През 80-те години няколко западноевропейски държави, сред които и Франция, имат сериозни проблеми с атаките на ултралевия международен терорист Илич Рамирес Санчес, известен повече като Карлос Чакала.

Най-търсеният човек в света по онова време е заловен в Судан през 1994 г. от френски спецчасти и прехвърлен в Париж, където е осъден на доживотен затвор за убийството на двама френски тайни агенти и ливански информатор. През 2013 г. парижки съд отхвърли обжалването на доживотната присъда на Карлос Чакала. 63-годишният венецуелец Илич е признат за виновен за осъществяването на четири отделни атаки – срещу два влака, гара и парижка улица, при които загинаха 11 души и около 150 бяха ранени.

Докато най-известният терорист на миналия век е обявен за издирване от Интерпол в края на 70-те години и началото на 80-те години той избира София за една от спирките си в Европа, където необезпокоявано отсяда и организира следващите си терористични удари.

И след 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност е събирала информация за основателя на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) в България Илия Минев, който е с над 30 години затворническо досие по времето на комунизма, а вчера се навършиха 15 години от смъртта му.

Това показват архивни документи, разсекретени от Комисията по досиетата, един от които сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документът е строго секретно агентурно сведение от месец март 1990 г. относно „Проведена конференция на Независимото дружество за защита на правата на човека. Той е оформен в Националната служба за защита на конституцията, в която през февруари 1990 г. по съветски образец се трансформира Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Днес се навършват  46 години от нахлуването на войските на Варшавския договор (без Румъния) в Чехословакия, които смачкват Пражката пролет през 1968 г.

Сайтът desebg.com публикува донесения до Второ управление (контраразузнаването) на Комитета за Държавна сигурност, които съдържат информация за положението в Чехословакия в периода 19 август – 30 август 1968 г.

В телеграфен стил на Държавна сигурност е предавана информация най-вероятно от оперативен работник, работещ под дипломатическо прикритие в посолството на НРБ в Прага.

Освен за ситуацията в Чехословакия след съветската инвазия, източникът е предавал и информация на ДС за различни срещи на българския посланик в Прага, както и са негови (на източника) срещи и разговори с представители на съветското посолство.

Дори и с кражбата на западни технологии или създаването на родни научни постижения управлението на БКП е изпитвало сериозни трудности при тяхното внедряване в плановата икономика на НРБ, като "неудачите" са продължили и през 80-те години. Това разкриват наскоро разсекретени от Комисията по досиетата документи на бившата Държавна сигурност.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Слабости във внедряването в народното стопанство на чуждестранни и наши върхови научно-технически постижения.

Документът е на Второ главно управление (ВГУ) на ДС от 1985 г. и е подписан от неговия началник ген. Георги Аначков, който е и зам.-министър на вътрешните работи. По това време в контраразузнаването съществува специална структура, която отговаря за икономиката. През следващата 1986 г. тя е изведена от ВГУ и е обособена в Четвърто (икономическо) управление на ДС.

 В документа се посочват многобройни конкретни случаи в различни държавни предприятия в страната, при които са отчетени неуспехи в техническото развитие или реализирането на научно-технически проекти и внедряването на закупени чуждестранни лицензи в различни области на икономиката.