Светият Синод с наместник председател Софийски митрополит Инокентий поиска уличените в служба на бившата Държавна сигурност митрополити от Българската православна църква да подадат оставки и да бъде свикан Църковно Народен Събор. Реакцията на алтернативния Синод става факт седмица след огласяването на сътрудниците на ДС сред висшия църковен клир. Тя беше оповестена с Възвание към православния български народ, разпространено до медиите (сайтът Държавна сигурност.com публикува целия текст).

В него се посочва, че „Разкритията от архивите на ДС ни дават право да предложим нов оздравителен процес за институцията  БПЦ, защото последната криза ще я принизи до най-ниското стъпало на забвението и летаргията, на отричането и апатията към нея”.

Според алтернативният Синод  илюзията е свършила и следва да се отговори на един основен въпрос – какво да се прави оттук нататък? „Ще продължим ли коленопреклонно да наблюдаваме митрофорните велможи как превръщат Църквата в корпорация,  ще останем ли мълчаливи съучастници на осветлените кормчии при потъването на кораба ни”, се посочва в обръщението.

Сайтът desebg.com представя историята на първото използване на досиетата на Държавна сигурност в компроматната война в началото на  прехода. Малцина си спомнят, а по-младите хора не знаят, че обект на това активно мероприятие през есента на 1990 г. е председателят на Координационния съвет на СДС и на практика лидер на опозицията Петър Берон. Разпространяването на информацията на неговото агентурно минало е направено чрез партийния орган на наследниците на комунистическата партия в. „Дума”, само седмица преди оставката на второто правителство на БСП начело с Андрей Луканов, когато фалитът на управлението на БКП придобива все по-ясни размери и страната е в осезаема икономическа криза, а обществените настроения са за нови избори, след които СДС да състави правителство с премиер лидерът на съюза.

Общо 22 сътрудници на бившите комунистически тоталитарни служби са кредитните длъжници към „Минаралбанк”, фалирала през втората половина на 90-те години на ХХ век. Имената на сътрудниците бяха огласени от комисията по досиетата (решение №2-185 от 29 май 2013 г.).

Проверката е обхванала общо 280 лица длъжници към „Минералбанк” на суми над 1 милион неденоминирани лева според Закона за информация относно необслужвани кредити от 1997 г.

Сред обявените е Вера Ахундова (1953), член на Съвет на директорите на фирма – длъжник „ПЛАМА” АД, Плевен. Тя е сътрудник на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1983 г.

Владимир Кинкин (1958), съдружник в адвокатската кантора „Добрев, Кинкин и Люцканов” се оказва сътрудник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), вербуван през 1977 г. Той фигурира в писъка като член на Съвета на директорите на фирма – длъжник „Б А Т С" АД, София.

Сайтът Държавна сигурност.com представя данни за разкритото агентурно минало на митрополитите от Светия Синод, които бяха обявени с решение на комисията по досиетата по-рано днес.

Седмина от тях са били свързани с Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, а четирима с Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване). Една част от агентите са работили и за двете управления. Някои от днешните митрополити са били вербувани за сътрудници на ДС в различни Окръжни управление на ДС в страната.

Един от 11-те агенти е работил и като оперативен работник на ДС, тоест бил е и щатен сътрудник на репресивния апарат на БКП. Това е Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон. Той е и най-ранно вербувания агент от днешните митрополити – привлечен е към сътрудничество през 1964 г. Русенски митрополит Неофит пък е най-късно привлечения агент – от 1983 г.

От разкритите 11 агенти само един митрополит Галактион е обявен преди това – през 2007 г. в качеството си на бивш народен представител от СДС.

Агентите в Светия Синод имат най-масираното присъствие в проверен от комисията орган или институция. То представлява 73,3 процента от всички членове на синода. До момента първенството по този показател се държеше от Министерството на външните работи. През декември 2010 г. комисията по досиетата установи принадлежност към ДС на 218 посланици и генерални консули, което представлява 60,8 процента от всички проверени 462 висши дипломати.