|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Каузата за осветяването на агентите на ДС оформи ново мнозинство в парламента ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Сряда, 06 Април 2022 16:39

alt

 

Каузата за продължаване на процеса по осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби оформи ново мнозинство в Народното събрание днес.

Това стана факт, след като депутатите на Демократична България, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС подкрепиха на първо четене законопроект, чрез който се внася кратка поправка в закона за досиетата, елиминиращ опита на Върховния административен съд (ВАС) да бъде наложена цензура върху осветяването на агентите чрез забрана на Комисията по досиетата да оповестява сътрудници на комунистическия режим на различните ръководни позиции, които са заемали, заемат или кандидатства след 10 ноември 1989 г. до днес.

Както desebg.com информира през декември 2021 г. след повече от две години мотаене Общото събрание на ВАС промени десетгодишната си практика, приемайки, че Комисията не може да огласява сътрудници с повторно или последващи решения и техните различни ръководни постове без да представи нови доказателства.

Депутати от Демократична България внесоха поправка в закона за досиета, с която се възстановява първоначалната цел на законодателя при приемането на закона през 2006 г., а именно обществото да получи правото на информация кой кой е във властта чрез разкриване на тайните зависимости от тоталитарния режим.

С днешното гласуване на практика Демократична България, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС, които са част от управляващите и от опозицията препотвърдиха политическата воля на парламента от 2006 г. за разкриване на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА – дейност, която е възложена на Комисията по досиетата и която тя вече 15 години стриктно изпълнява зачитайки непроменения през години обществен интерес по този проблем.

Самото гласуване показа ясно, който кои политически партии имат политическа воля за разкриването на агентите на репресивния апарат на БКП – 55 депутати от „Продължаваме промяната“ гласуваха „за“, 31 депутати от ГЕРБ-СДС – също бяха „за“, 12 депутати от ДПС – „за“, 11 депутати от Демократична България – също „за“.

Двама депутати от „Има такъв народ“ също подкрепиха законопроекта, но 4-ма от партията на Слави Трифонов гласуваха „въздържал се“.

Регрес отбеляза БСП, която през 2006 г. подкрепи закона за досиетата по време на кабинета на тройната коалиция начело с тогавашния лидер Сергей Станишев. Сега 19 от депутатите на Нинова гласуваха „против“, а 1 – „въздържал се“.

Новото лоби на ДС в парламента – пропутинската партия „Възраждане“ гласува изцяло против – 9 народни представители.

Така от регистрираните 144 депутати важната поправка в закона за досиетата бе подкрепена от 111, „против“ бяха 28, а въздържали се – 5.

Преди гласуването темата за агентите на тоталитарната комунистическа власт обаче разбуни духовете на различните партийни групи и повече от част депутатите водиха разгорещени спорове, съпроводени с взаимни обвинения.

Председателят на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Атанас Атанасов прочете доклада, с който законопроектът е одобрен от водещата комисия в началото на месец март тази година.

Депутатът от Демократична България Атанас Славов отбеляза, че със законопроекта ще се промени една съдебна практика, наложена от последните години във ВАС при предишния председател на съда Георги Колев „с неговия челен опит от Академията на МВР“ и продължена от сегашния председател на ВАС Георги Чолаков.

Славов подчерта, че противоречивата практика е в разрез с десетилетната практика на същия съд всеки път, когато се извършва проверка за принадлежност към тоталитарните служби Комисията по досиетата да обявява сътрудниците.

По думите му първоначалната съдебна практика във ВАС е била адекватна по една проста причина – така се изпълнява превантивната роля на закона за досиетата.

Петър Петров от „Възраждане“ му опонира, като каза, че тълкувателното решение на ВАС е подкрепено от над 80 съдии и сега се правел опит да се заобиколи тяхното становище.

Атанас Славов обаче му напомни, че Народното събрание е законодателният орган. „Ние приемаме съобразно публичния интерес закони, които съдът прилага. И само когато възникне противоречива съдебна практика е необходимо съдът да тълкува закона. Но първичното е законът, не тълкувателното решение на ВАС, независимо колко съдии са го подписали“, заяви той.

Славов допълни, че в случая публичният интерес е да има прозрачност при назначенията по висшите етажи на властта, да е ясно дали съществува обвързаност с тоталитарните служби.

Той обясни, че именно заради променената съдебна практика на ВАС се внася законодателната поправка и тя не е навлизане в компетентността на съдебната власт или подмяната на волята на съдиите във ВАС.

Радомир Чолаков от ГЕРБ заяви, че ако има съзнание и воля в този парламент ще подкрепи законопроекта и не трябва да се подхожда с крайни призиви (като тези на „Възраждане“ за отмяна за закона за досиета).

Цончо Ганев от „Възраждане“ разпалено и дословно повтори една от старите мантри на различни представители на ДС през годините, че бюджетът на Комисията по досиетата бил 4,5 млн. годишно в стремеж да покаже каква „народна пара“ се харчила.

За разлика от българската Комисия подобните институции в Германия и Полша имат двадесет по-големи бюджети и то в евро.

Мартин Димитров от Демократична България, който е един от вносителите на законопроекта, призова всички партии, които са подкрепяли в миналото процеса на отварянето на досиетата да го направят с подкрепата на поправката, която ще позволи на Комисията по досиетата безпроблемно да осветява сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА при всяка една проверка, която извършва независимо, че някои от тези сътрудници са обявени с предходни решения, но на различни ръководни постове.

„В българското общество има консенсус по въпроса кога има принадлежност към Държавна сигурност и тази информация да е публична и да е ясна“, посочи той.

Димитров заяви, че този консенсус го има от много дълго време, но с тълкувателното решение на ВАС той спира да действа. По думите му съдът е посочил пропуск в законодателството и целта на законодателната поправка е да този пропуск да бъде отстранен.

В подкрепа на законопроекта се изказаха лидерите на СДС Румен Христов и на ДПС Мустафа Карадайъ.

Депутатът от БСП Георги Свиленски се опита да иронизира десните партии, че те трябвало да си намерят нов „крайъгълен камък“, защото този с досиетата се бил изтъркал.

На него и на представителите на левицата обаче бе припомнено, че именно по време на тяхното участието им в управлението през 2006 г. законът за досиетата е приет с тяхна подкрепа тогава в лицето на партията и лично на лидера им Сергей Станишев.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов