Министерският съвет защити действащия закон за досиетата и атакуваната пред Конституционния съд (КС) негова разпоредба, определяща архивните документи, необходими за обявяването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност.

На заседанието си в сряда, 15 февруари 2012 г., правителството на Бойко Борисов прие правно становище като страна по делото в Конституционния съд, (КС) заведено от състав на Върховния административен съд по казуса с агента на ДС и бивш дипломат Стоян Сталев.

Стенограмата от правителственото заседание в сряда показва, че като конституирана страна по делото в КС кабинетът е приел положително становище в подкрепа на атакуваната разпоредба.

„Важно е да се изрази една воля, защото това не е просто юридически спор. Това показва едно отношение към най-близкото ни минало”, заявява зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков по време на обсъждане на проекта на становището правителството (точка 25 от дневния ред на заседанието на кабинета в сряда). Той разяснява пред министрите случая в КС.

Вучков отбелязва, че атаката срещу закона идва 5 години, след влизането му в сила и дейността на комисията по досиетата, „постигнала изключително положителен ефект за гражданското общество и за неговата зрялост, особено по отношение на изсветляване на истината за близкото минало”.

На правителственото заседание зам.-министър Вучков отбелязва, че МВР не е безразлично към казуса и припомня огромната работа извършена едва при настоящото ръководство на министерството по предаването на огромния архивен масив от над 1 млн. броя документи на комисията, нещо което МВР беше задължено да направи още през 2007 г., но при кабинета Станишев това не беше изпълнено.

От думите му става ясно, че МВР, което също е допуснато като страна по конституционното дело, вече е изпратило в КС становището си в подкрепа на закона за досиетата и атакуваната разпоредба.

Обръщайки се към премиера Борисов Вучков отбелязва, че те като институции управляващите трябва да покажат подкрепа към комисията по досиетата с избирането на състав след изтичането на мандата й в началото на април 2012 г., за да "не се допуска нито за миг прекъсване на дейността й."

Министърът на външните работи Николай Младенов също изразява пред колегите си ясната в подкрепа на закона за досиетата.

„Всеки опит да се отклони от съдебната практика в момента по този въпрос ще създаде съмнение относно причините, по които се прави такава промяна в съдебната практика, и в Конституционния съд. Аз съм сигурен, че това е част от един опит да се обърне тенденция в българското общество, която двадесет години по-късно вече е ясна и категорична – на раздяла с това минало, което продължава да тегне в различни институции в различни части на държавата”, посочва той.

Младенов също подчертава важността за бърз избор на състав на комисията по досиетата във връзка с предстоящото изтичане на 5-годишния мандат на настоящия състав.

Той допълва, че правителството трябва да подкрепи и няколко инициативи за осмисляне на близкото минало, една от която е на Държвана агенция „Архиви” за създаване на музей, посветен на дейността на Държавна сигурност в центъра на София.

С изразената подкрепа на правителството ГЕРБ е втората парламентарно представена политическа сила, която еднозначно подкрепя закона за досиетата и процеса по отваряне на досиетата, започнал през 2006 г. Преди дни Синята коалиция също се обяви в подкрепа на закона и призова институциите, допуснати по делото в КС, да направят същото.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага пълния текст от стенограмата на Министерския съвет в точката за одобряване на становище по делото в Конституционния съд.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет
15 февруари 2012 г.

Заседанието започна в 10,10 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

Точка 25
Проект на Решение за одобряване становище на Министерски съвет по конституционно дело №14 за 2011 г.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Става дума за една точка, която изобщо не е безобидна. Последната седмица се случва една юридическа ситуация, която изобщо не трябва да подценяваме. Тричленен състав на Върховния административен съд повдигна спор пред Конституционния съд, за да се обяви за противоречащ на Конституцията един от най-важните текстове в Закона за досиетата, чл. 25, т. 3, който обяснява въз основа на какви документи се обявява принадлежност към бившите служби. Конституционният съд е конституирал осем страни в това конституционно дело: Министерски съвет, Комисията по досиетата, Народното събрание, Върховния административен съд, Върховна касационна прокуратура, МВР, Президента и Българския Хелзинкски комитет.

