Стари и нови зависимости лъснаха в българския парламент днес при гласуването на поправка в закона за досиетата, с която бе потвърдено правото на Комисията по досиетата публично да разкрива с второ или последващи решения ръководните постове, които сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА са заемали, заемат или за които кандидатстват.

Поправката бе приета на второ четене след остър политически дебат, продължил час и половина и прекъснат от физически сблъсък между лидера на пропутинската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутата Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.

Законодателното изменение бе внесена от група народни представители от „Демократична България“, след като опороченото и зависимо „правосъдие“ във Върховния административен съд (ВАС) прие през декември 2021 г. тълкувателно решение, с което се опита да подмени духа на закона за досиетата и да наложи цензура върху разкриването на ръководните позиции след 10 ноември 1989 г. насам на агентите на Държавна сигурност и филиала на съветското ГРУ по време на комунистическия режим у нас – Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

За правото на българското общество да бъде информирано чрез Комисията за досиетата кои лица, заемали, заемащи или кандидатстващи за ръководни длъжности в държавата, гласуваха 63 депутати от „Продължаваме промяната“ и 13 депутати от „Демократична България“, като на практика с тези гласове бе потвърдена държавната политика за осветяването на сътрудниците на тоталитарните служби, възприета от Народното събрание през 2006 г.

Предателството на ДПС

Каузата за отварянето на досиетата бе тотално предадена от ДПС, чийто лидер Мустафа Карадайъ на първо четене обяви от парламентарната трибуна, че партията ще подкрепи направеното предложение, но на второ четене днес изобщо отсъстваше от парламента, а ДПС не участва в гласуването с нито един депутат.

По време на дебата пък депутатът от ДПС Джихам Ибрямов реабилитира напълно репресивният апарат на БКП, след като заяви, че отговорност за престъпленията се носили от компартията, а след призива на народния представител на „Демократична България“ Мартин Димитров да уточни от свое име ли говори или от името на партията, Ибрямов се ослуша.

Сайтът desebg.com припомня, че ДПС бе една от управляващите партии в тройната коалиция заедно с БСП и НДСВ, които през 2006 г. след огромен публичен скандал с досиетата, предизвикан от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков (БСП), бяха принудени да се приеме действащия и днес закон за досиетата, като вносител на основния законопроект бе именно ДПС чрез тогавашния зам.-председател на партията Касим Дал.

Изненадващата позиция на ГЕРБ-СДС

ГЕРБ-СДС също изненада неприятно с гласуването по тази болна за обществото тема, като от общо 59 народни представители, с които коалицията разполага само един депутат гласува „за“, а останалите изобщо не участваха във вота.

На първо четете представители на ГЕРБ дадоха да се разбере, че ще подкрепят поправката (31 народни представители гласуваха „за“), а лидерът на СДС Румен Христов, който е депутат, заяви от парламентарната трибуна, че това е отговорност, която СДС носи от началото на демократичните промени и също като лидера на ДПС обяви подкрепата си публично. Днес обаче Румен Христов не се чу в парламента.

По време на дебата Радомир Чолаков от ГЕРБ заяви, че той и колегите му от Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще подкрепят поправката.

А впоследствие Тома Биков (ГЕРБ) също публично заяви, че ще подкрепят поправката, след като атакува „Демократична България“, че са направили коалиция с БСП и ГЕРБ трябвало да ги спасяват с гласовете си.

При самото гласуване обаче срещу името на ГЕРБ-СДС на електронното табло се изписа само един глас „за“ и стана ясно, че останалите депутати на Бойко Борисов и Румен Христов не са участвали във вота.

Отявлените противници за осветяване

на агентите на комунистическите служби

БСП и „Възраждане“ открито се обявиха не само против поправката, но и срещу отмяна на закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата.

Председателят на парламентарната група на БСП Атанас Свиленски заяви, че поправката била безсмислена, забравяйки, че партията му е една от политическите формации с чиито гласове законът за досиета бе приет през 2006 г., както и че БСП участва активно при избора на Комисията по досиетата и предложи неин депутат да я оглави, а също и гласува със свои предложения за членове на Комисията при втория ѝ мандат през 2012 г.

При гласуването БСП участва само с един депутат, който гласува „против“, а същото сториха и от „Възраждане“.

От партията на чалга шоумена Станислав Трифонов „Има такъв народ“ нито един депутат не взе участие в дебата, но там гласуването бе „под стой“ – 17 депутати „против“ продължаване на осветяването на агентите на комунистическите служби.

Управляващата коалиция – тотален разнобой за досиетата

Вотът за тази на пръв поглед важна техническа поправка в закона за досиетата показа, че на практика управляващата коалиция е в пълен разнобой по тази проблем.

БСП иска темата за комунистическите зависимости вече да се скрие от обществото изобщо, а „Има такъв“ народ“ гласува против в контекста на гласуванията на партията в последно време, откакто играе ролята на вътрешна опозиция в четворната управленска коалиция.

Така на практика законодателната промяна, внесена от „Демократична България“ бе подкрепена единствено в управляващата коалиция от „Продължаваме промяната“.

С днешното гласуване бе преодоляна на косъм 13-та атака срещу закона за досиетата и Комисията по досиетата от 2007 г. насам.

В нея участва и пробитото и зависимо „правосъдие“ във ВАС, чрез което противниците на отварянето на досиетата се опитаха да блокират процеса на осветяването на сътрудниците на тоталитарния репресивен апарат на БКП, който идеологически, кадрово, оперативно и технически е зависим изцяло от съветските КГБ и ГРУ в продължение на близо половин век и неговите метастази продължават да се разрастват днес в българското общество и да подкопават демократичното и евроатлантическо развитие на страната.