След мирните майски протести през 1989 г. на българските граждани от турски произход Второ главно управление на ДС е докладвало в МВР, че е „започнала масова практика на дискриминационно отношение, изразяващо се в неоправдано грубо отношение на органите на МВР, отрядници, патрули на Вътрешни войски и съседи към обикновени мюсюлмани“.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация №213 относно: Мотивите за създаване на изселническа психоза в някои райони на страната.

Документът е от 24 юни 1989 г. и е подписан от зам.-министърът на вътрешните работи и началник на ВГУ-ДС ген. Георги Аначков.

Строго секретната информация е получена от министъра на вътрешните работи Георги Танев, от заместника му ген. Григор Шопов и от съветския съветник в МВР „другаря Дюзба“.

Документът е рядко доказателство за престъпленията на режима на БКП срещу българските граждани от турски произход, изложено от структура на Държавна сигурност (Второ главно управление на ДС), в което се признава за напълно ненужни репресии срещу мюсюлманите в НРБ в онзи момент.

Както е известно на 20 май 1989 г. и в следващите няколко дни в страната се провеждат мирни протести на български граждани от турски произход, които настояват за връщане на основните им човешки права, нарушени с опита за насилствена асимилация, проведена от комунистическия режим начело с Тодор Живков през декември 1984 г. и продължила през 1985 г.

Майските протести са смазани със сила от режима, а в края на същия месец в специално изявление Живков дава старта на масова изселническа вълна на около 360 000 български граждани от турски произход към Турция.

Тези събития обаче се оказват последния пирон в ковчега на фалиралото тоталитарно управление на БКП, което заедно с Живков се сгромолясва под напора на разпада на съветския лагер в края на 1989 г.

В строго секретната информация се посочва, че дори в по-малките населени места мюсюлманите също изявявали желание да напуснат страната, а като основна причина е посочено „страхът от малтретиране и репресиране, породен в резултат на майските демонстрации“.

„Основният мотив за изселване на мюсюлманското население в големите градове – работници, учаща младеж – било неприемането на мероприятията на възродителния процес“, се признава още в строго секретната информация.

Описани са и случаи на престъпления срещу имуществото на прогонените от страната български граждани от турски произход (мародерство и ограбване), както и на неоправдани репресии към други останали в страната, като "разпръскване с кучета, сълзотворен газ и палки на граждани, чакащи пред банките и други учреждения".

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1986-1990”, том 2, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.