Сайтът desebg.com публикува текст на д-р Петър Богданов-Аухаген от Кьолн, посветен на опитите в Германия да бъдат наказани извършителите на престъпления по време на Холокоста. Поводът е статия в немското издание „Wochenend-TAZ“, разглеждаща последните съдебни процеси срещу бивши нацисти. Д-р Богданов-Аухаген задава и резонния въпрос дали престъпленията на тоталитарния комунистически режим, много от които все още не са наказани, следва да бъдат погасени по давност.

В броя на „Wochenend-TAZ“ от 28 декември 2024 – 3 януари 2025 г. е публикувана статията на Клаус Хиленбранд, озаглавена „Краят на разследванията“, в която е представен Адвокатът Томас Валтер, изправил пред съда много стари нацистки престъпници.

Изразена е хипотезата, че по-нататъшни съдебни процеси срещу бивши участници в нацисткия режим са малко вероятни, защото сега последните извършители на в пределна възраст и един по един умират. Направен е и преглед на на нацистките процеси от последните години.

Заслугата на адвокат Валтер

Колелата на независимата съдебна система в Германия, страна, в която са живели и все още живеят много убийци, се въртят бавно, но понякога излиза нещо наистина полезно от това.

Заслугата на адвоката Томас Валтер е, че престъпленията на нацисткия режим са подведени под съдебна отговорност, дори когато престъпниците достигнат преклонна възраст, а жертвите не бъдат забравени.

Интересно е, че бащата на адвоката Валтер, германец, укрива евреите по време на нощта на погрома през 1938 г., докато те не успяват да избягат от Германия.

В статията авторът Хилебранд посочва, че ловецът на нацисти от XXI век Томас Валтер, е дал показания като свидетел по два минали съдебни процеса.

Съдебно преследване на секретарка в концентрационен лагер

Единият процес е срещу 96-годишната Ирмгард Фурхнер, бивша секретарка на коменданта на концентрационния лагер Щутхоф.

На 21 септември 2021 г. 96-годишната жена се опитва да избяга от старческия дом, но е заловена още същия ден. Повдигнати са ѝ 11 000 обвинения в съучастие в убийство. Съдът постановява, че не се изисква униформа, за да бъде обвинена в убийство.

„Това беше последният път, когато германски съд трябваше да съди за престъпленията на нацистите“, каза Томас Валтер.

Осъден за съучастие в 28 000 случая на убийства

През март 2011 г. Иван Демянюк е осъден на пет години затвор. По това време той е на 91 години. Демянук отрича изобщо да е служил в лагера Собибор, въпреки че всички съществуващи документи, представени на съда, ясно доказват присъствието му в концлагера.

Демянюк е осъден за съучастие в убийства в повече от 28 000 случая. В съда той разиграва театър и се представя за много болен, безпомощен човек, когато сам се е представил с две инвалидни колички, въпреки че е доказано, че е можел сам да приготвя храната си в дома за стари хора.

Съдебното решение от 1969 г.

През 1969 г. германски съд постановява, че „не всеки, който е участвал в програмата за изтребление на концентрационния лагер Аушвиц“ и който е бил „активен по повод на тази програма“, е „участвал обективно в убийствата“ и може да бъде държан „отговорен за всичко, което се е случило“.

Съдебната власт тълкува тази констатация в смисъл, че самата дейност в нацисткия лагер за изтребление не е достатъчна за осъждане за съучастие в убийство, а е необходимо индивидуално обвинение в убийство.

Решението от 1969 г. прави така, че от близо 10 000 души, работили в нацистката фабрика за убийства, само 48 са осъдени.

„Разчупване на леда“ през 2008 г.

Това обаче се променя през 2008 г., когато адвокатът Томас Валтер поставя под въпрос тази практика на съдилищата. На 12 ноември 2008 г. той и колежката му Кирстен Гьотце представят доклад, в който поставят под подозрение за убийство и всички, които са работили в лагер за изтребление.

След това прокурорът повдига обвинение срещу Демянук. Областният съд на Мюнхен II признава обвиненията. Това се случва, въпреки че обвиняемият не е участвал пряко в престъплението. Ледът е разчупен!

Мащабни разследвания

От този момент нататък, 66 години след освобождението от нацистките лагери за изтребление, най-накрая (!!!) започват мащабни разследвания срещу заподозрени служители в германските фабрики за убийства.

