Атанас Тилев, бизнесмен, близък до Симеон Сакскобургготски още преди промените, се оказа сътрудник и нелегал на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА.

Това става ясно днес от проверка на комисията по досиетата на кредитните милионери, длъжници на Обединена българска банка (решение №2-243 от 9 октомври 2013 г.).

Известно е, че Тилев беше разкрит публично преди това като агент на Първо главно управление на ДС, под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, но досието му е унищожено през 1993 г. от бившия директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов, съученик на Тилев от Немската гимназия в Ловеч и впоследствие добри приятели.

Атанас Тилев  е проверен в качеството си член на Съвета на директорите на фирма-длъжник  „Банка за земеделски кредит” към ОББ.

 Той е вербуван от военното разузнаване през 1969 г., когато е бил 25-годишен като сътрудник и нелегал под псевдонима „ЗИНГЕР”.

Сайтът Държавна сигурност.com представя досието на Неврокопския митрополит Натанаил. Той беше обявен от комисията по досиетата като секретен сътрудник „Благоев” на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1980 г.

В част 1 беше хвърлена светлина върху съдържанието на досието му и отделено място на първото му агентурно донесение като доверена връзка на 14 отдел „Културно-историческо разузнаване” в ПГУ през 1978 г. Тогава той е студент по богословие в Атина, Гърция.

В част 2 се разкрива, че благодарение на предложение на водещия му офицер в ПГУ полк. Христо Маринчев, направено пред патриарх Максим, Светият Синод възвежда Натанаил в архимандритско достойнство. Церемонията се провежда само 4 дни сред срещата между патриарха и водещия му офицер, който по това време работи под прикритието на шеф на Комитета по църковни въпроси.

Андрей Луканов (1938-1996) е политик, член на Българската комунистическа партия (БКП) и на Българската социалистическа партия (БСП) от април 1990 г. Роден в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. По рождение Луканов е съветски гражданин. Придобива българско гражданство, когато на 6-годишна възраст се премества със семейството си в София. Завършва Московския институт за международни отношения. Член е на БКП (1966), на ЦК на БКП (1977) и на Политбюро на ЦК на БКП (1989).

Работи в Министерството на външната търговия – инспектор и началник отдел (1963-1968), първи секретар в представителството на НРБ в ООН (1969-1972), зам.-министър на външната търговия (1973-1976), председател на комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет (1976-1980), постоянен представител на НРБ в СИВ (1981-1986), зам.-председател на Министерския (1976-1989), министър на външноикономическите връзки (1987-1989) и председател на Министерския съвет (февруари – декември 1990 г.). Застрелян е на 2 октомври 1996 г. пред дома си на ул. „Латинка” в София.

Първо правителство на Андрей Луканов – 8 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г. .

Сайтът desebg.com публикува личното кадрово дело на Велизар Енчев, щатен служител на Първо главно управление на Държавна сигурност от 1985 г. В 43-то Народно събрание той е независим депутат, след като много скоро след избирането му напусна парламентарната група на коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и МВРО-БНД”, от чиято листа влезе в парламента. Миналата седмица той внесе в Народното събрание законопроект, с който предлага отмяна на закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата. Както и за другите сътрудници, обявени от Комисията по досиетата, така и материалите за Велизар Енчев в архива на ДС са общодостъпни и достъпът до тях е уреден в закона за досиетата, който самият той желае да бъде отменен.

Произход и образование

Архивните материали за щатните служители на ДС, какъвто е бил Велизар Енчев,  са оформени в т. нар. лични кадрови дела (ЛКД). В тях е събирана информация за съответното лице от момента на неговото проучване за служител в МВР-ДС, до напускане на системата. В ЛКД-то на Велизар Енчев Държавна сигурност е събрала набор от документи за неговия произход.