Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 3 е посветена на мокрите поръчки, които Политбюро на ЦК на БКП възлага за изпълнение на Първо главно управление на ДС, там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е позицията на Терзиев за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Чрез поредицата читателите могат да се запознаят с документалните факти и сами да преценят дали България тогава е била като нормалните държави „от Бангладеш до Бурунди и най-развитите“, както е убеден Васил Терзиев и дали тогавашните „специални служби“ са се грижили „за интереса на държавата“, както той твърди.

Поредицата е адресирана и до лидерите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, очевидно съгласявайки се с него. Те вече показаха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични ценности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на БКП.

Политбюро на ЦК на БКП възлага на разузнаването да извършва „остри мероприятия“ –

саботажи, отвличания и убийства

Разузнаването се ръководи по „Основните положения” на Политбюро от 1963 г. в продължение на 10 години до 1973 г. Тогава новоназначеният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на политическото ръководство нов устройствен нормативен документ за разузнаването, което през 1969 г.

Съдържанието на новия документ е предварително съгласувано с КГБ. Задължителното допитване до съветския Комитет за Държавна сигурност по това време вече се смята за естествена част от интеграцията с големия „брат”, скрепена със споразумението между МВР и КГБ от 1972 г.

Нещо повече, в новите партийни постановки се указва разузнавателното управление да “работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина”. Извършването на основната подготовка на оперативните работници изцяло преминава в специализираната разузнавателна школа на Комитета за държавна сигурност при Министерски съвет на СССР.

Новите „Основни положения” за ПГУ са приети от Политбюро със строго секретното решение на 24 юли 1973 г. Като приоритетни задачи са изведени разузнавателната дейност срещу САЩ, Китай, НАТО и главно срещу Югоизточното крило на северноатлантическия пакт за своевременно разкриване намеренията, плановете и действията на противника за подготовка на военни действия срещу социалистическата общност.

Едно от най-важните правомощия, което обаче Политбюро дава на ПГУ в новите „Положения”, е правото на разузнаването да извършва специални операции като убийства и отвличания зад граница. Официалната формулировка в документа е:

„Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ.”

На оперативния език на разузнаването „остри” мероприятия означават изключително секретни операции за извършване на убийства, отвличания, саботажни акции.

Мишени при острите мероприятия са враговете зад граница – отделни представители и водачи на българската емиграция. Използването на подобни методи не е новост за ДС, която в предходните години прибягва до тях за разправа с „враговете” на партията. Но този път Политбюро официално ги узаконява в основния нормативен документ за дейността на разузнаването.

Ползване на съветския опит

Употребата на такива крайни средства също са копирани от СССР. Убийствата са често използвано средство от арсенала на Сталин за разчистване на сметки с политическите му врагове, изпълнител на които е НКВД. Тази практика е развита при КГБ.

Официално КГБ никога не признава, че извършва убийства. Последният началник на съветското ПГУ ген. Леонид Шебаршин потвърждава само някои от тези случаи: „В различни периоди от живота си нашата служба също се е занимавала с подобни неща. В историята ѝ остават убийствата на Троцки и на Степан Бандера”.

Използването на „мокри” поръчки от комунистическото разузнаване е потвърдено от дългогодишният директор на разузнавателната служба в ЩАЗИ на ГДР ген. Маркус Волф. Още „през 50-те години българските и полските секретни служби имаха репутацията на най-често прибягващи до убийство”, пише той в своите мемоари.

16 отдел „ОМ“ в ПГУ-ДС

В ПГУ с острите мероприятия е натоварен 16-ти отдел „Специален” или ОМ (остри мероприятия). Една от разработките по линия на острите мероприятия е операцията по ликвидирането на българския писател Георги Марков през 1978 г. За осъществяването ѝ ПГУ се консултира и получава техническа помощ (отрова, неоставяща следи и специален уред за изстрелването й) от КГБ.

Както след промените бившият шеф на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин публично ще признае с разработката от българската страна са били ангажирани шефът на разузнаването ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров, „много верни другари на СССР”, по думите на Калугин.

Сключването на първия генерален план за сътрудничество между МВР и КГБ през 1972 г. става основа за изготвянето на двустранни споразумения за сътрудничество между отделните управления на КГБ и ДС, които се утвърждават като практика до 1990 г.

КГБ дава своите тайни на Държавна сигурност

Едно от най-важните споразумения е перспективният план между двете външни разузнавания, подписан още същата 1972 г. То е подписано от тогавашните ръководители на двете разузнавания ген. Димитър Кьосев (1968-1972) и ген. Фьодор Мортин (1971-1974).

Неговата значимост се определя от факта, че в цялата си 50-годишна история съветското външно разузнаване за първи път сключва подобен документ, по силата на който се задължава да споделя свои тайни с чужда разузнавателна организация, било тя и от социалистическия лагер.

Споразумението не се оказва лист хартия, а реално действащ механизъм, въз основа на който българското разузнаване и на практика Тодор Живков, който пряко го контролира, получава достъп до най-големите секрети на Първо главно управление на КГБ.

