„Осветяването [на сътрудниците на Държавна сигурност] има за цел подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите на страната след падането на комунистическия режим”. Това прие Европейският съд за правата на човека в свое решение, цитирано от пресслужбата на съдебната институция.

Решението е по български казус и е от изключително значение за процеса на отваряне на архивите на тоталитарните комунистически служби у нас и разкриването на сътрудниците им.

С него Европейският съд за правата на човека в Страсбург е отхвърлил жалбата на Хараламби Анчев срещу решение на Комисията по досиетата, с което той през 2008 г. той е разкрит като агент на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия под псевдонима „ЧАВДАР” от 1982 г. (виж документите – ТУК).

Хараламби Анчев е вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Софиянски (1997), назначен от тогавашния президент Петър Стоянов (СДС) срещу решението на Комисията на досиетата.

Той е и главен секретар на Висшия адвокатски съвет (1992-1995) и секретар на Централната избирателна комисия (1994-1996), а също така и член на Надзорния съвет на „Българска холдингова компания” АД.

Интересно е, че срещу бившия министър на правосъдие са извършени два атентата. Първият е по времето, когато е синдик на банката на „Орион", като колата му е взривена в движение. Вторият е през 2000 г., когато оглавява „Българска холдингова компания", след като тя печели приватизацията на „Парк-хотел Москва". Тогава „Мерцедесът" на Анчев е взривен с около 800 грама тротил пред дома му в столицата.

След обявяване на неговата агентурна принадлежност Анчев обясни това с „ловджийските му интереси”.

Впоследствие води дело срещу Комисията по досиетата в България, което губи. След това се обръща към съда в Страсбург.

Неговата теза пред Европейския съд за правата на човека е, че осветяването му не е било предхождано от анализ дали той наистина е помагал на тайните служби. Досието му е било прочистено.

Съдът обаче приема, че Комисията е действала напълно законно, а процесът по проверка е съпроводен от много предпазващи процедури.

Това е основанието на съда да приеме законността на действията на Комисията и отхвърля жалбата на Анчев, приемайки, че осветяването на агентите на бившите тайни служби е „необходимо в едно демократично общество”.