Създадената на мястото на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) Национална служба за защита на конституцията (НСЗК) през февруари 1990 г. е стартирала със 100% кадри от Държавна сигурност, като една значителна част от тях са взети от закритото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, преследвало интелигенцията, младежта и духовенството.

Това разкрива документ от архива на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Щатната численост и състав на НСЗК – МВР от септември 1990 г.

Според нея общият брой на офицерския състав е 581 щатни бройки,
А от съкратените три управление
Второ главно управление на ДС, Четвърто икономическо управление на ДС и Шесто управление на ДС най-малко са съкратените именно от идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция.

От шесто са съкратена само една трета или 89 бройки, срещу 95 бройки от Четвърто управление и 142 бройки от Второ главно управление.

БКП приема трансформация на ДС, като премахва старите названия и обявява, че уж закрива Шесто управление още докато е на власт в началото на 1990 г.

Трансформацията е необходима, защото фалиралото комунистическо управление няма средства да издържа огромния щат на МВР-ДС и е принудено да предприеме съкращения в репресивния апарат.

На практика БКП запазва значителна част от верните си и калени идеологически в Москва кадри.

Показателно за НСЗК е, че най-големият брой на съхранени кадри са тези, които имат до 10 години стаж в системата – 173 души или почти една трета от офицерския състав на новата контраразузнавателна служба. На второ място се нареждат кадрите с до 15 години служба – 159 души. На трето място са тези с над 15 години работа в системата – 154 души и на последно място са по-новите оперативни работници – 95 души с до 5 години стаж. Близо 100 души от новия състав на НСЗК е със завършена школа в КГБ.

Малко по-късно НСЗК е преименувана в Национална служба „Сигурност” в МВР, която през 2008 г. се влива в ДАНС.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма” на Комисията по досиетата, 2011 г.