При последния грандиозен скандал с главния прокурор Иван Гешев отново се заговори за делата на „трупчета“, които прокуратурата държи и „активира“ според конюнктурата и интересите си.

Медиите обаче пропускат да посочат, че има едно дело, по което от над три десетилетия държавното обвинение бездейства и с това си бездействие се е превърнало в орган, който вместо да разкрива престъплението на практика го прикрива.

Става въпрос за делото срещу вдъхновителите на т.нар. възродителен процес или насилствената асимилация срещу турското малцинство, предприета от тоталитарния комунистически режим начело с генералния секретар на БКП Тодор Живков през 1984 г.

Сайтът desebg.com припомня неговата история, както и конкретното бездействие на настоящия главен прокурор Иван Гешев по него.

Делото срещу виновните за „възродителния процес“ беше заведено в началото на 1991 г. от тогавашната Главна прокуратура и без възложено на Прокуратурата на въоръжените сили, тъй като по него беше привлечно лице с военно звание – ген. Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи по времена събитията с насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход.

Освен него по това разследване като обвиняеми бяха привлечени след краха на комунистическия тоталитарен режим бившият генерален секретар на БКП Тодор Живков, Петър Младенов – министър на външните работи, Георги Атанасов – министър-председател и Пенчо Кубадински – член на Политбюро на БКП. Всичките имат пряка отговорност към налагането и провеждането на „възродителния процес“.

Обвиненията срещу тях бяха прекратявани след тяхната смърт – на Кубадински през 1995 г., на Живков през 1998 г., на Стоянов през 1999 г. и на Младенов през 2000 г.

През месец март 2022 г. почина и последният обвиняем по делото – бившият комунистически премиер Георги Атанасов.

Софийската военно-окръжна прокуратурата, при която формално се води делото, удобно изчакваше да почине и последният обвиняем, за да прекрати делото

Така повече от 30 години след началото на следствието държавното обвинение сложи кръст на делото и то бе прибавено към списъка на престъпленията на комунистическия режим, за които съдебната власт и по-конкретно прокуратурата, не намери сили и воля да си свърши работата въздаде правосъдие и справедливост към жертвите.

За три десетилетия прокуратурата така не успя да извърши разпити за събиране на свидетелски показания на близо 450 жертви, които са били въдворени без съд и присъда от режима в концлагера „Белене“ на остров Персин на Дунав.

В началото на 90-те прокуратурата внесе веднъж делото в съда, но то беше върнато оттам с указания да се извършат свидетелски разпити на българските граждани от турски произход, преминали през „Белене“.

От прокурорското постановление става ясно, че държавното обвинение не е успяло да открие около 100 бивши лагеристи, които трайно са се установили в Турция.

Правени са и няколко съдебни поръчки до Турция, но те не са дали резултат.

В началото на 2022 г. Иван Гешев се срещна с турския си колега Бекир Шахин, но не стана ясно дали българският главен прокурор е поискал съдействие по делото за „възродителния процес“.

Самият Гешев никога не е правил изявления по този казус.

Нагледното бездействие на прокуратурата по това престъпление от времето на комунистическия режим предизвика реакция на дружеството, обединило оцелелите жертви на „възродителния процес“ в лагера „Белене“ и техните близки, които се събраха в края на месец юни пред Съдебната палата в София на мирен протест.

Впоследствие Иван Гешев прие техни представители дори си пусна снимка с тях за пиар, но прокуратурата не предприе нищо съществено.

Прокурорските сметки обаче бяха попарени от Софийския апелативен съд, който с определение от 22 декември 2022 г. върна дело на прокуратурата за продължаване на процесуално-следствените действия с подробни указания, след като жертвите от лагера „Белене“ обжалваха прокурорското постановление за прекратяване на делото.

Оттогава досега прокуратурата не е направила нищо, за да задвижи делото. Висшият „администратор“ в държавното обвинение Иван Гешев също не е предприел нищо.

За това как държавата плаща за безобразията на прокуратурата говори и факта, че множество жертви вече осъдиха прокуратурата за бездействието ѝ по делото за възродителния процес. Финансовите компенсации за това бездействие, продължаващо повече от три десетилетия, обаче се плащат не от прокуратурата, а от държавния бюджет, тоест от българските данъкоплатци.