Ден след оповестяване на агентите на ДС в Светия Синод единствено Врачанският митрополит Калиник от всички 11 обявени с досиетата митрополити поиска прошка.

"Ако някой нещо е засегнат като епархиот (жител) на Врачанска  епархия, вярващ или невярващ, бих помолил за извинение, моля пред Бога и Всечистия кръст да бъда простен", заяви Калиник пред журналисти в сряда в митрополитския параклис по повод официално оповестеното вчера негово агентурно минало.

Врачанският митрополит каза още, че възнамерява да изкара земния си живот по монашеския обет, който е дал, както и да изпълни поетите обети при ръкополагането му като епископ, а след това и като митрополит.

"За никого не съм донасял нищо лошо", увери той и изрази единствено учудване, че е имал псевдоними като агент, като допълни, че при многобройните си пътувания зад граница е правил доклади до председателя на Светия синод.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Нина Михайлова-Геринска – народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и в 36-то (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997).

Щатен служител на МВР от 1968 г. Първоначално е назначена за преводач по френски език в Школата „Г. Димитров” на МВР, а след това е преназначена в Първо главно управление на ДС.

Там служи в отдел 08 „Активни мероприятия” като преводач и старши офицер по отчета. През 1984 г. е прехвърлена в отдел 06 „Информация”.

„Нина Михайлова е комунист, беззаветно предан на ленинските идеи, на политиката и делото на БКП и СССР”, се посочва в една от атестациите в Първо главно управление на ДС през 1986 г. Там я заварва крахът на комунистическия режим в България.

През 1990 г. Нина Михайлова-Геринска е избрана за народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание от 134-ти Ихтимански избирателен район.

Часовете, след като публично обяви съгласието си да бъдат проверени за агентурно минало висшите духовници, Светият синод разпространи подробно изложение, в което излага аргументи срещу законовата проверка.

В новата позиция на Светия синод съобщава, че към списъците с необходимите данни на лицата от висшия църковен клир, които трябва да изпрати на комисията по досиетата, се прибавя и становище, прието от 15 декември 2011 г.

В него Светият синод посочва юридически текстове, на базата на които поставя въпроса за тълкуване на термина „религиозни общности”. С него 40-то Народно събрание по време на тройната коалиция прие в закона за досиетата, че на проверка за принадлежност към ДС подлежат ръководствата на различни религиозни общности, а не само на БПЦ.

Въпреки, че отреди месец комисията по досиетата вече е задействала проверката, която ще засегне Главното мюфтийство, Арменската църква, Католическата църква и др., единствено БПЦ оспорва законността на проверката.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Васил Костов – народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). В парламента влиза през януари 1991 г. с решение на ЦИК на мястото на депутата Георги Величков. По това време е член на Независимото дружество за защита на правата на човека.

Васил Костов е вербуван през 1969 г., когато е 24-годишен, от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия като осведомител под псевдонима „НИКОЛОВ”, а впоследствие и като агент.

Според информацията, запазена в архивите на ДС, той е привлечен на основа „зависимост” и е използван по линия на легионерите.

От досието му е запазен том 2 от работното му дело, от което се разбира, че е предавал сведения срещу свои близки, състуденти, войници, както и за различни учени и служители на Научния център към Комитета за наука и технически прогрес и висше образование, където е работил.