Сайтът desebg.com продължава да публикува онлайн досието на Ахмед Доган. В част 7 от поредицата е представен том 3 (1-72 листи) от личното дело на агент „САВА”, псевдонимът, по който Доган работи за Първо главно управление на ДС от 1979 г.

Документите обхващат периода 1981-1983 г. По това време Доган се дипломира във философския факултет на Софийския университет и започва аспирантура. През февруари водещият му офицер майор Марин Маринов предава агента на оперативния работник от отдел 05 (нелегали) на ПГУ майор Иван Михайлов.

Повечето от документите представляват строго секретни докладни записки за срещите с агент „САВА” от водещия му офицер. Те са провеждани предимно в столични известни заведения като дневния бар на хотел „Хемус”, ресторант „Под липите”, ресторант „Будапеща”. След смяната на водещият му офицер Доган е въведен в конспиративната процедура по посещение на постоянно действаща явка (ПДЯ) „Художника”, където се среща с оперативния работник. Там предава материали, отговаря на въпроси и получава указания.

По това време около агент „САВА” гравитира агент „ДОРА”, която по указание на ПГУ не разкрива пред него агентурната си принадлежност.

Документите разкриват, че животът и дейността на Доган по това време са поставени под пълен контрол, той като той е готвен за изграждането му и извеждането му на Запад като нелегал.

ПГУ контролира всички негови действия, дори и интимния му живот и подробности от него, които агентът споделя с разузнаването. Пътуванията му извън София също стават след разрешение на ПГУ. В този период разузнаването продължава да го подкрепя финансово с различни суми.

 Документите потвърждават, че Доган е напълно лоялен на Държавна сигурност и използва обвързването си с репресивния орган на БКП за реализация. В един от анализите за „САВА” се посочва, че „пътят, който е избрал – реализирането му в съвместната работа с ДС неотложно ще продължава и смята, че и с др. Михайлов ще работи така, както с другите оперативни работници, с които е работил досега.”

Сайтът desebg.com продължава с представянето на досието на Ахмед Доган. Новата част 6.5 съдържа документи (208-253 листи) от том 2 на работното дело на агент „САВА”, псевдоним по който Доган сътрудничи на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1979 г.

В тази част е представени няколко негови агентурни сведения за студент от Юридическия факултет и жител на с. Дръндар, в което Доган израства.

Публикуван е и един аналитичен материал – агентурно сведение от „САВА” под многозначителното заглавие „Средства и форми за противодействие на национализма по българските турци”. Документът е ръкописен и е от юли 1980 г., пет години преди „възродителния процес”. Съдържанието му показва действителното отношение на Доган към турското малцинство в България. С тези документи завършва том 2 от работното дело на агент „САВА”.

Дотук в „Досието на Доган онлай”:

В част 1 са  архивните документи от личното дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.

В част 2.1 се поместват първите сведения (1-42 листи) от работното дело на агент „Ангелов”, които той прави веднага след вербуването му от ВКР през август 1974 г., когато е войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско.

В част 2.2 се съдържат агентурните донесения (43-98а листа) от работно дело на агент „Ангелов” в периода ноември 1974 г. – февруари 1975 г.

В част 2.3 са поместени доносите на Доган в периода март – юни 1975 г. (98-168 л.). Повечето от тях са предадени на оперативния му работник от ВКР в явочна квартира „Панела” в Шумен. Доносите му са свързани с различни войници в поделението на Строителни войски край града.

 В част 2.4 се публикуват агентурните сведения на агент „Ангелов” (169-231 л.) от работното му дело в периода юли 1975 г. – януари 1976 г. Това е финалният период от службата на Доган в Строителни войски, след което се уволнява.

Ръководилият неизменно ДПС от 1990 г. насам лидер на партията Ахмед Доган подаде оставка, както прогнозираха някои медии дни по-рано. Доган, който е известен още и с агентурните си имена „СЕРГЕЙ” и „САВА” в бившата Държавна сигурност, предложи да бъде наследен от неговия заместник Лютви Местан.

Това стана след като лидерът на ДПС се завърна на подновената следобед конференция на партията в НДК. Както стана известно по обяд срещу Доган беше направен опит за покушение с газов пистолет от 25-годишния Октай Хасанов Енимехмедов (криминално проявен за грабежи, хулиганство, наркотици, нанасяне на телесна повреда), докато лидерът четеше доклада си от трибуната на форума.

След подновяване на конференцията Доган се завърна, но неговият доклад с предложението Лютви Местан да оглави партията беше прочетено от евродепутата Филиз Хюсменова.

„Местан е респектиращ парламентарист, един от най-добрите трибуни и е от Кърджали”, посочва Доган в доклада си.  

Той е определен още като политик с "визионерски усет", "диалогичен с другите партии", "борбен", със "здрав усет за преценка на ситуацията и взимане на политически решения". Доган отбелязва, че България влиза в петгодишен цикъл на ежегодни избори. „Апелирам към целия партиен актив – да подкрепим г-н Лютви Местан”, завършва Доган.

Сайтът desebg.com публикува част 6.4 от досието на Ахмед Доган. Тя съдържа документи (168-207 листи) от т. 2 от работното дело на агент „Сава”, псевдоним по който Доган сътрудничи на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1979 г.

В тази част са представени няколко документа, подготвени от агента. Това са:

• Идеологическо въздействие и духовно производство (Проблемът на двузначната култура на българските турци);
• Агентурно сведение относно: Впечатления за отношението на студентите от Философския факултет към 50-то постановление на Министерския съвет;
• Към въпроса за съдбата на Афганистан;
• Отношенията между българските турци, татари и гагаузи.

Дотук в „Досието на Доган онлай”:

В част 1 са  архивните документи от личното дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.