Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Досието на проф. Никола Калоянов. Част 4: Защо 10 ноември 1989 г. не променя „БОЯН” и военното разузнаване |
ДОСИЕТА - Учени |
Написано от Христо Христов |
Вторник, 21 Октомври 2014 12:25 |
Сайтът desebg.com публикува част 4 от досието на зам.-ректора (до 2011 г.) на Техническия университет проф. Никола Калоянов. Техническият университет в София е едно от висшите учебни заведения в страната, в което предстои да бъде избрано ново ръководство. В момента университетът е един от 4-те ВУЗ-а, които се ръководят от сътрудници на комунистическите тоталитарни служби. В част 4 се разказва за отношението на Калоянов към промените след краха на комунистическата система през ноември 1989 г. и продължаващото му сътрудничество с военното разузнаване. Проф. Никола Калоянов е привлечен за сътрудничество през 1974 г. Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА и досието му разкрива някои от целите и методите на работа на военното разузнаване, чиято дейност е слабо изследвана. Сайтът desebg.com не публикува чувствителната лична информация от семеен и здравословен характер, каквато военното разузнаване по времето на комунизма е събирало за своите сътрудници, включително и за Никола Калоянов. До момента проф. Калоянов, който от 2011 г. е ръководител на катедра, не се е възползвал от дадената му от desebg.com възможност да изложи своята позиция. В част 1 от поредица е представен момента на проучването и привличането на Никола Калоянов за сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. В част 2 е разказано за възобновяване на интереса към разузнавача „КАЛОЯН”, след като 7 години е „забравен” от военното разузнаване и събирането на наводки сред чуждестранните студенти. В част 3 се разкрива негова дейност по време на специализацията му във Великобритания през 1987-1988 г. В годината на промените – 1989 г. Никола Калоянов получава научно звание – кандидат на техническите науки. Оперативните работници от РУ-ГЩ не се притесняват да го посещават в кабинета му във ВМЕИ „Ленин” през месец август, когато учебният процес не е започнал.
За разузнавача „БОЯН” и военното разузнаване нито падането на Берлинската стена, нито 10 ноември 1989 г. в България за знак за края на една тоталитарна система. На 25 ноември 1989 г., седмица след първия свободен митинг в София Никола Калоянов се среща с водещия си офицер. „Изтъкна [„БОЯН”] несъгласието си с политическата платформа на неформалните организации в страната, като подчерта, че той е член на БКП и не би желал да види отново подобни събития като в Полша, Унгария, отчасти ГДР. Но в интерес на истината е необходимо да се направим ревизия на някои вече утвърдени представи за демокрация”, е записал в доклада за срещата оперативния работник от РУ-ГЩ „БОЯН” споделя още, че тези събития с нищо не променят отношението му към военното разузнаване и ще продължи да работи „всеотдайно” за изпълнение на поставените му задачи.
Чужденецът не е проявил никакъв интерес към военните обекти в Созопол – пристанището и базата в Атия.
След специализацията във Великобритания през 1987-1988 г. Никола Калоянов военното разузнаване решава, че има достатъчно събрана информация, за да доизгради легендата на своя разузнавач. Дори и след промените РУ-ГЩ не смята, че е настъпила някаква съществена промяна и не прави корекции в плановете си за „БОЯН”. Според военното разузнаване той вече има следния профил: Името му е Майкъл Джордж Грегъри, роден през 1953 г. във Великобритания. Живее в с. Ков, Шотландия. Асистент е в катедрата „Енерджи стъдийс юнит” в университет в Глазгоу. Баща му от Солун, но емигрира през 1938 г. в САЩ. После се премества в Канада и накрая се установява в Лондон. Приел е английско име. Майка му починала от туберкулоза, когато е бил малък.
По безлюдните алеи на парка „Заимов” през февруари 1990 г. Никола Калоянов има поредна среща с оперативния си работник. Споделя му, че успешно е защитил пред ВАК дисертацията си, а заплатата му е повишена с 30 лв. През април 18 април 1990 г. край Нови хан военното разузнаване извършва преподготовка на „БОЯН” като радист. С него е проведен разговор относно политическата обстановка в България. „Той изрази опасенията си от политическите действие на СДС и ги окачестви като неприемливи. Аргументира се с преведената на 17 този месец антисъветска демонстрация, организирана от студентските дружества пред посолството на СССР. В тази насока попита, ако СДС дойде на власт, дали това няма да се отрази на нашата работа”, е посочено в отчета за срещата.
