ГЕРБ направи крачка назад в политиката по огласяването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, като не подкрепи предложението на Синята коалиция за отпадане на един от малкото забранителни текстове в закона за досиетата за осветяване на кадрови служители в комунистическия репресивен апарат.

Текстът е известен като параграф 12 от допълнителните разпоредби на закона и гласи, че не се установява принадлежност към ДС и РУ-ГЩ на БНА на лица, които са заемали или заемат длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” (военното разузнаване, наследник на РУІТЩ на БНА) и началник отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба (НРС, външнополитическото разузнаване, наследник на Първо главно управление на ДС) след 16 юли 1991 г.

В сряда парламентът не премина Рубикона на параграф 12 – отмяната беше подкрепена от 16 депутати, 68 гласуваха „въздържал се” и 20 „против”

Въздържането на депутатите от ГЕРБ става на фона на серия от публични изявления през последните няколко месеца от страна министър-председателя Бой Борисов и на вицепремиера и министър на вътрешните работи, че атаките срещу правителството идват от среди на бившата ДС.

През януари 2011 г., когато парламентът гласува декларация в подкрепа на правителственото решение за отзоваването на агентите сред посланиците, зам.-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов заяви, че параграф 12 е извън логиката на целия закон и вероятно управляващата партия ще подкрепи предложението на Синята коалиция.

По време на обсъждане на предложението в сряда лидерът на ДСБ Иван Костов заяви от парламентарната трибуна, че целта е да се освети връзката, създадена между организираната престъпност и Държавна сигурност. "Висши служители на ниско ниво в бившите служби за сигурност създадоха организираната престъпност в страната, смисълът на предлаганата от нас промяна е да се видят тези връзки", посочи Костов. По думите му с отмяната на параграф 12 БСП ще "изпие горчива чаша". „Колко пълна ще е тя, зависи колко хора са скрити от този параграф, вкаран в закона по искане на представители на партията в миналия парламент”, коментира той.

Ангел Найденов от БСП определи предложението на Синята коалиция като неадекватно. „То е излишно и носи вреди на българските интереси”, каза той. По думите му темата за Държавна сигурност се използва като "средство за политическа реанимация на политически имидж и като политическа виагра срещу спадащ рейтинг".

Лидерът на БСП Сергей Станишев допълни от своя страна, че има политизиране на българското разузнаване. Той попита кой занапред ще бъде готов да предоставя информация на нашата държава и призовава народните представители да не подкрепят предложение, което е далеч от истинското разбиране на национална сигурност в съвременното и разбиране.

Интересна беше позицията на ДПС. Депутатът от движението Христо Бисеров посочи, че параграф 12 е гласуван преди пет години, но днес основанията за неговото приемане вече са отпаднали и той може да бъде премахнат. Според Бисеров обаче предложеният законопроект не отговаря на друг важен въпрос – по времето на прехода съвременните служби контролирали ли са българската политическа класа. „Това е бъдещата тема, на която ние трябва да дадем отговор”, допълни той.

Заради по силата на параграф 12 от закона Комисията по досиетата досега не е обявила имената на около 12 лица, които се ползват с неговата защита. Предимно това са бивши кадрови служители на Първо главно управление на ДС и на РУ-ГЩ, които са заемали или заемат дипломатически постове.

Неуспялото предложение за отмяна на параграф 12 е първият опит за съществена промяна в закона за досиетата, който беше гласуван в началото на декември 2006 г. броени дни преди България да бъде приета за член на Европейския съюз.