Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСЗСБНА) е приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. и е публикуван в бр. 102 на Държавен вестник на 19 декември 2006 г. и е придобил публичност като закона за досиетата.
Той е третият опит за законодателно решаване на въпросите с отварянето на архивите на репресивните комунистически служби и огласяването на сътрудниците на ДС по време на управлението на БКП (1944-1989).

Първият закон е приет през 1997 г., а през 2001 г. парламентът разширява неговото поле на действие с прибавянето нови категории публични длъжности и проверка на лицата, заемали ги след 10 ноември 1989 г.

Законът за досиетата от 2006 г. е гласуван от Народното събрание броени дни преди приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Той е приет в резултат на рядък политически консенсус – в негова подкрепа се обявяват управляващите от тогавашната тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, както и от страна на опозицията в лицето на СДС, ДСБ, Български народен съюз.

По това време ГЕРБ не е парламентарно представена партия, но нейният формален лидер Цветан Цветанов публично подкрепя гражданските призиви пред парламента за пълно отваряне на досиетата.

До приемането на закона обаче не се стига в резултат на воденето на последователна държавна политика по въпросите на прекъсване на зависимостите от ДС и влиянието й върху демократичните процеси, а по силата на закона на досиета – онзи, който се изкуши да ги употреби за собствени цели в крайна сметка се оказва губещ, когато бумерангът на досиетата се върне със страшна сила към него. Сайтът Държавна сигурност.com представя някои малко известни или забравени факти от непредвидена от управляващите ситуация през 2006 г., от която днес печелившо се оказва българското общество. .

Април 2006 г., България се управлява от мнозинството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Четири години по-рано по време на правителството на Симеон Сакскобургготски през април 2002 г. е отменен закона за досиетата с гласовете на същите три партии. По този начин противниците на отваряне на архивите на ДС са решили, че са затворили тази страница завинаги, открехната плахо по времето на СДС през 1997 г. Никой не предполага, че точно по време на правителството, оглавявано от лидера на БСП Сергей Станишев, ще се стигне не само до повдигане на въпроса за досиетата на Държавна сигурност, но и до приемането на нов закон за най-мащабното отваряне на архивите на ДС в историята на съвременна България.

Румен Петков и изкушението да посегнеш към досиетата

Министър на вътрешните работи в кабинета на Станишев е Румен Петков (БСП). Девет месеца след поемането на властта МВР е подложено на сериозни критики заради продължаващата серия от знакови убийства и безсилието на вътрешното министерство да противодейства успешно на организирана престъпност и корупцията. Водещият на сутрешния блок на Нова телевизия Георги Коритаров прави поредица от критични предавания срещу вътрешния министър във връзка с убийството на Ангел Димитров – Чората в Благоевград при полицейската операция „Респект”, разпоредена от Румен Петков и насочена срещу криминално проявени лица.

Ответният удар не закъснява. Той се състои в задействането на схема, чрез която да бъде огласено досието на Коритаров като сътрудник „Алберт” на Шесто управление на ДС. Част от агентурното минало на журналиста е огласено през февруари 2004 г. във в. „Стандарт” (през 2010 г. собственикът на „Стандарт” Тодор Батков беше обявен като сътрудник на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване при проверката на собствениците на електронни и печатни медии от комисията по досиетата). Това става след предаване на Коритаров, в което бившият служител на руските специални служби Александър Литвиненко заявява, че руският президент Владимир Путин пере пари и продава наркотици заедно с високопоставени фигури от Кремъл и началници от специалните служби.

Новата схема предвижда изваждане на съдържанието на цялото досие и „мащабно” медийно покритие с коментари на конкурентни на Коритаров телевизионни водещи и на засегнати от донесенията на бившия сътрудник видни социолози, близки по това време съветници на Румен Петков. Както по-късно ще стане ясно с идеята да се огласи в подробности агентурното минало на Коритаров се разчита да бъде отклонено общественото внимание от сериозните критики на Европейската комисия срещу МВР и ръководството му начело с Румен Петков за несправяне в борбата с организираната престъпност и корупцията в момент, в който наближава междинния доклад на ЕК за готовността на България за приемането й в Европейския съюз.

Схема за вадене на досиета на журналисти, съшита с бели конци

В схемата на удара срещу Коритаров е включена журналистката на свободна практика Ангелина Петрова. Тя трябва да се обърне с искане до вътрешния министър за отварянето на няколко досиета на журналисти, сред които и това на водещия от Нова телевизия. Малко по-късно се оказва, че Петрова също е сътрудник на ДС – съдържател на явочна квартира „Липа”.

На 4 май 2006 г. пресцентърът на МВР най-изненадващо съобщава, че Ангелина Петрова се е обърнала с искане към вътрешния министър Румен Петков с молба да получи достъп до материалите на ДС за 10 известни имена от българската журналистика и за себе си. В списъка са тогавашните главни редактори на в. „Труд”  и „24 часа” и Тошо Тошев и Венелина Гочева, на главния редактор на „Новините на Би Ти Ви” Люба Ризова, генералните директори на БНТ и БНР Уляна Пръмова и Поля Станчева, председателката на Съвета на Нова телевизия Силвия Зурлева и журналистите Георги Коритаров, Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов и Иво Инджев.

