Група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок внесоха в петък (8 май 2015 г.) в парламента законопроект, с който предлагат да отпадне давностния срок за преследване на престъпления, извършени по време на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944-1989 г.

Законопроектът (изтегли законопроекта – тук) предвижда съответни промени в Наказателния кодекс, чрез които да не се изключват по давност редица престъпления.

Престъпления против правата на човека

Такива са тежки престъпления против правата на човека като:

убийство, телесна повреда, обида и клевета, престъпления против равенството на гражданите, против изповеданията, престъпления против политическите права на гражданите, нарушаване на неприкосновеността на жилището и кореспонденцията, престъпления против трудовите права на гражданите, престъпления против брака и семейството, както и престъпления против младежта.

В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.

Движение „22 септември” предложи да бъде приета поправка в Наказателния кодекс, с който да се премахне давността на престъпления, извършвани по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г.

В петък (31 януари 2014 г.) представители на движението, инициирано през есента на миналата година от Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Любомир Канов, Теодора Димова, Георги Липовански, Методи Андреев, Любомир Канов и др., внесоха предложението в Народното събрание.

Евгений Михайлов заяви, че законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от името на парламентарната група на ГЕРБ. „Целта е да бъде потърсена отговорност на извършителите на престъпления не само срещу личността, но и за икономически престъпления, контрабанда и изнасяне на държавни капитали зад граница”, посочи Михайлов.

Той подчерта, че въпреки присъствието на много журналисти в парламента в петък при внасянето на законопроекта повечето големи медии не са отразили тази инициатива, което е показателно за цензурата, налагана в голяма част от средствата за масова информация.

Разследването в България за убийството на дисидента Георги Марков през 1978 г. в Лондон, ще приключи без резултат поради давност.

Това заяви пред агенция „Франс прес” говорителката на прокуратурата Румяна Арнаудова в понеделник.
 „На 11 септември 2013 г. съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишния срок на давност не е предприето", обясни тя.

Сайтът desebg.com припомня, че още през 2008 г. българското следствие се подготвяше да прекрати делото, но неговия срок беше удължен по молба на британските власти в последния момент с още 5 години. Тогава беше използвана правната възможност от 35-годишната давност при дела за убийства или опит за убийства на повече от едно лице (в случая беше използвано покушението срещу Владимир Костов в Париж през август 1978 г.).

През 2005 г. разследващият журналист Христо Христов издаде документалната книга „Убийте Скитник”, потвърждаваща с документални свидетелства от архивите на Държавна сигурност, че зад  убийството стои Първо главно управление (ПГУ) на ДС, работили в тясно взаимодействие с КГБ.