Съдебният състав от Върховния административен съд (ВАС) по делото на Стоян Сталев, който е сезирал Конституционния съд (КС) за отмяна на основен текст от закона за досиетата (чл. 25, т 3), е прилагал двоен стандарт при решаване на дела, заведени срещу решения на комисията по досиетата за обявяване на принадлежност на лица към бившата Държавна сигурност.

Това установи сайтът Държавна сигурност.com при проверка в базата с решения на ВАС на електронната му страница.

Както вчера първи ви информирахме 3-членен съдебен състав на ВАС с председател Ваня Пунева е сезирал Конституционният съд за обявяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от закона за досиетата.

На базата на този закон текст през последните 5 години бяха обявени стотици агенти на ДС с унищожени или прочистени дела при тайната операция за прикриването на агентурния апарат на БКП в началото на 1990 г. по времето на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Съдебният състав на ВАС е направил това през декември 2011 г. по делото на Стоян Сталев, бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в кабинета Софиянски, обявен за агент „Николов” на Второ главно управление на ДС от 1988 г. По делото съдиите са приели искането на защита на Сталев да бъде сезиран КС за отмяна на посочения по-горе текст от закона за досиетата, в резултата на което на 2 февруари 2011 г. КС е допуснал делото за разглеждане.

Абсолютно същият състав от ВАС с председател Ваня Пунева и членове Галина Христова и Йовка Дражева обаче е решил идентичен казус , прилагайки напълно противоположни юридически аргументи от последвалото дело на Сталев.

Смущаващото в случая, че съдебният състав си е променил позицията на 180 градуса само месец преди да „намери” основания за сезиране на КС по делото на Сталев.

С решение от 15 ноември 2011 г. съдийките Ваня Пунева, Галина Христова и Йовка Дражева (публикува се по-долу) отхвърлят жалба на Красимир Парашкевов против решение на комисията по досиетата, с което той е обявен за сътрудник. Принадлежността на Парашкевов е установена в качеството му на началник сектор в Министерството на отбраната в периода 2007-2008 г. Той е огласен през януари 2011 г. като агент „Иво” на Трето управление на ДС (ВКР, военното разузнаване) от 1988 г.

За разлика от делото на Стоян Сталев при делото на Параскевов същият съдебен състав е приел в мотивите си, че „възражението на пълномощниците на касатора за несъответствие на решенията на административния орган и на съда с решение №10 от 22 септември 1997 г., постановено по конституционно дело №14/97 г. е неотносимо предвид действащата към момента на постановяването им нормативна уредба”.

По този начин съдът е отхвърлил аргументите на адвокатите на жалбоподателя Парашкевов, позоваващи се на обявен за противоконституционен от КС през 1997 г. текст  за т. нар. картотекирани сътрудници в първия закон за досиетата, отменен изцяло през 2002 г. при управлението на НДСВ и ДПС.

Видно от съдебното решение при случая Парашкевов съдебният състав е приел, че този аргумент няма основания да се прилага към действащия закон за досиетата.

Тогава трите съдийки са застъпили позицията, че „законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. Правомощието на комисията е ограничено до установяване, т.е. констатиране на принадлежност”.

Такава е и практиката и подхода по всички останали дела на техни колеги във ВАС против решения на комисията. Всички тези дела до момента са приключвали в ползва на комисията и закона за досиетата.

Само месец по-късно същите съдийки, вече по делото на Стоян Сталев, „намират” за основателно да удовлетворят искането на адвокатите му да сезират КС.

Очаквайте: Кой е Стоян Сталев – от „син” дипломат до „червен” кандидат-кмет.