Светият синод за поред път отказа да се съобрази със законовите изисквания за проверка на ръководните кадри в епархиите и църковните настоятелства за принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

Това стана ясно от кореспонденция между Комисията по досиетата и Светия синод, публикувана на сайта на независимия държавен орган.

По закон Светият синод следва да представи на Комисията данните на лицата, заемащи ръководни постове в църковните настоятелства и в епархиите, за да бъде извършена проверка за тяхната принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

С витиевати мотиви Светият синод обаче отклонява настоятелните покани на Комисията да изпълни закона. В последния си отговор от месец юни 2018 г. ръководството на Българската православна църква заявява, че дори не разполага с данните на въпросните лица.

Това обаче не е съвсем вярно, тъй като Врачанската митрополия през 2012 г.

Георги Евдокиев Марков, народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и 36-то Народно събрание (1991-1994), бивш конституционен съдия, известен още и като агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, се самопредстави като съветник на подалия оставка премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и вероятно бъдещ депутат от партията му.

Това стана ясно от негово изявление днес по Би Ти Ви. В студиото Марков не смести информацията, е се е чул с Борисов и му дал съвета „избори до дупка”. Марков е един от „анализаторите”, които след загубата на ГЕРБ на президентските избори побързаха да посочат грешките на Борисов и партията му (нещо като след дъжд качулка) без преди това да са си позволявали обективна критика.

Ден преди телевизионното си участие Марков в. „24 часа” публикува интервю с него, в което „анализира” грешките на Борисов. И вестникът и телевизията спестяват информацията за агентурното минало на Георги Евдокиев Марков.

 Според него основната грешка на ГЕРБ е, че са подценили силно мажоритарния характер на президентските избори, залагайки на чисто партийна кандидатура. Докато БСП правилно са си изиграли картите с един кандидат, необвързан с партията и властта.

Стоян Сталев, агентът на бившата Държавна сигурност, който единствен успя да поднесе на тепсия възможност пред Конституционният съд за ревизия на закона за досиетата, е роден на 5 декември 1952 г. в София.

Баща му е един от корифеите в българското право – Живко Сталев (председател на ЦИК при първите демократични избори през 1990 г. и председател на Конституционния съд в периода 1997-2000 г.).

Стоян Сталев завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски“, след което работи като адвокат и като научен сътрудник в Института по правни науки към БАН. Негов дългогодишен зам.-директор е баща му Живко Сталев.

Преди промените Стоян Сталев се специализира в морско право, което преподава в Софийския университет.

След 10 ноември 1989 г. влиза в политиката покрай Желю Желев. Когато през август 1990 г. той е избран за председател – президент Стоян Сталев е един от първите му щатни юридически съветници.

Партиите на Слави Трифонов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ успяха да вкарат сътрудници на тоталитарните комунистически служби в ДС в 46-то Народно събрание.

Това показа проверка на desebg.com сред избраните народни представители в новия парламент.

Преди изборите на 11 юли 2021 г. Комисията по досиетата огласи общо 51 сътрудници сред кандидатите за депутати.

От тях в 46-то Народно събрание са влезли 5 сътрудници, издигнати от три партии – „Има такъв народ“ (ИТН), БСП и ДПС. Това са:

ИТН