Валтер се явява като свидетел в процеса срещу Демянук. До пролетта на 2013 г. Централната служба за издирване на замесени в убийствата в Аушвиц идентифицира 50 души – надзиратели в лагера за унищожение Аушвиц и секретарки (които са писали списъците за убийствата).

Тези хора са проследени според номерата на социалните им осигуровки и са изправени пред съда. Много от тях са се разболели. Останали са 30 дела, които са предадени на прокурора.

Съдебните процеси

Такова е делото срещу Хелма М., радист на коменданта на лагера Аушвиц, който се разболява и не може да се яви пред съда.

Бившият пазач в лагера Ернст Т. умира няколко дни преди започването на процеса.

Процесът срещу СС-ротенфюрера Хуберт З. е умишлено забавен и се налага съдиите да бъдят оттеглени и да бъдат назначени нови съдии. Междувременно Хуберт З. се разболява от деменция и процесът е отменен.

Последният процес срещу Райнхолд Ханинг започна в Детмолд през пролетта на 2016 г. Ханинг е обвинен в съучастие в убийство в 170 000 случая. Той получи присъда от 5 години лишаване от свобода.

През 2015 г. 93-годишният Оскар Грьонинг е осъден на пет години затвор. Той е бил касиер, който е управлявал откраднатото имущество на убитите и е бил дежурен на рампата (мястото, където се е подбирало кой е подходящ за убийство чрез обгазяване и кой е подходящ за трудов роб).

Забавяне на делата от съдии или съдилищата

Имало е и съпротива от страна на съдии и съдилища, които са забавили започването на процесите, като например районния съд в Нойбранденбург (на територията на бившата ГДР).

А, да. Бившите „другари съдии“ не бързаха да раздават правосъдие срещу участие в убийства и репресии.

Последният съдебен процес

През май 2024 г. последният процес срещу бивш надзирател от концентрационния лагер „Заксенхаузен“ е отменен (засега). Вече 100-годишният мъж е станал неспособен да се изправи пред съда и да пътува. В резултат на това откриването на съдебното дело е отхвърлено от съда.

В момента обаче тече преразглеждане на отказа поради няколко недостатъка в медицинския доклад. Обвиняемият, бивш охранител от СС в концентрационния лагер „Заксенхаузен“, е обвинен в подпомагане и подстрекаване към убийство в 3300 случая.

„Ако този главен процес бъде открит, това може да бъде последният подобен процес, което подчертава историческото значение на процеса“, заяви главният прокурор на Франкфурт Торстен Кунце.

Адвокатът Томас Валтер днес е вече на 81 години. Скоро той ще се откаже от лиценза си за упражняване на адвокатска професия. За работата си той е получил Ордена за заслуги на Федерална република Германия - най-високото отличие в Германия за гражданска ангажираност.

Толерира ли България престъпленията на комунистическия режим?

Редно е тук да запитаме толерира ли България, престъпленията, извършени по време на комунистическия режим, от чието начало през 1944 г. вече изминаха 70 години?

Задавам този въпрос, защото демократичния политически елит и уж независимата съдебна система след 1989 г. не направиха необходимо за осъждането на тези престъпления.

Всъщност осъдените престъпления се броят на пръстите на едната ръка (престъпното премълчаване на аварията в АЕЦ Чернобил, довело до облъчването на целия български народ, последния началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров за унищожаването на разработката за убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. и бившият комунистически премиер Георги Атанасов за незаконно финансиране с държавни средства на апартаменти на синове и дъщери на бивши партизани).

Ненаказани останаха убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена, невиждания терор, придружен с брутално нарушени права на нашите сънародници мюсюлмани по време на „възродителния процес“ от 70-те и 80-те години през ХХ век, цялата огромна система на корупция, изградена от генералния секретар на БКП Тодор Живков, стотиците стопански престъпления и кражбата на милиони държавни средства зад граница.

Колко хора, които са подпомагали убийства в България при комунистическия режим, все още спят спокойно?

„Белене“, „Слънчев бряг“, шофьорите на камионите, с които хората са карани на разстрел, служителите на Държавна сигурност, тези, които на масовите демонстрации крещяха с пълно гърло „Смърт, смърт, смърт“...къде са те?

Прокурори, съдии, депутати, журналисти – събудете се!

Мълчанието и безразличието са съучастници в прикриването на комунистическите престъпления, които не могат да бъдат погасени по давност в една демократична държава!