Сайтът desebg.com започва поредица „Досиетата на кредитните милионери”. В нея ще бъдат представяни досиетата на кредитните длъжници, разкриването на чиито имена комисията по досиетата започна през април 2013 г.

В част 1 се публикува досието на бизнесмена Красимир Стойчев (1955). Той е първият собственик на цифров мобилен оператор в България –  „Мобилтел”. Взима лиценза за него срещу 40 000 долара без търг през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити. През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. – след разваляне на сделката – на Майкъл Чорни. Като собственик на фирмата „Трон” Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на български бизнесмени, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев, Васил Божков и др.

През последните години бизнесът на Стойчев е свързан с WiMAX технологията чрез компанията си „Макс телеком”. Според търговския регистър през март 2013 г. фирмата е продадена на дружество, регистрирано в Люксембург.

Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага интервю с историка Момчил Методиев, един от най-компетентните изследователи на Българската православна църква по време на комунизма. Той е доктор по история от СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите”Папите и тяхната империя – ІІ-VІІ век” (2002), „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” (2008) и „Между вярата и компромиса” – Българската православна църква и комунистическата държава (2010). Редактор е на списание „Християнство и култура”. Един от съставителите на документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция” (2011).

Г-н Методиев, какъв анализ следва да се направи след обявяването на сътрудниците на ДС в Светия Синод, които се оказаха 11 души от 15 членове?

- Резултатите са ясни – имаме много лоши и една добра новина. По-точно лошите новини са 11, а много добрата новина е чистото минало на патриарх Максим. Следва анализът на оповестените данни – същински дълбокия анализ ще мога да направя след като прочета самите досиета, но и сега е ясно, че някои от оповестените данни са направо шокиращи. Най-силно в това отношение ме впечатли обемът на досието на Западноевропейския митр. Симеон – автор на 27 тома донесения и щатен ДС служител. Разбирам, че тези 27 тома съдържат преди всичко справки за българските църковни общности в Америка и Западна Европа, както и че включването му в свръхсекретния щат е вероятно средство за повишение на неговата заплата, докато е в чужбина, но това не променя нищо. Освен това той е бил привлечен, докато е бил учител-възпитател в Семинарията в Черепиш, което също ми изглежда осъдително.

„Заявявам, че ако в моя съзнателен живот някой покаже не донос, не клевета, една дума, която да ме направи морално уязвим, аз не само че няма да бъда председател на ДПС, няма да се занимавам с политика”. Такава декларация направи лидерът на ДПС Лютви Местан днес в интервю пред Нова телевизия, предизвикан от въпроси, свързани с обявената му през 2007 г. принадлежност към бившата Държавна сигурност под агентурния псевдоним "ПАВЕЛ".

Той посочи, че се бил заканил да не отговаря на политически провокации от страна на политически опоненти. „Напоследък забелязваме как с една садистична наслада се вади тази тема и особено когато става въпрос за председател на една партия, още повече ДПС, той дължи отговор”, обясни Местан.

Водещите в студиото обаче не бяха подготвени за разговора, бъркайки не само структурата на Държавна сигурност и факти от делото за унищожаване на досиетата срещу бившия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев, но и непознавайки подробности от безпрецедентния казус с изчезналото досието на Местан.

Това позволи на лидера на ДПС да контролира и насочва разговора в изгодна за него посока. Той обаче не заяви категорично, че никога не е бил сътрудник на ДС, а избра друго обяснение.

Вчера, 17 април 2013 г., комисията по досиетата официално обяви първите си две решения за сътрудниците на комунистическите тайни служби сред кредитните длъжници. Едно от по-известните имена в списъка е това на Младен Мутафчийски. Той е привлечен през 1980 г. секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) под псевдонима „МИХАЙЛОВ”. След това, през 1983 г. е оформен като ОРОН – оперативен работник на обществени начала. В годината на вербовката му – 1980 г. – той е изпратен като инженер в Етиопия за строежа на обект „Посолски комплекс“. През 1983 г.  е преназначен за пълномощник на „Кинтекс“ в Адис Абеба до 1987 г. От края на 60-те години „Кинтекс” е външнотърговското дружество, което осъществява оръжейната търговия на НРБ. В края на 80-те години Мутафчийски е назначен за ръководител на фирмата „Тератон”, която се занимава с инженерингова дейност, но също така се намесва с схемата за търговия с ембаргови стоки.

След промените Мутафчийски развива самостоятелен бизнес. Собственик е в множество фирми, свързани с туристическия бизнес по българското Черноморие.  До 2009 г. е в ръководството на „Слънчев бряг” АД, а след напускането му в различни публикации в пресата се сочи, че активите на дружеството са източени. Името му нашумя през септември 2008 г. след побоя на главния редактор на сайта „Фрог нюз“ Огнян Стефанов. При старта Мутафчийски е собственик на електронно издание, а Стефанов е негов съдружник.

Следващият текст е посветен именно на дейността на „Тератон” под ръководството на Младен Мутафчийски. Текстът е част от разследването на журналиста Христо Христов за източването на българските капитали зад граница в книгата му „Империята на задграничните фирми” (2009).