвучи като намеса в работата им, но нека не записват имената си с черни букви в българската история, както това направиха някои техни колеги през 1997 г.

Макар че сред днешните конституционни съдии няма обявени сътрудници на ДС, ако те гласуват по един, бих казал неправилен начин, то това ще означава, че имат други зависимости. Няма нито едно разумно основание КС да гласува срещу закона за досиетата.

Той доказа своята ефективност, а и стана ясно, че съответства на добрите образци в това законодателство. Знаете, че подобни закони действат във всички бивши социалистически държави без изключение. Отскоро в Румъния има и закон за лустрацията. Такъв закон няма само в Русия, която е специален случай. Сигурно още стотици години тя ще пребивава в това особено състояние.

Като говорим за ситуацията около сезирането на КС срещу закона за досиетата, не може да не отбележим, че това става преди обявяването на сътрудниците сред кредитните милионери и проверките в бизнеса, банките и икономиката.

- Ами вземете този пропуск с кредитните милионери, който сега се откри в закона за досиетата. Според мен това е една много добре планирана акция, защото няма смисъл в закона да записваш, че трябва да се проверяват от комисията 45 000 – 50 000 души кредитни длъжници и в същото време законодателят да не е дал възможност за оповестяването на резултатите. Но когато се стигне до висшите финанси, винаги се случва нещо.

Ще припомня една друга позабравена история – закона „Панев”. С него беше направена лустрация през 1992 г. във висшите учебни заведения. Той мина през Конституционния съд. Следващият закон – Законът за банковото дело, с който беше въведена лустрация за сътрудниците на ДС да не заемат ръководни постове в банките – не мина. Забележете, когато се засягат финансите – нещо все става.

Цялата тази история със Стоян Сталев е просто съшита с бели конци. Той е хвърлен на амбразурата, като или е получил нещо, или са го изнудили, защото в момента той се омаскарява с атаката срещу закона за досиетата в КС чрез своя случай. Чрез него се опитват да спасят останалите му колеги.

Тук трябва да припомним, че през 2010 г. ДС в лицето на Димитър Иванов пак направи опит да атакува закона пред КС, като тогава се потърси пролука чрез омбудсмана, който има правомощие да сезира КС.

- Да, това е точно така. И забележете какъв нежен прякор има г-н Иванов: “Митьо Гестапото”. Има чувство за хумор нашият народ. Аз бях на срещата при омбудсмана. Тогава все пак Гиньо Ганев не се подаде, въпреки че беше подложен на много силен натиск. Той обаче чувстваше как може да се омаскари, а Гиньо Ганев е човек, който си държи на реномето.

Според мен при всяка дискусия за комунистическото минало, включително и за досиетата, трябва да се започва и да се завършва с това, че в България комунистическият режим е обявен за престъпен със закон от 2000 г. Това трябва непрекъснато да се припомня, защото онези, които твърдят, че са работили за Родината, всъщност са работили за един престъпен режим. А задавате ли си въпроса защо бившите комунисти не отмениха този закон, след като дойдоха на власт? Питайте Сергей Станишев!

В Европа вече тече процес на международно осъждане на комунизма и на изграждане на обща европейска памет, в която, както се казва истината за нацизма, така трябва да се каже и истината за комунизма.

Точно така, и бившите комунисти искаха да си постелят позиции на европейско ниво. Че Станишев щеше ли да бъде избран за лидер на Партията на европейските социалисти, ако беше тръгнал да отменя Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен? Не, защото в Европейския парламент вече е поставен въпросът за осъждането на всички тоталитарни режими.

Вие сте един от хората, които още в началото на промените сте заемал активна гражданска позиция по проблема с досиетата. Промени ли се с нещо представата за репресивната система на ДС след толкова години и кои митове за Държавна сигурност рухнаха?

- Навремето в периода 1992-1993 г. с моя приятел Николай Вълчанов публикувахме във в. „Демокрация” една поредица от статии озаглавена „По модела на КГБ”. Разбира се, ние нямахме достъп до документите на българската ДС, но разполагахме с разсекретените документи на ЩАЗИ и имахме опит от разговори с комисията в Германия, включително и с нейния ръководител г-н Гаук. В тази поредица доста точно описахме няколко много важни неща за българската Държавна сигурност.

Като започнем от психологическите зависимости – как са били вербувани агентите, и стигнем до това, как са съхранявани досиетата и картотеките К 1 и К 2, които са били използвани за двойно криптиране на информацията. Още тогава посочихме, че няма унищожени и изфабрикувани досиета. Трябва да сте абсолютно неадекватен за да си помислите, че в онези времена, при комунизма, можеше да се изфабрикува досие на човек, който след 25-30 години ще стане важна политическа личност!

При онази система, ако не друго, съществуваше ред и дисциплина. Системата, по която е работила Държавна сигурност, е изградена на строги правила. Това особено важи за агентите, тяхното проучване и вербуване, прехвърляне от един оперативен работник на друг, от едно управление на ДС на друго. Как си представяте, че един човек, който „не знае”, че е вербуван, за който има доклад за вербовка, ще откликне на новия си оперативен работник, когато последният влезе в контакт с него?

