БСП показа, че 24 години след края на тоталитарния комунистически режим е напълно зависима от репресивния апарат на БКП, след като днес няколко депутати социалисти внесоха в Народното събрание законопроект за изменение за закона с досиетата, с което на практика искат да бъде възстановен отменения през декември от ГЕРБ и Синята коалиция прословут параграф 12. С него не се разрешаваше обявяването на кадрите на Държавна сигурност на ръководни постове в Националната разузнавателна служба – наследник на Първо главно управление на ДС и в служба „Военна информация” – наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване).

Вносители са депутатите от БСП Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов и  Таско Ерменков. Показателно за това, че най-вероятно „Атака” ще подкрепи предложението е факта, че вносител освен депутатите от БСП е и и колегата им от "Атака" Явор Нотев. За ДПС не ще и съмнение, че ще гласуват „за” връщане на чадъра срещу кадрите репресивния комунистически апарат в двете съвременни разузнавателни служби на България, тъй след Доган – агент „САВА” се ръководи от Лютви Местан – агент „ПАВЕЛ” на ДС.

В момента двете разузнавания бойкотират изпълнението на закона и те предават на комисията по досиетата списъците с щатния ръководен състав. През април тази година проблемът събра директорите на разузнаванията и председателя на комисията Евтим Костадинов при президента. Тогава се постигна споразумение до септември НРС да предаде списъците, а военното разузнаване да направи това до края на годината.

На въпрос на desebg.com дали няма опасения за връщането на параграф 12 при друга конфигурация на парламента след майските избори тогава президентът Росен Плевнелиев заяви, че не очаква това да се случи. „С досиетата само напред. Ще се противопоставя на подобен опит, тази страница трябва да бъде затворена до края на година”, заяви той. Очевидно в новата тройна коалиция мислят по друг начин.

По неофициална информация на Mediapool връщането на чадъра върху кадрите на репресивния апарат на БКП в разузнаванията е била една от първите законови промени, които социалистите имали предвид при сформиране на правителство. "Нямаше как да го внесем преди всичко останало, което бяхме обещали като икономически и социални мерки", цитира Mediapool представители на БСП.

Според мотивите на БСП с отпадането на Параграф 12 се създават предпоставки за разкриване на прикрития в чужди държави, използвани от служба “Военна информация” и Националната разузнавателна служба, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи помощ в оперативно-разузнавателната дейност.

"Действащата уредба създава предпоставки за причиняване на вреда на Република България в областта на международните отношения", посочват от левицата.

Миналата година БСП поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху законовата поправка, но той не се съобрази с това искане. След гласуването на поправката бившият военен министър Аню Ангелов обяви, че се взимат "всякакви мерки, за да защитим преди всичко физическата сигурност на офицерите" и съобщи, че вече се изтеглят военни разузнавачи, които работят зад граница.

Тогава БСП твърдяха, че промените ще засегнат около 1000 души, докато от ГЕРБ дадоха противоречива информация. Първо депутатът Красимир Ципов съобщи, че ще бъдат по-малко от 50 служители на разузнавателните служби, а след това колегата му Владимир Тошев каза, че става дума за "нещо средно между 50 и 1000" и поиска нова ревизия на закона.

До момента комисията по досиетата е обявила само едно решение по параграф 12, с което бяха оповестени имената на лица, засечени при проверката на други сектори и държавни постове. Сред тях изпъкнаха директорът на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров и декана на Историческия факултет на Софийския университет Пламен и Митев, както и някои дипломати.