И в това едва ли може да има съмнение, след като българският държавен и партиен ръководител дава ясно да се разбере, че в ПГУ на ДС трябва така да се работи, че да заслужи названието „филиал на КГБ”.

Приложение №13

Неразделна част от Плана за съвместна дейност на външните разузнавания на СССР и НРБ за периода 1972-1975 г. е и дълъг списък с материали и общо 16 приложения към него. Изключително рядък и особено ценен документ, който дава напълно ясна представа за характера на сътрудничеството между двете разузнавания, е строго секретно Приложение №13.

То е озаглавено „За помощта, която е необходимо да бъде оказвана от ПГУ-КГБ при Министерския съвет на СССР на ПГУ-МВР на НРБ по линия на ОМ за периода 1972 – 1976 г.”

Всъщност става въпрос за оперативна и техническа помощ, която могъщият КГБ предлага на българското ПГУ за подготвяне и извършване на мокри поръчки срещу неудобни лица и противници на режима, завоалирани зад евфемизма „остри мероприятия” (ОМ). Съдържанието на този рядък документ е следното:

„В настоящия момент се явява необходимост специализираният 16 отдел да бъде запознат с опита на ПГУ-КГБ по следните въпроси:
1. Контингент за придобиване на агентура за подготовка и провеждане на ОМ:
а) местни граждани
б) чужди граждани
в) оперативни работници
г) бандитски групи от чужд произход
2. По подготовката на агент-изпълнителите:
а) въпроси, по които се подготвя агентурата
б) по единично или групово
в) връзки – радио, тайнопис, безлична, лична
г) усвояване на взривни, запалителни, технически, химически и други средства за провеждане на ОМ
д) база за провеждане на подготовка;
3. Работа на агентурата по разработките:
а) едни и същи агенти за издирване, установяване, изучаване и провеждане на ОМ или различни
б) структура на агентурната група, която работи за провеждане на ОМ; принципи за връзка между отделните агенти и ръководителя на групата
4. Възможности да бъдат предоставени на ПГУ-МВР следните специални средства:
а) взривни и запалителни мини
- със закъснително действие
- с дистанционно управление
- магнитни
- камуфлажни
б) мини-сюрпризи
в) уреди за безшумно, механично изхвърляне на специални игли, съдържащи бързодействащи отрови - комплект
г) силни и бързодействащи отрови
5. Да бъдат доставени на ПГУ-МВР през второто тримесечие на 1973 за ползване по конкретни разработки:
а) магнитни мини с взривно действие с радиоуправление
б) камуфлирани мини с взривно действие и радиоуправление
в) запалителни камуфлирани мини с радиоуправление
г) уред за безшумно механично изхвърляне на специална игла - комплект.
Необходимите технически данни за исканите по т. 5 средства ще бъдат представени допълнително.
6. При възникване на необходимост по конкретни разработки да се провеждат срещи между представители на ПГУ-МВР и ПГУ-КГБ на съответното ниво за оказване на помощ.”

„Оказване на помощ при необходимост“

Специализираният 16-и отдел на българското ПГУ всъщност е отдел „Остри мероприятия“. Ръководител на отдела в един период е ген. Иван Горинов, който преди това се подвизава като шеф на затвора в София. След времето, когато оглавява „Остри мероприятия“, той е издигнат до зам.-началник на ПГУ.

Неговата съпруга Ангелина Горинова е дългогодишна лична секретарка на Тодор Живков. Архивите показват, че 16 отдел фигурира в структурата на ПГУ към средата на 70-те години. Направление „Остри мероприятия“ е обособено и в 04 КРО, който води разработките срещу вражеските емигранти и в който се намира делото за оперативна разработка срещу Георги Марков. За координиране на изготвянето на „острите мероприятия“ в 04 КРО е определен специален офицер.

Съдържанието на Приложение №13 е категорично доказателство за съществуването на прословутия арсенал от отрови и специални устройства за изстрелването им, с които КГБ е разполагал. Точно такъв безшумен уред и отрова са предоставени от КГБ на Живковото разузнаване за убийството Георги Марков шест години по-късно.

Друго показателно в Приложение №13 е как КГБ предлага своя богат опит в подбора, подготовката и използването на агенти убийци. И нещо много важно – според документа е дадена най-широка възможност „при възникване на необходимост по конкретни разработки” да се провеждат срещи между представителите на двете разузнавания на съответното ниво за “оказване на помощ”.

ДОСЕГА В ПОРЕДИЦАТА „ДОБРАТА ДС“ (ПО ВАСИЛ ТЕРЗИЕВ):
ЧАСТ 1: Държавна сигурност срещу българския народ.
ЧАСТ 2: Първо главно управление на ДС – разузнаване по съветски образец.

СЛЕДВА ЧАСТ 4: Опитът за убийство на бившия кандидат-член на ЦК на БКП и политически емигрант Петър Семерджиев.