Представяте ли си каква би била реакцията на властта, ако разбере, че един техен офицер от ДС ги е лъгал с фалшиви вербовки?! Никой тогава не си е позволявал да лъже Партията майка и шефовете си в ДС, като фабрикува фалшиви досиета. Така че е пълна глупост твърдението: „ аз не знаех, че съм вербуван”.

Разбира се, имало е един много малък процент хора на най-високо ниво, академици, професори, финансисти и други, за които има доклад вербовка, но от които официално не са били искани сведения. Те устно са давали информация или са коментирали процеси в разговори с оперативните работници. Това се е правело с цел да се запази самочувствието и достойнството на тези хора. Докато по-дребните агенти са били грубо натискани и манипулирани.

Друг мит е за прословута декларация за вербовка. Според данните на ЩАЗИ само 49 процента от агентите са имали подписани декларации за вербовка. И това са най-калпавите агенти, които са били вербувани под натиск.

Истински мотивираните агенти не са подписвали декларация. Те сами са ходили да донасят. Това е използвано и от ДС. Ако нещо трябва да признаем, то е, че са били големи психолози. В КГБ така прекрасно са познавали чуждите и своите слабости, че са направо академици в тази област и са предали опита на братските служби в страните от Източния блок, включително и на българската Държавна сигурност.

Свидетели сме на странно явление: нито един от групата на оповестените сътрудници, които твърдят, че не са знаели, че са вербувани, не заведе дело срещу водещия офицер за клевета или за уронване на престижа си.

- Забележителен факт! Но вместо водещите си офицери, някои от тези агенти, които „не били знаели”, се опитват да съдят Комисията по досиетата. Абсолютно безуспешно, защото комисията си върши работата според закона. Да, те имат възможност да съдят офицерите, които са ги натопили, но забележете колко еднотипна е реакцията на хората с обявена принадлежност към ДС. Едната реакция е „ние не знаехме”, другите пък се гордеят много.

Но се гордеят, след като бъдат обявени.

- Точно така, едва след като ги обявят. Ето сега предстои да обявят агентите във висшите учебни заведения. Нека сега, веднага, да излязат и да си кажат. Пак ли след това ще разправят, че не са знаели? Всеки се е вкопчил в надеждата, че няма да го обявят. Но няма как да се скрие тази работа.

Разбира се, не трябва да забравяме, че между 3000 и 3500 агенти в България никога няма да бъдат разкрити, тъй като са вербувани от ГРУ (съветското военно разузнаване, б.а.) или КГБ. Те изобщо не са били завеждани тук. Те са си чужди агенти. А че Москва изобщо няма да си разкрие агентурата, е пределно ясно. В този смисъл имаше право навремето един висш руски чиновник като каза, че България е “троянски кон” на Русия в НАТО и ЕС. Разбира се, част от тези руски агенти вече са превербувани от съответните западни служби. Така че у нас е бъкано с двойни и тройни агенти.

След броени дни комисията по досиетата ще да започне обявяването на резултатата от проверките на сътрудниците на ДС във ВУЗ. Какви са вашите очаквания?

- Много неприятни са ми очакванията. Да видим какво излезе до момента. Първо, бяха разкрити директорите на институти в БАН. Почти всички от действащите директори се оказаха свързани с ДС, удивително! И всички се оказаха герои, работили за Родината. Миналата година беше обявена проверката за Висшата атестационна комисия (ВАК). Там над половината от членовете й се оказаха агенти. Процентът на сътрудниците на ДС във висшите учебни заведения също ще бъде висок.

Какво трябва да говори обявяването на агентите на ДС сред ръководните тела на висшите учебни заведения на младите хора, които нямат никаква представа за репресивната машина преди 10 ноември 1989 г.?

- За съжаление почти нищо не им говори, защото тези неща са отдалечени в историята, така както за нас, да речем, е отдалечено турското робство. Младите в голямата си степен не се интересуват от това, сред тях битуват всякакви легенди. За съжаление тъжната истина е, че който не е преживял лично тази история, няма как да се вълнува от нея. Техните родители са живели този живот, за който ние говорим, но младите хора, слава Богу, не. Но това означава, че до голяма степен те са уязвими това да се повтори, защото имунната система на обществото не е много трайна. Следващото поколение вече не е имунизирано.

Как гледате на процеса на отварянето на архивите на ДС през последните пет години и дейността на Комисията по досиетата?

- Комисията си свърши много добре работата. Лично аз искам да поздравя нейните членове и специално председателя й Евтим Костадинов. Само като си представя на какъв натиск са подложени, чест им прави, че не скриха нищо.

Тук трябва да припомним, че точно тази комисията оповести агент „Гоце” – Георги Първанов. Представете си на какъв натиск от самото начало е било подложена комисията това да не се случи! А Първанов беше първият в списъка с публичните фигури. Аз имам доверие на комисията.