На 17 май същата година Петрова получава достъп от министъра. На 19 май директорът на дирекция „Информация и архив” в МВР Иван Комитски обявява, че резултатът от проверката е установяването на четирима сътрудници на ДС (впоследствие е прибавена и агент „Липа”. Ангелина Петрова отказва да публикува материалите, до които е получила достъп, като по този начин предоставя инициативата на МВР и в крайна сметка са огласени само документите от досието на „Алберт” – Георги Коритаров.

Някои от засегнатите от проверката обаче поставят остро въпроса защо точно тогава се извършва такава проверка, защо само на тях и обвиняват за „лошата драматургия” на разигралата се сцена МВР. Други, като Силвия Зурлева, заявяват директно, че се чувстват омерзени, отвратени и неразбиращи как е възможно през 2006 г. да бъде разигран подобен сценарий, в който да бъдат изнудвани журналисти с миналото им. Главният редактор на в. „Труд” Тошо Тошев пък се обръща с открито писмо към вътрешния министър, в което посочва, че именно той, а не Ангелина Петрова е автор на „донесението” срещу журналистите и му напомня, че камъкът, който е хвърлил ще се превърне в бумеранг срещу самия него.

Бумерангът на досиетата

Разразилият се скандал приема съвсем неочаквана за авторите му посока и излиза от техния контрол. Общественото мнение е против избирателното отваряне на досиетата и призовава управляващите за пълното им разкриване. Управляващите са призовани  намерят начин проблемът, съпътствал целия преход, да бъде решен по категоричен начин, за да не се допускат други заигравания и злоупотреби с досиетата. Медийният експерт Георги Лозанов инициира акция „Чисти гласове”, с която призовава журналистите сами да поискат да им се отварят досиетата. Инициативата е подкрепена от представители на различни медии и неправителствени организации.
Опозицията също предприема натиск за прекъсване на опитите за използване на досиетата за шантаж.

Въпреки че в препоръките на Европейската комисия няма специално изискване по този въпрос редица евродепутати, предимно от групата на Зелените в Европейския парламент, неколкократно повдигат темата. Един от най-активните, както в Брюксел, така и при посещенията си в България по това време е евродепутатът от Зелените Елс де Грун (Холандия). В София тя поставя въпроса при срещите си с представители на управляващите, сред които е и Румен Петков.  Холандският евродепутат е сред инициаторите и организаторите на международна конференция за досиетата в българската столица, на която пред правителството и парламента е представен законодателния опит за справяне с проблема в другите бивши социалистически страни.

Докладчикът за България в Европейския парламент Джефри ван Орден препоръчва отварянето на досиетата да не обслужва политически интереси и да се осъществи от независима комисия. Управляващите от тройната коалиция са подложени на силна обществена критика и неодобрителни политически коментари отвън.

Обръщането на Станишев на 180 градуса

Силният обществен натиск в страна и активната външна позиция за отварянето на досиетата на ДС в България и принуждават тройната коалиция да предприеме ход, с който да отговори на обществените очаквания за трайно решение на проблема, останал нерешен повече от 15 години след промените. Премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев първоначално заявява, че „досиетата са отрова” и отклонява темата в публичните си изяви. Много скоро обаче на него му се налага да си промени позицията на 180 градуса, тъй като той и партията му се оказват в сами и против обществените нагласи.

Ахмед Доган – ключът към политическото решение за отваряне на досиетата

Целият месец май на 2006 г. преминава под знака на досиетата. На 5 юни 2006 г. се провежда съвет на тройната коалиция на 5 юни 2006 г. между лидерите й Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски. След края му Станишев обявява, че общата воля на управляващото мнозинство е да се продължи с отварянето на архивите на бившите тайни служби и обществото да получи в максимален обем цялата истина за ставалото до 1990 г. „Трябва да е ясно кой кой е в управлението на държавата”, допълва премиерът и лидер на БСП. По думите му коалицията е против селективното оповестяване на данни, като с това той се разграничава от действията на вътрешния министър Румен Петков, предизвикал скандала с досиетата.

Станишев прави едно важно уточнение. То е, че по време на съвета лидерът на ДПС Ахмед Доган е направил предложението за оповестяване на информацията за всички агенти на бившата Държавна сигурност. Доган, който след това никога не е експлоатирал тази тема и не е хвърлял светлина върху позицията си от лятото на 2006 г., обаче в крайна сметка е успял да наложи становището си за отваряне на досиетата пред Станишев и Сакскобургготски.

Лидерът на ДПС преживява без никакви последствия удара срещу него при приемането на първия закон за досиетата през 1997 г., когато той и голяма част от ръководството на ДПС са обявени за агенти на ДС. Темата за досиетата няма политически последствия за Доган и партията му и не повлиява на твърдия електорат на движението. По всяка вероятност това е една от причините през 2006 г. лидерът на ДПС да се обяви твърдо за отварянето на архивите на ДС.

