Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 7 се разкрива „приватизирането“ на контрабандните канали на Държавна сигурност след краха на тоталитарната комунистическа система. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на инфарктно избрания за кмет на София Васил Терзиев, издигнат от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изказана публично от него по време на предизборната кампания:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Всички лидери на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.

Приватизиране на контрабандните канали след 1989 г.

Крахът на комунистическата система в България в края на 1989 г. не спира контрабандата. Политическата промяна води до „приватизиране“ на действащите канали, по които дотогава с държавно-партийна опека е осъществяван „скритият транзит“. Един строго секретен документ на Националната служба за защита на конституцията (правоприемник на Второ главно управление на ДС, впоследствие Национална служба за сигурност, от 2008 г. Държавна агенция „Национална сигурност, б.а.) от 1991 г. разкрива как към тази дата е продължило функционирането на системата.

Механизмът за осъществяване на контрабандата е същият, който е изграден през 1985, но през следващите години е развит и усъвършенстван. Той включва следните основни елементи:

• Фирми, изнесени в Западна Европа, осъществяващи търговски връзки с чуждестранните клиенти по получаването и транспортирането на стоки за България и извършващи разплащания с тях. Те извършват и закупуването на стоки и експедирането им за България за своя сметка със средства, преведени в чужди банки по-рано, или със средства от печалбата от извършваната дейност.
• Представителства на задграничните фирми в България, които получават стоките на територията на страната. Те извършват документалното им оформяне с митнически, товарни и други документи. Складират стоките, като ги преопаковат, преразпределят, претоварват и реекспортират. Лицата от тези фирми инкасират парични средства от клиентите при износа на стоките и ги превеждат на лицата от първата група, като отчисляват комисиона за извършената реекспортна дейност.
• Клиенти (фирми и лица), получаващи стоките като „краен потребител“.
• Чуждестранни фирми, извършващи „скрит транзит“ от Западна Европа за Турция и Близкия изток, като използват за транзитиране създадената организация на конспиративни начала.

Структура и йерархия

Каналът има строго определена структура и йерархия. При него са спазени следните принципи:

• запазване на конспирацията, тъй като „скритият транзит“ се извършва в нарушение на международни правни норми и по същество представлява контрабанда. По този начин се цели да не се компрометират държавни предприятия и ведомства и страната като цяло
• дейността се провежда от името на чужди фирми и почти „нелегално“ от българските власти под прикритието на обикновен транспортен транзит или друга търговска дейност. За целта са създадени чуждестранни фирми в страни от Западна Европа, които са със 100 процента български капитали и с представителства в София и други страни контролът (административен и финансов) над фирмите е максимално ограничен.

„Старите“ фирми и „скрития транзит“ след 1989 г.

След промените „Икомев“ и Лотос“ продължават да осъществяват „скрит транзит“. И двете фирми се ръководят от Божидар Йорданов. Той осъществява връзките с клиентите, транзитиращи през България, както и купува стоки за своя сметка, които по каналите се внасят в страната и се реализират без заплащане на мита и акцизи.

Българското разузнаване не посочва точно изражение на печалбите, но ги определя като огромни. НСЗК е засякла търговски връзки на Йорданов с фирмите „Тексас трейд“ –Далас, САЩ, „Интко ханделс“ – Мюнхен, Германия, „Томикс оверсиз“ – Никозия, Кипър. За транспортирането на стоките той използва чужди фирми – „Комет“ и „Белго транспорт“ – Антверпен, Белгия, „Мундотранс“ и „Имтрако ЛТД“ – Швейцария. Йорданов действа от Виена, Австрия.

Българското контраразузнаване има поглед и върху лицата и фирмите, които работят в страната. Те на практика са заменили някогашните представителства на българските задгранични фирми, използвани като пощенски кутии за прикритие на контрабандната дейност.

Новите фирми и лица

Тази нова група от фирми и лица притежава вътрешна организация и структура, изградена върху следните елементи:

• представителства на чуждестранни фирми в България с офиси и средства за връзка;
• складова база;
• транспортни средства;
• митническо осигуряване.

НСЗК определя като ръководител на тази група Господин Николов. До 1982 г. той е служител в МВР, след което преминава на работа в „Кинтекс“. Между 1984 и 1987 работи в казиното в хотел „Витоша – Ню Отани“ (днес „Кемпински-Зографски“). Там се свързва с Абдул Хамид Шамаа (Виктор Мартин Радев).

