Общо 20 сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА са разкрити като кредитни милионери при проверката (решение №2-275 от 4 декември 2013 г.) на длъжниците към фалиралата през втората половина на 90-те години Банка за земеделски кредит (БЗК). Проверката е обхванала 118 лица с дългове от над 1 млн. недоминирали лева.

Както вече е известно тогавашният собственик на банката Атанас Тилев и изпълнителният й директор Янко Янков вече бяха разкрити като сътрудници на комунистическите тоталитарни служби в предходни решения на комисията.

От проверката на длъжниците на БЗК става ясно, че Тилев се е самофинансирал, отпускайки кредити към едно от дружествата си – „Дару метал” ООД. В него като агент е разкрит и друг съдружник – Андрей Андреев, член на Общото събрание на дружеството.

Българският Хелзинкски комитет (БХК) разпространи днес декларация, с която определи като недопустимо вчерашното изявление на служебния министър-председател Марин Райков, с което той определи принадлежността към ДС като „част от чалгата на прехода”.

Той направи това вчера на извънреден брифинг по повод скандала с назначаването на агент сред зам.-министрите, а именно Божан Стоянов, който в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отговаря за енергетиката и трябва да извърши преструктурирането на сектора.

"Български хелзинкски комитет изразява загриженост по повод вчерашното изказване на министър-председателя г-н Марин Райков за това, че темата за принадлежност към бившата Държавна сигурност е „част от чалгата на прехода”, се посочва в декларацията на БХК. 

 Според неправителствената организация за защита правата на човека изявлението на премиера е провокирано от един реален проблем – неадекватния достъп в миналото на Комисията по досиетата до архивите и свързаното с това издаване на удостоверения за „чисто минало” на лица, за които впоследствие се появяват данни, че са били сътрудници.

Сайтът Държавна сигурност.com представя в няколко части досието на Неврокопския митрополит Натанаил. Той беше обявен от комисията по досиетата като секретен сътрудник „Благоев” на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1980 г.

Част 1 хвърля светлина върху съдържанието на досието му и е отделено място на първото му агентурно донесение като доверена връзка на 14 отдел „Културно-историческо разузнаване” в ПГУ през 1978 г. Тогава той е студент по богословие в Атина, Гърция.

В част 2 се разкрива, че благодарение на предложение на водещия му офицер в ПГУ полк. Христо Маринчев, направено пред патриарх Максим, Светият Синод възвежда Натанаил в архимандритско достойнство. Церемонията се провежда само 4 дни сред срещата между патриарха и водещия му офицер, който по това време работи под прикритието на шеф на Комитета по църковни въпроси.

В част 3 се разказва за първите агентурни сведения, които Натанаил дава в качеството си на секретен сътрудник „Благоев” броени дни преди да бъде издигнат като архимандрит през октомври 1980 г. след застъпничеството на водещия му офицер полк. Маринчев през патриарх Максим.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) публикува досието на Любомир Христов – народен представител от ГЕРБ в 42-то Народно събрание (2013-2014) и в 43-то Народно събрание (2014 – ).

През 1981 г. той е вербуван като резидент на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), когато е 26-годишен, под псевдонима „ХАРИ”. В запазените в архива на ДС документи за него се сочи, че е използван като агент.

В периода на сътрудничество той работи като офицер във Висшето народно военно артилерийско училище „Г. Димитров” в Шумен. Посочено е, че като агент е бил изпълнителен, инициативен, последователен, с логическо мислене. Уточнено е, че не е работил по дела и сигнали. Обучен е по въпросите на борбата с шпионажа и опазването на държавната тайна.