|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Последният главен прокурор на комунистическия режим, член на ЦК и агент на ДС ще съветва Иван Гешев ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Съдебна власт
Написано от Христо Христов   
Петък, 15 Май 2020 11:29

alt

 

Васил Мръчков - професор по право, но и агент на Държавна сигурност, член на ЦК на БКП и последен главен прокурор по време на тоталитарното комунистическо управление на БКП начело с Тодор Живков, ще съветва главния прокурор Иван Гешев.

Това се разбра вчера (14 май 2020 г.), след като прокуратурата съобщи за създадения със заповед на главния прокурор Иван Гешев Експертен съвет.

„Съветът се състои от представители на научната общност с безспорен опит в областта на правото и изявени специалисти в правоприлагането с доказани професионални качества и авторитет”, се казва в съобщението на сайта на държавното обвинение.

Съветът включва 18 юристи, като името на 86-годишния Васил Мръчков, който е професор и специалист в областта на трудовото право,  заема челно място.

Представен е като главен прокурор на НРБ в периода 1987-1989 г. Именно като такъв той на практика е последният държавен обвинител при тоталитарното управление на комунистическия режим начело с Тодор Живков (Мръчков остава на този пост до 14 декември 1989 г., след което е зам.-председател на Държавния съвет, б.а.).


Главен прокурор при „Голямата екскурзия”

Именно в този период, в който Мръчков е главен прокурор, комунистическият режим предприема редица мерки за затвърждаването на „възродителния процес” – престъпление, от което 10 ноември 1989 г. БКП се отрече официално, а лидерът на БСП Сергей Станишев се извини преди няколко години.

Васил Мръчков е главен прокурор точно по време на т. нар. Майски събития от месец май 1989 г., когато хиляди български граждани със сменени по насилствен начин имена, излизат в различни райони в страната на мирни протести срещу нарушените им човешки права.

Мирните протести от май 1989 г. са потушени от режима на БКП с насилие – има убити и ранени граждани.

 

alt

 

В отговор генералният секретар на БКП Тодор Живков предприема действия, с които на практика се извършва принудително изселване от страната на около 360 000 български граждани от турски произход, останало в историята като „Голямата екскурзия”.

В резултат на това НРБ изпада в тотална международна изолация, а икономиката губи над 1 млрд. лв. от прокуждането на тези сънародници в  Турция. Самият акт води до огромна човешка драма, раната от която все още не е излекувана.

През 2012 г. българският парламент прие специална декларация, с която обяви, че това „прогонване на 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим” и морално го осъди.


Член на ЦК на БКП

През 1988 г. Васил Мръчков е приет на член на ЦК на БКП, и като такъв засвидетелства подкрепата си към политиката на тогавашния тоталитарен комунистически режим.


Секретен сътрудник „ЮРИСТА”

Васил Мръчков не само е последният комунистически главен прокурор и член на ЦК на БКП, но той е разкрит като агент на Държавна сигурност.

През 2009 г. неговата принадлежност при проверката на ръководните постове в съдебната власт след политическите промени Комисията по досиетата разкри, че той е вербуван от Първо главно управление на ДС през 1973 г. като секретен сътрудник под псевдонима „ЮРИСТА”. Свален е от оперативен отчет през 1980 г.

 

alt

 

От разкритите документи на ДС става ясно, че по време на вербуването му Мръчков е научен сътрудник в БАН, а в периода на сътрудничеството си с ДС през 1973 – 1979 г. е на работа в Международното бюро на труда в Женева, Швейцария.

Той е и единственият сътрудник на ДС, който достига до такъв висш пост в юридическите среди – главен прокурор.


Кариера

Васил Мръчков е роден на 24 юни 1934 г. в с. Бръшлян, Бургаска област. Завършва юридическия факултет на Софийския университет през 1957 г.

Две години работи като следовател към районната прокуратура в Димитровград. След това започва научна кариера – през 1959 г. е редовен аспирант в Института по науките за държавата и правото при БАН, който оглавява през 1982 г.

Година преди това е хабилитиран като професор по трудово право. В периода 1973-1979 г. работи в Секретариата на международната организация на труда в Женева (тогава е сътрудник на ДС).

Именно след това Мръчков е назначен за началник на отдел „Правен” и за секретар на Съвета по законодателство в Държавния съвет – издигане на пост, който би могъл да бъде зает не само от юрист и предан член на БКП, но и от човек, който се ползва с личното одобрение на Тодор Живков, лидер на БКП и председател на Държавния съвет.

 

alt

 

Кариерата му се увенчава с още един връх в края на Живковия режим – през август 1987 г. е избран за главен прокурор. При тоталитарния режим в НРБ прокуратурата е неделима част от държавния репресивен апарат, а съдебната система изцяло е зависима от партийните решения. Дейността и назначенията в съда, прокуратурата и следствието се определят и контролират от отдел "Военноадминистративен" на ЦК на БКП.