Тази негова позиция принуждава Сергей Станишев да промени бързо виждането си и от противник публично да обяви подкрепата за този процес, заявявайки, че е необходимо „да се осигури максимално широк достъп до информация за управлението, за хората в законодателната и изпълнителната власт, за да се прекъснат всички спекулации за миналото”. Лидерът на НДСВ също се обявява „за”, защото в противен случай партията му би поела негативите от обществото.

Според източници, близки до ДПС, след решението на Доган досиетата да се отворят, от ръководството на БСП изпращат основният виновник за скандала Румен Петков при него и на среща на четири очи да го увещава да промени позицията си, но Доган остава непреклонен.

Шикалкавенето на БСП

Във все още неизяснената ситуация как практически ще се отворят досиетата представители на БСП се опитват да отклонят идеята за приемането на нов закон за досиетата. Група депутати от БСП начело с Младен Червеняков се опитват да използват законопроекта за създаването на Държавна агенция „Архиви” на мястото на Главно управление на архивите към Министерския съвет, с който се предвижда досиетата на ДС да преминат в Държавния архив и да се засекретят за период от 100 години. До реализирането на този ход не се стига. Основни фигури, които ще имат важна роля по приемането на нов закон за досиетата стават председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров (НДСВ) и Касим Дал, зам.-председател на ДПС и заместник на Свинаров във вътрешната комисия.

Ролята на гражданското общество за приемане на закона

В силния граждански натиск няколко представители на медиите и на неправителствени организации изиграват важна роля за приемането на такъв закон, който да е далеч по-ефективен от предишните. Медийният експерт Георги Лозанов, призовал журналистите за акция „Чисти гласове”, инициира среща на представители на гражданското общество с парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Комисията се явява водеща при създаването на закона и целта е ядрото около гражданската кампания. От комисията присъстват всички членове с изключение на Татяна Дончева (БСП). На срещата от страна на гражданското общество участват Георги Лозанов, юристът Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация „Програма достъп до информация”, Юлияна Методиева от Българския хелзинкски комитет и журналистите Асен Григоров и Христо Христов.

Председателят на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров представя трите законопроекта за досиетата, внесени по това време във вътрешната комисия – на НДСВ, на ДПС и на ДСБ, като обяснява, че те ще бъдат обединени в един общ проект.

Идеята за създаването на единен архив на документите на ДС под контрол на нова комисия

Предвижданията са на бъдещата комисия по досиетата да бъдат дадени широки правомощия. Христо Христов излага виждането, че каквито и правомощия да бъдат дадени няма да има нужния ефект, ако не се възприеме нова философия по отношение на архивите на ДС, а именно тяхното обединяване на едно място и разпореждането с тях да се извършва единствено от комисията. Този елемент липсва и в трите законопроекта, които следват предишната линия комисията да няма пряк достъп до документите на ДС, а да изисква информация от различните специални служби, които са наследили архиви на Държавна сигурност. Тази идея е възприета от вътрешната комисия впоследствие се възпроизвежда в новия закон със създаването на централизиран архив на документите на ДС (през февруари 2011 г. комисията по досиетата откри официално модерното архивно съоръжение).

Юристът Александър Кашъмов подчертава голямото значение на достъпа до документите на ДС, който следва да е значително по-широк и да е гарантиран с ясна процедура. Въпросът за достъпа също не е развит в законопроектите на НДСВ, ДПС и ДСБ. Христов и Кашъмов познават проблемите с достъпа до архивите на ДС и са водили успешни дела срещу министъра на вътрешните работи в правителството на Сакскобургготски Георги Петканов и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров за отказ за достъп до определени документи на ДС в период, когато не е функционирал закон за досиетата.

Приносът на Александър Кашъмов за достъпа до документите на ДС

При изготвянето на общия законопроект депутатите, членове на вътрешната комисия, възприемат тези две основни идеи – за обединяване на архивите на ДС и за широк достъп до тях. Александър Кашъмов е поканен да предложи конкретни текстове, уреждащи въпросите за достъпа. Юристът изготвя цялата глава за достъпа в бъдещия закон, като процедурата е обвързана с правилата в Закона за достъп до обществена информация. Тези текстове са внесени във вътрешната комисия от членовете й Елиана Масева и Атанас Атанасов, тогава депутати от ДСБ и са гласувани по-късно от парламента във вида им, предложен от експерта от фондация „Програма достъп до информация”.

Представителите на гражданското общество участват и в изготвянето на закона за досиетата и с някои предложения в списъка на лицата, извършващи публични дейности, които следва да подлежат на проверка за съпричастност към ДС. С активната си позиция ядрото общественици успяват да съдействат за изработването на такова законодателство, с което трайно да се решат основните проблеми с архивното наследство на ДС, съществували дотогава.

*Игра на думи. В текста основно става въпрос за закона за досиетата. С израза „закона на досиета” авторът има предвид неписаното правило, че всеки, който реши да употреби досиетата за собствени цели в крайна сметка те се обръщат срещу него.