За съжаление от досието на „Гоце” липсва един доклад, който той е писал и за който говори водещият му офицер. Доклад, за който уж „Гоце” обясни, че бил за структурата на Института по история към БКП (като че ли Партията не си я знаеше много добре тази структура). Много по-вероятно е това да е доклад, в който „Гоце” е клепал своите колеги. Този доклад не е изчезнал и ако агент „Гоце” си мисли, че е изчезнал, много се лъже. Той всъщност прекрасно знае в кой сейф се намира документът. Действията на агент „Гоце” са мотивирани от това, че уличаващият го доклад се намира там, където “трябва” – при кукловодите.

Как преценявате позицията на друг агент на ДС със силно влияние в политиката – Ахмед Доган, който преди втория тур на президентските избори през 2011 г. даде подкрепата на ДПС на кандидата на БСП Ивайло Калфин, но не успя да промени вота, както това е ставало в предишни президентски избори?

- Има една легенда, която е добре да бъде развенчавана периодично и това е легендата за ключовата роля на ДПС при избора на български президент. От всичките избори за президенти, а те са били през 1992 г., 1996 г., 2001 г., 2006 и 2011 г., само два пъти помощта на ДПС е била решаваща. Това стана на изборите през 1992 г. и 2001 г. При първия избор Желю Желев спечели срещу Велко Вълканов благодарение на ДПС. През 2001 г. подкрепата на ДПС беше решаваща за спечелването на изборите от Георги Първанов срещу Петър Стоянов.

През 1996 г., когато Петър Стоянов стана президент, ДПС го подкрепи, но това нямаше значение, тъй като той имаше 800 000 гласа разлика с Маразов. Още по-малко значение имаха гласовете на ДПС през 2006 г. Тогава разликата между Първанов и Сидеров на втория тур беше 1 400 000 гласа.

На последните президентски избори през 2011 г. разликата между Плевнелиев и Калфин беше 160 000 гласа и Доган за пръв път подкрепи “грешния” кандидат, тоест този, който не спечели.

Да резюмираме. От 5-те избора за президент, в 4 ДПС се ориентира правилно, прояви верен политически нюх и подкрепи победителя, като само при два избора тази подкрепа беше решаваща. Един единствен път подкрепиха губещия кандидат – при последния президентски вот. Това е истината за подкрепата на ДПС, която трябва да се знае и да не се преувеличава.

Когато ГЕРБ влязоха във властта през 2009 г., партията не се ангажира с процесите, свързани с досиетата, но след скандала с агентите в дипломацията правителството, а и новият президент, заеха ясна позиция. Каква е вашата оценка?

- Мога да поздравя партия ГЕРБ за нейните действия в тази насока, още повече, че аз също имах резерви в началото, знаейки за генезиса на хората в нея и имайки предвид обстоятелството, че рано или късно и те ще бъдат подложени на натиск по тези въпроси. Чест им прави, че те издържаха и не се подадоха.

Виждаме, че работата на Комисията по досиетата не беше спряна и не беше затруднявана, а подпомагана от някои действия на правителството. Имам предвид, че екипът на министър Цветан Цветанов успешно прехвърли целия архив на ДС на подчинение на комисията. Факт, който трябваше да се случи още преди ГЕРБ да дойде на власт.

Действията на министъра на външните работи Николай Младенов в кадровата политика в българската дипломация са също в духа на скъсване с влиянието на Държавна сигурност. В този смисъл правителството си свърши работата.

Предстои избор на нов състав на комисията. ГЕРБ в лицето на министър Цветанов вече номинира председателя Евтим Костадинов за втори мандат и също така досегашния член на комисията Екатерина Бончева. Как ще коментирате този ход?

- Това е правилно решение. Председателят си свърши много добре работата. Той много добре познава проблемите и процедурите на закона. Би било неудачно да се избира друг човек, който поради непознаването на материята ще загуби време и комисията няма да работи пълноценно поне една година. За Екатерина Бончева няма какво да говоря, тя е един от най-достойните български журналисти с последователна позиция през всичките години и очевидно управляващите са преценили, че дейността й в комисията е успешна.

Как гледате на факта, че с избора на нов президент се прекъсна 10-годишната практика по време на управлението на Георги Първанов в президентската администрация и в дипломацията принадлежността към ДС да е един вид атестация за назначаване на ръководни постове?

Изключителна “атестация”! На най-важните им постове бяха все кадри на Държавна сигурност. То това беше люпилня на кадри. Но ние сме свидетели, как това сега се променя. Аз не съм убеден, че бившият президент Георги Първанов чак толкова е разчитал на хората от ДС, просто него силно го държат в подчинена зависимост поради онзи доклад, който липсва от досието му и за който говорих. Така много лесно е могло да му се влияние за това, кой да бъде назначен за посланик, кой за съветник – ето това е зависимостта от бившата Държавна сигурност, зависимост на човек, заемащ най-високия държавен пост! А какво остава за по-ниските нива?