Прочетох внимателно становището, което е подготвено от администрацията на Министерски съвет и напълно го подкрепяме. Ние, Министерство на вътрешните работи, също подготвихме свое становище и го изпратихме още в четвъртък в Конституционния съд, но наистина, малко необяснима е тази идея изобщо да се атакува един от текстовете на сега действащия Закон за досиетата, доколкото през последните пет години дейността на тази Комисия по досиетата, мисля, че постигна изключително положителен ефект за гражданското общество и за неговата зрялост, особено по отношение на изсветляване на истината за близкото минало.
Ние като МВР не сме безразлични към този въпрос, защото за около година и половина създадохме един много строен график да предадем абсолютно целия архив на „Държавна сигурност”, който съхранявахме, там, където му е мястото – в Комисията по досиетата, в специално изградено хранилище в град Банкя.

Въпреки повелите на Закона за досиетата, който казваше, че в тримесечен срок, до месец март 2007 г. този архив трябваше да бъде предаден там, това не беше направено. Под наше ръководство, в строг график от всички областни дирекции на МВР и от централата на министерството абсолютно всички архивни документи на комисията по линия на „Държавна сигурност”, над 1 милион на брой, бяха предадени на Комисията по досиетата.  Това е важно, за да може комисията да си прави своите проверки не кореспондирайки с разни институции – НРС, МВР и т. н., а да може сама да си прави проверките, изпълнявайки повелите на закона.

Искам отново да насоча внимание към това, че изведнъж, въпреки че пет години има безпротиворечива съдебна практика и всички дела, заведени от хора, осветлени като сътрудници на службите, завели дела срещу Комисията по досиетата, почти всички дела са изгубени, въпреки това тричленен състав на Върховния административен съд повдига спор пред Конституционния съд. Аз не вярвам, че Конституционният съд ще обяви за противоречащ на Конституцията този текст – чл. 25, т 3. от Закона за досиетата, защото, позовавайки се на едно дело от 1997 г., то е абсолютно несъотносимо към действащата разпоредба на Закона за досиетата, който в момента функционира. Но е много важно каква воля ще изявят институциите по това дело.

Искрено вярвам, че и другите институции, които са конституирани, са изразили своята воля, защото срокът беше много кратък – 7-дневен. Важно е да се изрази една воля, защото това не е просто юридически спор. Това показва едно отношение към най-близкото ни минало.
Аз лично ще споделя, господин премиер, и едно друго мое разсъждение, че ние като институции трябва да покажем, че дейността на Комисията трябва да бъде подкрепена в такъв смисъл, че нейният мандат изтича в началото на месец април, на 5 април, петгодишният срок, и трябва своевременно, може би до началото на месец март, съответните институции, разбира се по предвидения в Закона за досиетата ред, да излъчат новия състав на комисията, така че да не се допуска нито за миг прекъсване на дейността на нейната работа, тоест, да се избира новият състав, след като е изтекъл мандатът на предишния състав на комисията.

Така че, отново ще кажа, подкрепяме като МВР становището, подготвено от администрацията на Министерския съвет. Категоричното ни становище и на нас като вътрешно министерство е, че действащият чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата не противоречи на българската Конституция и преследва едни справедливи, общозначими граждански цели.
Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Младенов?

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Категорично искам да подкрепя това, което беше казано току-що, особено имайки предвид, че през последните години има ясно наложена съдебна практика в тези казуси. Всеки опит да се отклони от съдебната практика в момента по този въпрос ще създаде съмнение относно причините, по които се прави такава промяна в съдебната практика, и в Конституционния съд. Аз съм сигурен, че това е част от един опит да се обърне тенденция в българското общество, която двадесет години по-късно вече е ясна и категорична – на раздяла с това минало, което продължава да тегне в различни институции в различни части на държавата.

Искам да подкрепя също и бързото вземане на решение относно мандата на Комисията за досиета, както и няколко инициативи, които са предприети през последните месеци и са важни, за да може ние наистина да осъзнаем това, което се е случило през последните 50 години на България. Една от тези инициативи е лансирана от Държавна агенция „Архиви” и това е превръщането на част от помещенията, в които се е намирала „Държавна сигурност”, в музей в центъра на София по пример, по който това е направено в много други държави, например в Унгария, и т. н.

Става въпрос за един много скромен проект, но с много висока историческа и обществена стойност, което е получило подкрепата и на Министерство на външните работи, на Министерство на вътрешните работи със сигурност и трябва да намери своята реализация в най-кратки срокове. В него българските граждани могат да видят по какъв начин е било злоупотребявано в миналото с тяхната свобода, как тя не е била реализирана и да си дадат сметка за това, което всички ние в момента имаме и трябва да защитаваме във всеки един момент.

БОЙКО БОРИСОВ: Такова е и нашето становище до Конституционния съд.