През пролетта на 1990 г. Никола Калоянов счита, че „СДС ще постъпи, както постъпват новосформираните правителства и източноевропейските страни, стремейки се да прочистят държавните служби от присъствие на комунистите. В това число влизали и службите за сигурност”. Екипът от оперативни работници, които участват в преподготовката му, му обясняват, че военното разузнаване е „надпартийна и национална служба, гарантираща сигурността на страната”.
„Що се касае до комунистите БСП е силна партия и няма да позволи да се постъпва така с нейните членове, както в другите страни”, е посочено в документа. По това време БКП вече е преименувана на БСП и прилъгва опозицията на Кръглата маса, а т. нар. специални служби, отговарящи на националната сигурност са съставени от правоверни на Партията кадри и нейни членове. Едва през късната есен на 1990 г. е приета деполитизацията в Министерството на отбраната, МВР и разузнавателните служби, когато кадровите служители са задължени да подпишат декларация, че не са обвързани политически. От досието на Никола Калоянов става ясно, че идеологическата привързаност към комунизма в голяма част от кадрите в специалните служби, включително и във военното разузнаване, на практика си е останали след 10 ноември 1989 г. На срещата „БОЯН” споделя, че „вярва безрезервно на сигурността, която му осигурява Центърът. Гаранция за това счита дългогодишната съвместна работа. Подчерта, че ще изпълнява винаги поетия ангажимент за работа с военното разузнаване”. Ето какъв „надпартиен” извод е направил оперативния му работник от РУ-ГЩ: „ Считам че разузнавачът [„БОЯН”] оценява правилно обстановката в България и безпокойството му е продиктувано от политическите действия на опозицията у нас, които според него са неприемливи”. През юни 1990 г. в ресторант „Тополите” в с. Лозен край София на отделна маса в отсъствието на странични лица е проведена поредна среща с „БОЯН”. Извършена му е преподготовка. Той споделя пред оперативния си работник предложението на „Стратклайд Юнивърсити” в Шотландия да го вземат на работа за срок от 2 години. Следващата среща е през октомври 1990 г. На нея оперативният работник го насочва към частна езикова фирма, в която да се запише за подобряване на гръцкия си език.
РУ-ГЩ поставя следната оценка на „БОЯН” за 1990 г.:
Следваща среща с Никола Калоянов е в края на декември 1990 г. „БОЯН” докладва, че до април 1991 г. ще се рехабилитира като доцент. Съобщава на оперативния си работник, че има намерение да участва в частна фирма с предмет на дейност „екологични източници на енергия”. Въпросът му е дали това е възможно и офицерът от РУ-ГЩ отговаря, че няма против. Срещите продължават и през 1991 г. От военното разузнаване констатират сериозни затруднения, които има „БОЯН” от превод от гръцки на български. На 16 април 1991 г. той се вижда с водещия си офицер в кафе-сладкарница „Берлин”. Указано му е да поддържа контакт с чужденец от Шотландия. На 26 април 1991 г. в същата сладкарница той отново се среща с оперативния си работник. „БОЯН” държи на поетите към нас ангажименти, за което говорят активното му участие при провеждане на планираните мероприятия”, е записано в доклада от срещата. Указано му е да започне изучаване на гръцки език. Това е последният документ в делото му. То е обработено пред април 2004 г. с указание да се сдаде в архив за унищожаване. Това е времето, когато не действа закон за досиетата, отменен от БСП, ДПС и НДСВ през 2002 г. Законът за защита на класифицираната информация обаче изисква всички архивни документи в държавните институции и специалните служби със секретни грифове да бъдат разсекретени и ако са изтекли сроковете за защита, както това се отнася до документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, да бъдат предадени за общо ползване в Държавния архивен фонд. Наследникът на РУ-ГЩ в лицето на служба „Военна информация” не спазва тези разпоредби. |