В петък, 29 януари  2021 г. Общото събрание на Върховният административен съд(ВАС) трябва да оповести свое решение по тълкувателно дело № 9/2019 г., от което ще стане ясно дали противниците на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби ще успеят да наложат чрез съда цензура над Комисията по досиетата по оповестяването на агенти на Държавна сигурност или ще отхвърли този опит за цензура.

Както desebg.com писа тълкувателното дело беше образувано по искане на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов

През последните години някои съдии започнаха да обявяват за нищожни някои решения на Комисията, приемайки, че тя няма право да огласява сътрудници на различни техни ръководни позиции, ако няма нови доказателства за сътрудничеството. При условие, че законодателят изобщо не е натоварил Комисията със събиране на доказателства.

Позиция по проблема днес обяви Атлантическият съвет на България, която desebg.com публикува по-долу:

Царят дава, пъдарят не дава

Народното събрание на Република България чрез закон ясно е постановило на кого, кога и как да бъде установена и публично оповестена принадлежността към бившата Държавна сигурност и другите тоталитарни служби до 1990 г.

Не може ВАС да тълкува произволно законите. Това право е дадено само на Конституционния съд и то само по отношение на противоконституционност на даден текст на приет от Народното събрание закон.

На когото не му харесва даден текст на закона да се обърне към Народното събрание и да поиска законодателна промяна.

Явно тук целта е друга. Криейки се зад съдебно тълкувателно решение бившите агенти на Държавна сигурност да заобиколят закона.

Да се забрани на Комисията по досиетата да обявява имената на агентите на Държавна сигурност, ако преди това със свои решения през годините по други проверки към други институции, тя вече ги е обявявала.

Целта на задкулисието е кристално ясна. Да се скрие мрежата на Държавна сигурност, която е обхванала страната след 1989 г. Да не може да се проследи и види как едни и същи хора ДС – задкулисието ги е размествало и намествало на различни позиции в обществения, политическия и икономическия живот на България.

Защото се вижда, че едни и същи хора ту са в ръководствата на университети или БАН, ту в управителните бордове на банки, друг път са кандидати за депутати, министри или кметове.

Задкулисието си „върти“ кадрите вече повече от 31 години. Защото то винаги е управлявало. Но тайно. Днес явно то вече се чувства достатъчно силно, че се опитва да прикрие следите си чрез Върховния административен съд.

Жалко, че българският съд се превръща в инструмент на ченгесарската мафия.

Без лустрация, декомунизация и дерусификация България няма шанс да се измъкне от блатото.

Дано да се намерят магистрати, които намерят смелост да опазят закона, независимостта на съда и магистърската си чест и достойнство.

Атлантическият съвет на България ще следи развитието на този процес с особено внимание и ще потърси нужните законови инструменти, за да се противопостави ефективно на тези регресивни процеси в страната ни.