Ген. Драгомир Димитров бе назначен временно за директор на Националната разузнавателна служба (НРС) в края на 25 януари 2012 г. с указ на президента Росен Плевнелиев по предложение на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов, а през април същата година утвърден за титуляр.

На 13 март 2013 г. комисията по досиетата разкри неговата принадлежност към бившата Държавна сигурност, която дотогава е забранена да бъде огласена от параграф 12 на закона за досиетата, отменен през декември 2012 г. от Народното събрание. Ден преди това, на 12 март, в интервю за в. „24 часа” ген. Димитров сам разкри своята принадлежност към ДС.

Сайтът desebg.com вече представи личното кадрово дело на Драгомир Димитров в ДС.

Ръководителите на разузнаването рядко дават интервюта, още по-малко свързани с въпроси със собственото си минало в ДС. Ген. Димитров обаче направи изключение. Той прие поканата на специализирания сайт desebg.com да разговаря точно по тази тема и по проблемите, свързани изпълнението на закона за досиетата след параграф 12. В настоящата част 1 от интервюто с ген. Драгомир Димитров въпросите са изцяло свързани с неговата работа в структурите на ДС.

Главният мюфтия Мустафа Хаджи е свързан с бившата Държавна сигурност.

Това стана ясно от доклад на комисията по досиетата (решение №299 от 17 януари 2012 г.) при проверката за принадлежност към комунистическите тайни служби на висшите ръководители на мюсюлманското изповедание в страната.

Мустафа Хаджи (1962), който е главен мюфтия от 2006 г., е привлечен към сътрудничество като агент под псевдонима „Андрей” четири дни след оттеглянето на Живков от властта на 10 ноември 1989 г.

Според изнесените от комисията данни той е регистриран на 12 декември 1989 г. Сътрудничил е на Общинско управление на МВР-ДС във Велинград. Личното му и работно досие е унищожено през 1992 г. с протокол.

Ден след обявяването му Мустафа Хаджи публично отрече, че е служил на Държавна сигурност. По думите му тази изнесе3ната от комисията по досиетата информация за него не била новина, защото за първи път бил обвинен и обявен като служител на Държавна сигурност през 2006 година.

И това доживяхме – 27 години след началото на демократичните промени агент на Държавна сигурност да открие първото тържествено заседание на 44-то Народно събрание днес.

Честта за това се пада на доайена в новоизбрания парламент – най-възрастният сред народните представители. В предишните парламенти това беше депутатът от БСП Стефан Данаилов (9 декември 1942 г.), но в настоящия парламент по-възрастен от него се оказа журналистът Тома Томов, водач на листата на БСП в 1-ви МИР Благоевград. Томов е роден на 30 май 1942 г.

 Той е и „доайенът” сред 11-те агенти на тоталитарните комунистически служби, които влязоха в 44-то Народно събрание (виж кои са те – ТУК).

Познати публични фигури, заемали различни ръководни длъжности в годините на прехода, излязоха хора с досиета – кредитни длъжници към държавната Булбанк (преди приватизацията ѝ през 2000 г.). Това стана ясно при повторната проверка на длъжниците към кредитната институция, извършена от Комисията по досиетата (решение №2-858 от 21 февруари 2017 г.).

Проверени са общо 78 лица, свързани с 28 юридически лица, длъжни към Булбанк с най-малко 1 милион неденоминирани лева по бюлетина на БНБ от 1997 г..