Общо 38 сътрудници на тоталитарните комунистически служби са назначени на ръководни постове в международни организации да представляват България по време на прехода, като 7 от тях заемат длъжности и в момента, а най-много назначените са по линия на НАТО.

Нелицеприятните факти лъснаха днес, след като Комисията по досиетата обяви проверката на лицата, които са изпратени от Министерския съвет и от различни министерства на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и други международни организации, в която страната членува или в чиято дейност участва Република България (решение №2-868 от 28 февруари 2017 г.).

Назначенията са осъществени при общо 9 правителства през прехода, пресметна desebg.com, като това на Сергей Станишев при тройната коалиция държи „първенството” по най-много изпратени кадри с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

Нови двама души на ръководни постове в мюсюлманското изповедание, които са с агентурно минало към комунистическите тоталитарни служби, бяха огласени от комисията по досиетата (решение №2-273 от 4 декември 2013 г.). По закон тя е длъжна да извърши проверка на ръководителите и членовете на управителните органи на различните религиозни общности.

Проверката на мюсюлманското изповедание е обхванала общо 20 души, но на комисията не е представена информация за 12 лица на ръководни постове, които следва също да бъдат проверени.

Установена е принадлежността на Рахим Рахим (1944), член на Висшия Мюсюлмански съвет. Той е вербуван за агент на Окръжно управление на МВР-ДС в Шумен през 1969 г. под псевдонима „ТУНАЛЪ”. Снет е от действащия оперативен отчет през 1977 г.

Другият е Мехмед Хаджиюмер (1933), член на Районно мюфтийство в Шумен е другото обявено име. Той е вербуван като сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА през 1971 г. под псевдонима „БЕКИРОВ”. Снет е от оперативния отчет след 6 години през 1977 г.

Сайтът desebg.com публикува част 2 от интервюто с директора на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Драгомир Димитров. В тази част за първи път той говори по-подробно за ситуацията, възникнала пред разузнаването след отмяната на параграф 12 от закона за досиетата в началото на януари 2013 г. С този параграф дотогава беше забранено огласяването на сътрудниците на комунистическите тайни служби в двете съвременни разузнавателни служби на България – НРС и служба „Военна информация (военното разузнаване) от началник отдел и началник сектор нагоре. Двете служби са наследници съответно на Първо главно управление на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.
През март 2013 г. комисията по досиетата обяви частично решение по параграф 12, в което беше обявена и принадлежността към ДС на ген. Димитров като кадрови служител.

В част 1 от интервюто той коментира тези обстоятелства (информация за личното кадрово досие на ген. Димитров може да намерите тук). В края на април 2013 г. проблемите по изпълнение на параграф 12 доведоха до среща на най-високо ниво при президента Росен Плевнелиев между директорите на двете разузнавателни служби ген. Драгомир Димитров и Веселин Иванов и от друга страна председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

В деня на местните избори в община Брегово (27 октомври 2019 г.) малко след края на изборния ден е нападнат от група роми и бит кандидатът за кмет Илиян Бърсанов, който се явява основен опонент на сегашният кмет Милчо Лалов.

Новината за инцидента съобщи днес БНР, позовавайки се свидетелството на пострадалия кандидат за кмет.

Както desebg.com писа миналата седмица Лалов (БСП) е рекордьорът-агент на ДС сред кметовете в България, който на тези избори се кандидатира за шести мандат (виж досието му тук).

Предприемачът Илиян Бърсанов пък е основният му опонент, издигнат от ГЕРБ, като по официални данни на ОИК Брегово разликата между двамата на първия тур е само 153 гласа или малко над 5%в полза на сегашния кмет Лалов.