Пенсиониран е като инспектор в „Балкантурист“. Той е представител на фирмите „Голдън импорт експорт“ – Делемонт, Швейцария, и „Уест стар“ – Мюнхен, Германия, в София.

Тези фирми фигурират като вносител и износител на пристигащите в страната стоки. Николов осъществява връзката с Божидар Йорданов, контролира и разпределя стоките. Складовите бази са в кв. Горубляне, където телефоните се водят на фирмата „Олтрейд“, на бул. „Вапцаров“ в София, в с. Лозен и в кв. „Илиянци“, както и в безмитната зона на пристанище Бургас.

Там получените стоки се разтоварват, разпломбират се и наново се пломбират, след което се товарят в тайници на други транспортни средства и се изнасят през границата. От складовете част от стоките се продават директно на клиенти, които ги пласират на вътрешния пазар, без да се заплащат акцизи и мита. Лицата, които обслужват складовете, отговарят за освобождаването на стоките от митниците и придружават товарите до изходните пунктове.

Те са бивши или действащи митнически служители, които до края на 1991 са имали статут на специални митничари, обслужващи дейността на „Икомев“ и други фирми по линия на „скрития транзит“. Основните митнически позиции на канала са на митниците на аерогара София, ГКПП Калотина, ГКПП Кулата, ГКПП Капитан Андреево и пристанище Бургас.

Използват се създадените връзки с началниците на тези митници и работещите там митнически служители. Връзките стигат до ръководството на Главно управление „Митници“ при Министерство на финансите.

Международни контрабандисти

Основната дейност на канала обаче се осъществява от друга група. Тя е съставена от лица, които са определяни като международни контрабандисти, регистрирани от полицията в различните държави.

Те са предимно от турски и арабски произход, осигуряват доставката на стоките от Западна Европа и обезпечават движението на товарите след излизането им от България до крайните дестинации в Турция и страните от Близкия и Средния изток.

В строго секретната справка на българското контраразузнаване са посочени три основни фигури. Първият е Йомер Марсан с регистрираната от него в Мюнхен, Германия, фирма „Интко ханделс“, която има филиал в София в парк-хотел „Москва“. Вторият е Хикмет Севджан, собственик на фирмата „Бимекс“ със седалище в гр. Нойсес, Германия, и представителство в София.

Той е получил българско гражданство, а търговските му контакти са изградени от Лондон през Истанбул и се простират до Сингапур. Третата фигура е Джамшид Шакери – иранец, получил също българско гражданство и живеещ в София.

Негова фирма е „Иран – импорт–експорт“. Българското контрарузнаване засича, че част от стоките преминават през представителствата на фирмите „Уест стар“ и „Голдън импорт експорт“ в Пирея и Солун.

Цигарите например тръгват с камиони от Антверпен чрез представителствата на „Уест стар“ в София и Пирея за фирмата „Томикс оверсиз“ – Никозия, Кипър. Същевременно от „Томикс“ се внасят с кораб през Варна цигари за фирмата „Голдън импорт експорт“, които впоследствие се изнасят с кораб през Бургас за фирмата „Дубровник спед“ – Риека, Югославия.

И в двата случая за преглед на стоките е посочена митницата на аерогара София, а декларатор е Господин Николов.
НСЗК прави следните изводи:
задграничното звено сключва сделки по доставки на стоки и осигурява транспортирането им до България по легални пътища;
вътрешното звено приема стоките, складира ги, преопакова и ги пренатоварва на друг транспорт и осъществява износа по два начина: първият е с действителни транспортни документи, но за фиктивни дестинации, а вторият – чрез укриване в тайници на транспортни средства или чрез нелегално натоварване на морски съдове, като се създават камуфлажни документи за извършен обратен износ за отчитане пред българските митници.

И в двата случая движението на стоките в България от граница до граница става с оформени митнически документи, но извън България те стават предмет на контрабанда.

Контрабанда и „пералня“ на „мръсни пари“

Паричните постъпления за канала са от комисионите при извършването на „скрития транзит“ и от реализацията на стоки.

НСЗК заключава, че „каналът е изграден с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните фирми, и същевременно се използва за обращение на „мръсни пари“ – получените от продажбата на стоки, минали по пътя на „скрития транзит“, и приходи от реализацията на наркотици и други стоки, поставени под особен международен контрол“. Така приключва „приватизацията“ на контрабандните канали на ДС.