Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (военното разузнаване) се опитват да окажат натиск върху управляващите за отмяна на допуснатото през декември 2012 г. огласяването на кадрите на комунистическите тайни служби на ръководни постове двете разузнавания.

Това стана ясно днес, когато директорите на НРС и военното разузнаване бяха изслушани от Драгомир Димитров и Веселин Иванов бяха изслушани в Парламентарната подкомисия за контрол на спецслужбите.

Пред нея те представиха гледната точка на двете разузнавания за последиците от огласяването на кадрите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от началник на сектор нагоре за периода от 10 ноември 1989 г. насам, включително и действащите такива.

Според тях по този начин ще бъдат разконспирирани близо 300 души, а заедно с тях и семействата им.

„Поставихме въпросите какви ще бъдат следствията и рисковете ако се приложи и мисля, че ще намерим начин да ги защитим, прекалено е деликатна темата за да я коментирам", заяви ген. Драгомир Димитров, цитиран от Би Ти Ви.

Веселин Иванов заяви, че ще изпълни искането на комисията да извади досиетата на действащите – „всичко, което е по закон", заяви той.

Независимият депутат Димитър Чукарски, който влезе в парламента от РЗС, пък заяви, че това щяло да бъде „истински подарък е за контраразузнавателните служби публикуването на такъв списък", заяви Димитър Чукарски.

Ангел Найденов (БСП) твърди, че от гледна точка на операции, които са в ход и с партньорски служби, са възможни външнополитически усложнения и негативно въздействие върху България.

След заседанието председателят на подкомисията  Владимир Тошев (ГЕРБ) съобщи, че ще търси подкрепа от вицепремиера Цветан Цветанов за нова ревизия на закона за досиетата. Позицията му е изненадваща с оглед на факта, че именно с гласовете на ГЕРБ преди месец в парламента беше отменен прословутия параграф 12 от закона за досиетата, забраняващ огласяването на кадрите на ДС в двете разузнавателни служби.

Както е известно НРС е наследник на Първо главно управление на ДС, а служба „Военна информация” на РУ-ГЩ.

Параграф 12 е един от малкото забранителни текстове в закона за досиетата, които бяха наложени от тройната коалиция при приемането му през декември 2006 г.

Както desebg.com прогнозира битката за параграф 12 ще продължи и през тази година. След свалянето на чадъра върху сътрудниците на комунистическите репресивни служби в двете съвременни разузнавания на България от БСП настояха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето. Той обаче не стори това и поправката е в сила от началото на 2013 г.

Сайтът desebg.com информира, че преди гласуването за отпадането на параграф 12 лобито на ДС се е опитало да окаже натиск върху отделни представители на парламентарната група на ДС, върху ръководството на МВР и да търси подкрепа в президентството и Министерството на отбраната.

Интересното сега е, че шефовете на НРС и военното разузнаване не са успели да пробият в Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която е водеща комисия за промени в закона за досиетата, а е потърсила подкрепа в подкомисията за контрол на специалните

Шефът на последната Владимир Тошев каза, че ще представи доклад на председателя на Народното събрание по случая и с позицията на разузнавателните служби ще бъде запознато и правителството.

В момента кабинетът подготвя приемането за първи път на устройствени закони за дейността на двете разузнавания, които работят безконтролно от промените насам (преди са работили под контрола на Политбюро на ЦК на БКП).

В общественото обсъждане на законопроектите участва и бившия шеф на контраразузнаването и разузнаването на Германия Ханс Гайгер. През desebg.com той заяви, че Германия не е допуснала нито един щатен или нещатен сътрудник на ЩАЗИ да работи в специалните служби на Германия след обединението й.

В коментар desebg.com посочи, че отпадането на параграф 12 ще осветли присъствието на КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване)
в двете съвременни български разузнавателни служби.