Когато прокуратурата е част от репресивната тоталитарна машина

Мръчков е главен прокурор не само по време на „Голямата екскурзия”, а и в периода, в който в гражданското общество се раждат множество граждански организации (режимът ги нарича снизходително „неформални”), но срещу които е задействана цялата репресивна машина, включително и прокуратурата.

Едно от най-уродливите изстъпления на репресивната система е разгонването със сила и арестуването на мирни активисти на „Екогласност” в градинката пред „Кристал” през есента на 1989 г.


Самокритиката на Мръчков след 10 ноември 1989 г.

Самият Мръчков преди години заяви пред в. „Труд”, че не е свързан с „възродителния процес”, тъй като поел поста след насилственото преименуване на етническите турци в България, а като главен прокурор по време на т.нар. Голяма екскурзия се грижел „изселването им да става на доброволни начала”.

Той обаче явно е забравил самокритиката, която си е правил пред висшите комунистически форуми. На един от пленумите след 10 ноември 1989 г. Мръчков признава:
„Най-уродливата последица от намесата на партийните органи в правораздавателната дейност се изразява в „смачкването” на конкретни дела, като се почне от делата за „черните каси” и се стигне до случаите на безстопанственост.”

В последното му изявление като главен прокурор и член на компартията и ЦК той заявява:
„Нашето развитие след 9 септември 1944 г. има постижения, които в тези времена на критична преоценка на миналото не бива поголовно да бъдат отричани. Наред с това в законодателната дейност и правоприлагането са се натрупали сериозни и наболели проблеми. Като член на Съвета по законодателството при Държавния съвет, като народен представител и като главен прокурор поемам своя дял от отговорността за тези проблеми.”

Две години по-рано обаче той вярва в „преустройството” при Живков, когато в интервю се позовава на решенията на Юлския пленум на ЦК, като обещава че „дълбоки промени ще претърпи цялото наше законодателство”.


Запазване на ключов пост – председател

на законодателната комисия на Народното събрание

През декември 1989 г. Васил Мръчков е сменен като главен прокурор, но запазва друг ключов пост – председател на законодателната комисия в последното комунистическо Народното събрание. Това е един много горещ политически период (първата половина на 1990 г.), когато БКП се опитва всячески да запази властта въпреки напора на международните и вътрешнополитически събития.


Декларацията по националния въпрос

Тогава Мръчков участва в изготвянето на декларацията по националния въпрос през януари 1990 г. от Обществения съвет по инициатива на Станко Тодоров. Тогава Политбюро на ЦК на БКП начело с Александър Лилов прехвърлят цялата отговорност за възродителния процес на Държавна сигурност и същевременно се опитва да понижи напрежението в партийните редици и в страната след решението за отмяна на решението за насилствената смяна на имената.

В едно от редките си интервюта във в. „Работническо дело” Мръчков обяснява същността на декларацията и въпреки че не го заявява в прав текст, от думите му става ясно, че тя се отнася именно за престъпленията по време на „възродителния процес”.

Той посочва, че това е „един документ за национално съгласие и помирение, за осъждане на извращенията, допуснати в нашата страна, особено след 1984 г., това са въпроси относно правото на гражданите сами да избират и да запазват името, което те пожелаят, правото на вероизповедание, на религиозни обреди и ритуали”.


На Кръглата маса – от страната на БСП

Той взима участие и в Кръглата маса от страната на БКП/БСП. Когато Петър Младенов е избран за председател-президент, той назначава Мръчков за свой помощник.


Предишни скандали с Мръчков

През 2004 г. избухна сериозен скандал с Васил Мръчков, когато е привлечен в парламента от тогавашния му председател Огнян Герджиков (2001-2005) и е назначен за председател на Консултативния съвет за законодателство при председателя на парламента.

През 2004 г. обаче Герджиков предложи Мръчков за награждаване с орден „Стара планина” на тогавашния президент Георги Първанов (секретен сътрудник „ГОЦЕ”).

 

alt

 

От ДПС последва остра реакция, като лидерът на партията Ахмед Доган (агент „САВА”) дори публично заплаши, че ако това награждаване със състои той, че ще върне своя орден „Стара планина” в знак на протест.

Скандалът принуди Мръчков да напусне Консултативния съвет при председателя на парламента, а президентът Първанов го удостои с друг орден – „Кирил и Методий”.


Второто пробутване на Мръчков от Огнян Герджиков

През есента на 2017 г. избухна втори скандал с Васил Мръчков при опита на Огнян Гердиков да го пробута като зам.-председател на
Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание.

Тогавашният председател на Народното събрание Димитър Главчев бе поканил Огнян Герджиков да оглави Консултативния съвет по законодателство към председателя на парламента.

Герджиков от своя страна се опита да пробута Мръчков в съвета като свой заместник, но след като сайтовете Faktor.bg  и desebg.com дадоха гласност на готвеното назначение този ход не се състоя, а бе обявено, че Мръчков няма на влезе в Консултативния съвет по „лични причини”.



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов