Имаше натиск върху управляващите за връщането на параграф 12 в закона за досиетата. Това призна вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по време на пресконференцията във вторник, на която отчете дейността на екипа си в МВР.

Той не уточни повече подробности, но специално благодари на парламента за принципната позиция и за отстояването на отпадането на параграф 12. Сайтът desebg.com припомня, че през декември 2012 г. парламентарната група на ГЕРБ подкрепи предложението на депутатите Иван Костов (ДСБ) и Йордан Бакалов (СДС) за отмяната на параграф 12 от закона за досиетата, с който тройната коалиция през 2006 г. опъна чадър върху кадрите на комунистическите тайни служби в двете съвременни разузнавания на България – служба „Военна информация (военното разузнаване) и Националната разузнавателна служба.

БСП направи опит да блокира отпадането на параграф 12 още в парламента преди четири месеца, но не успя. От левицата дори поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето, но той не възприе доводите им.

Какво се случи на Патриаршеския събор на 24 февруари 2013 г., който избра Русенският митрополит Неофит за нов патриарх? Как да разчитаме този избор и какво може да се очаква от новия глава на БПЦ? Ще бъде ли забравена темата за досиетата в църква и комунистическото минало? Отговор на тези и други въпроси дава пред сайта desebg.com историкът Момчил Методиев. Той е един от специалистите с най-добри познания за процесите в БПЦ и е автор на задълбоченото изследване за църквата през периода на комунизма в България – „Между вярата и компромиса”, а също така и на книгата за Държавна сигурност при управлението на БКП "Машина за легитимност".

Г-н Методиев, как оценявате избора на митрополит Неофит за патриарх на БПЦ?

- Това беше първият свободен, прозрачен и лишен от външни влияния избор на Български патриарх в модерната история на Българската патриаршия. В този смисъл легитимността на патриарх Неофит е безспорна, а кредитът на доверие, с който той започва своето служение, е много голям.

Сайтът Държавна сигурност.com представя досиетата на кандидатите за президент, разкрити като сътрудници на бившата ДС.

Целта е чрез публикуването на документите онлайн преди вота на 23 октомври 2011 г. гражданите, които се интересуват, да добият представа за някои от зависимостите на кандидатите в миналото, които са спестени в техните биографии.

22 години след промените за първи път медия предлага възможност на гражданите преди избори да се запознаят онлайн с досиета на участници в изборна надпревара.

Досието на Алексей Петров е публикувано от Държавна сигурност.com още преди той да се кандидатира за президентските избори през 2011 г. Макар и да не са изложени всички документи, неговото кадрово дело на служител в Милиционерския батальон през 80-те години, водещ се на щат към Шесто управление на ДС, е представено обективно и може да бъде прочетено тук.

Материалите за агентурното минало на Венцислав Йосифов могат да бъдат прочетени тук.

Настоящата публикация представя досието на Красимир Каракачанов (1965). Той е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „История” през 1990 г.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се оказа особено щедър към неспиращия с величаенето му през последните години бивш депутат от СДС Георги Евдокиев Марков, очевидно без да се притеснява от неговото компрометиращо агентурно минало в Държавна сигурност.

Марков заема завидното второ място в листата на ГЕРБ  в 24-ти МИР София за предстоящите парламентарни избори през март 2017 г., веднага след водача ѝ Владислав Горанов, като изпреварва други кадри и доскорошни депутати на ГЕРБ.

Това показва решението на Районната избирателна комисия (РИК) в 24-ти избирателен район в София, с което е регистрирана листата на партията на Борисов.