Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Само на desebg.com: Цялото досие на Юлия Кръстева онлайн (лично и работно дело) |
ДОСИЕТА - Учени |
Написано от Христо Христов |
Петък, 30 Март 2018 06:59 |
Сайтът desebg.com публикува материалите онлайн в пълен обем, за да може всеки желаещ да се запознае с тях, сам да прецени съдържанието им. Юлия Кръстева беше разкрита като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) под псевдонима „САБИНА” тази седмица (27 март 2018 г.). В четвъртък тя отрече пред френски медии, че е била сътрудник на ДС. Досието ѝ започва с том 1 (лично дело), което се състои от 164 листа. Най-ранната дата в него е 3 август 1964 г., когато започва проучването ѝ от ДС (лист 12). В личното дело се съдържат материали за нейното проучване, включително и семейството ѝ, както и контактите на ДС с нея. Досието е предадено от Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ, на Комисията по досиетата през 2009 г. Дотогава то е би могло да бъде манипулирано. В него има белези, потвърждаващи преномериране на част от листовете. Освен това делото е оформено за предаване в архив през месец май 1973 г., когато е номерирано и прошнуровано до 84 листа. След това обаче работата на ПГУ със "САБИНА" продължава и има документи, събрани в пликове към делото след май 1973 г., което е нарушение на строго секретната инструкция за оперативне отчет на ПГУ и реда за съхранение и оформяне на делата. Прави впечатление, че от досието липсват основни документи, които за задължителни при привличането към сътрудничество и са основна съставна част от всяко лично дело на сътрудник на ДС и обикновено носят гриф за секретност „Строго секретно”, а именно:
Без съмнение те биха хвърлили светлина върху целта за вербуването на Юлия Кръстева, използвания подход, както и задачите, които са ѝ поставени. От архивните материали става ясно, че Държавна сигурност следи Юлия Кръстева от 1965 г., когато заминава на специализация във Франция. През декември 1970 г. в Париж с нея се среща офицер от ДС под псевдонима „ЛЮБОМИРОВ”, с когото тя е разговаряла още в София и двамата се познават. На срещата офицерът ѝ предлага „да бъде полезна на страната и на нашата служба”. Той подчертава, че това „трябва да се основава на пълно доброволна основа и в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнателно желание”. „Заяви, че е съгласна. Помоли задачите да бъдат в рамките на нейните възможности”, е записано в строго секретната справка за срещата, оформена като вербовъчна беседа (виж листове 28-32). През 1973 г. ДС заключава, че Юлия Кръстева е преминала на прокитайски позиции и я изключва от агентурния апарат. Въпреки това различни оперативни работници от ДС, продължават да осъществяват контакт с нея през следващите години, като последния път е през 1978 г. Един от тези офицери от ДС е Владимир Костов (псевдоним „КРЪСТЕВ”, б.а.), който контактува с нея още преди вербовката и след изключването ѝ от сътрудническия апарат. Костов работи в Париж под прикритието на журналист, кореспондент на Българската телевизия, но изменя на ДС през 1977 г., след което ДС започва да го разработва под псевдонима „ЮДА” и прави опит за ликвидирането му през 1978 г. преди убийството на писателя Георги Марков в Лондон същата година. Посочено е, че получаваните сведения са в устна форма. Те са оформяни документално от оперативните работници на ДС, с които Кръстева се е срещала. Интересът към Юлия Кръстева от страна на тоталитарните комунистически служби е бил голям, показват още проверките по оперативния отчет. Към нея интерес е проявявало Разузнавателното управление на Генералния щаб (военното разузнаване, б.а.), Второ главно управление на ДС (контраразузнаването, б.а.) и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Сайтът desebg.com не публикува онлайн лист 38 и 39 от досието, които представляват прехванато и преснето от ДС писмо на Юлия Кръстева до баща ѝ. Журналистът Христо Христов смята, че това са материали от личен характер и не се отнасят до останалата документация на ДС.
ЛИЧНО ДЕЛО НА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА - "САБИНА"
Следват материали към личното дело "САБИНА", том 1, които обаче са съхранени в бликове към него и не са пришити в тома преди той да бъде прошнурован и предаден в архива на ПГУ.
Следват две папки, оформени от Комисията по досиетата, в които са описани и приложени съпътстващи материали (писма, картичка и снимка), които са открити в личното дело на „САБИНА”.
РАБОТНОТО ДЕЛО НА СЕКРЕТЕН СЪТРУДНИК "САБИНА"
Работното дело на „САБИНА” съдържа общо 11 донесения и две справки за срещи с нея. Две от сведенията са взети от Юлия Кръстева още преди тя да бъде оформена като агент/секретен сътрудник в края на 1970 г. Всички донесения са оценявани от ПГУ със съответни контролни листове. В тях оценката за предоставените данни са оценени като „малоценни” или „неценни”. В контролните листове за оценка е посочено, че донесенията са придобити по план. Такъв план за работа със „САБИНА” няма нито за 1971, нито за 1972, както и за 1973 г. – периодът, през което ПГУ работи с нея. Това е още една фрапираща липса в досието, което потвърждава изводът, че то е прочиствано от ДС. Също така прави впечатление, че информациите за срещите със „САБИНА” са само две. Това поставя въпроса как, по какъв път са получени останалите 9 от общо 11 донесения? Ако донесенията са предавани устно от „САБИНА” при срещи с оперативния работник, защо няма информации за подобни срещи? Или е използван друг канал за предаване на информациите? В такъв случай под каква форма „САБИНА” ги е предавала, тъй ако няма пряк контакт, устната форма отпада? И как за 3 години оперативният работник рискува лични срещи със секретния сътрудник цели 11 пъти, за да получава „неценна” информация от него? Наличните материали по досието не дават отговор на този въпрос и още повече засилват убеждението, че томовете на „САБИНА” са прочиствани преди да бъдат предадени на Комисията по досиетата през 2009 г. От донесенията на „САБИНА” се разбира, че тя е давала следните сведения:
4
Следват две папки, оформени от Комисията по досиетата, в които са описани и приложени съпътстващи материали на работното дело:
КРАЙ |