Състав на Върховния касационен съд (ВКС) отхвърли жалба на прокуратурата против съдебно решение на по-долна инстанция, с която държавното обвинение е осъдено от поредна жертва на насилствената акция на смяната на имената от тоталитарния комунистически режим за бездействие по делото срещу виновните за „възродителния процес“.

Това стана ясно от решение на ВКС, публикувано на сайта на върховната съдебна институция в понеделник (28 март 2022 г.).

На практика с акта си ВКС оставя в сила решение на Софийския апелативен съд от октомври 2021 г., с което прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца Х. К. К. 30 000 лв.

неимуществени щети за бездействие по делото за „възродителния процес“.

Както е известно през 1990 г., след разпада на тоталитарното управление на БКП, държавното обвинение образува дело срещу високопоставени лица от върхушката на комунистическата партия, отговорни за провеждането на асимилацията на българските граждани от турски произход през 1985 г., останала известна като „възродителен процес“ и продължила до 1989 г.

Тогава бяха повдигнати обвинения на бившия генерален секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков, на министър-председателя Георги Атанасов (1986-1990), на бившия министър на външните работи Петър Младенов, на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и на члена на Политбюро Пенчо Кубадински.

Делото обаче така и не стигна до съд, а към днешна дата единствен жив от всичките първоначални обвиняеми е Георги Атасанов.

Основният проблем, който прокуратурата така и не можа да режи е да изпълни указанията на съда да бъдат разпитани лицата, пострадали от „възродителния процес“.

ВКС е приел, че „в случая досъдебното производство [по делото за „възродителния процес“] е надхвърлило многократно разумния срок, а прокуратурата на Република България не е направила необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на необходимите процесуално-следствени действия“

По този начин е нарушено правото на ищеца Х. К. К. от възможността да се ползва от предоставените му от закона права на пострадал с цел получаване на справедливост и възмездие чрез наказване на виновните.

Преди това съдебно решение други две жертви осъдиха прокуратурата за бездействието ѝ през годините.

И двете жертви са въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“ през 1985 г. – Сабри Искендер и Мюмюн Чолак. Други пострадали също водят дела срещу държавното обвинение, отговорно за липсата на правосъдие по едно от най-големите престъпления на тоталитарния режим на БКП.