В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.

Те подчертават, че надежда по този въпрос „ни вдъхна предложената през януари 2014  г. промяна в Наказателния кодекс за отпадането на давността за някои престъпления. Но фактът, че по време на гласуването на законопроекта на 19 юни 2014 г. народните представители от  ДПС се обявиха против или се въздържаха и така попречиха за неговото приемане, разочарова и нарани турците и мюсюлманите”.  

„С голямо съжаление и загриженост, ние пожелахме още веднъж да дадем гласност на въпроса. В Турция подехме подписка за гласуване на  законопроекта от Народното събрание. От 20 октомври 2014 г. насам  събрахме подписи на хора от Северен Кипър и 6 области и някои общини в Турция. Позовавайки се на събитията от миналото, информирахме и обяснихме на подписалите се причините за исканията ни за промяна в Наказателния кодекс”, се казва в писмото на изселниците.

Турците, пострадали от „възродителния процес” в НРБ очевидно следят внимателно всички действия в България, засягащи осъждането на престъпленията на комунизма, тъй като отбелязват намерението на ДПС да внесе в парламента законопроект  за предотвратяване изтичането на давността за престъпленията от 1984-1989 г. и за заличиване от регистрите на насила наложените имена по време на „възродителния процес”.

„Това ни зарадва и обнадежди”, отбелязват изселниците в Турция в писмото си. „В заключение заявяваме, че дори да не бяха събраните в подписката 1 350 подписа, най-вече ние с балкански корен очакваме до края на 2014 г. в българското Народно събрание да бъде одобрена внесената за гласуване въпросна промяна или предложения законопроект от ДПС”, завършва писмото.

Организационният комитет на подписката включва следните хора: А. Хюсню Сезгин – Османие, Адил Тамер – Анкара, Аднан Пелванлар – Истанбул, Айдън Коркмаз – Истанбул, Бора Изкубарлас – Истанбул, Джелал Чаръклъ – Измир, Джевдет Халимоглу – Текирдагъ, Ербил Шен – Истанбул, Ертугрул Чатак – Бурса, Фикрет Йозгюр – Истанбул, Гюнер Четин – Текирдагъ, Корай Гюрбюз – Анкара, Мухиттин Север – Текирдагъ, Нихат Гюре – Къркларели, Юмер Четин – Северен Кипър, Сабри Искендер – Истанбул,  Юмит Атилла – Бурса, Юнус Фъратлъ – Истанбул.

Предисторията на идеята за премахване на давността

През януари 2014 г. Движение „22 септември” предложи да бъде приет изменение в Наказателния кодекс, с което да се премахне давността на престъпления, извършвани по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г.

Представители на движението, създадено през есента на 2013 г. от Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Любомир Канов, Теодора Димова, Георги Липовански, Методи Андреев и др., внесоха тогава предложението в Народното събрание.

Евгений Михайлов заяви, че законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от името на парламентарната група на ГЕРБ. „Целта е да бъде потърсена отговорност на извършителите на престъпления не само срещу личността, но и за икономически престъпления, контрабанда и изнасяне на държавни капитали зад граница”, посочи Михайлов.

Какво предвижда законопроекта

Законопроектът предвиждаше с премахването на давността за престъпления на комунистическия режим да бъде създадена нова глава в Наказателния кодекс „Престъпления на комунистическия режим”, който е обявен за престъпен с друг отделен закон, приет от Народното събрание през 2000 г., от който обаче не произтичат юридически последствия.

Според проекта  новата глава в НК предвижда да няма давност за следните престъпни деяния:

• умишлено причиняване на смърт,  разстройство на здравето или съзнанието, или лишаване от свобода по политически причини, считани за престъпления против личността;
• възпрепятстване на български граждани свободно да изповядват вярата си или да извършват религиозни обреди или служби, както и насилствена смяна на името, считани за престъпления против вероизповеданията;
• принудителното въдворяване, изселване или лишаване от гражданство по политически причини, считани за престъпления против правата на гражданите;
• прикриване на факти, свързани с екологични замърсявания, довели до увреждане на здравословното състояние на населението, считано за престъпление против народното здраве и против околната среда;
• предоставяне на финансови средства, както и специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника)  на терористични режими и организации от държавните органи и специалните служби на Народна Република България, считани за престъпления против мира;
• контрабанда на специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) ценни метали и  наркотични вещества, считани за престъпления срещу обществото;   
• присвояване на държавни и фирмени капитали или на държавна собственост, от лице или лица, заемали отговорно партийно и/или служебно положение, с цел набавяне на лична или за другиго облага, считано за престъпление по служба със значителни вредни последици и престъпление срещу обществото;
• унищожаване на партийни и държавни документи, документи на Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА  с цел прикриване на изброените престъпни деяния, както и унищожаване на документи за агентурния състав, чрез който тези служби са осъществявали дейността си.

В последните дни на 42-то Народно събрание през лятото на тази година законопроектът беше внесен за гласуване от ГЕРБ, а от ДПС обявиха, че ще го подкрепят. От БСП очаквано се противопоставиха на законопроекта и обявиха, че единомислието между ГЕРБ и ДПС е началото на коалиция между двете партии. До разглеждането на законопроекта и приемането обаче не се стигна, тъй като дейността на парламента беше предсрочно прекратена с разпада на подкрепата за кабинета Орешарски.

Първите опити за премахването на давността за престъпления при комунизма бяха инициирани от бившия депутат от СДС Лъчезар Тошев в предишните години. През лятото на 2013 г. той внесе в ПАСЕ предложение за приемане на препоръка за премахване на давността на престъпленията при комунистическия период.

Кои бяха осъдени за престъпления при комунизма

От многобройните дела в началото на 90-те години на миналия век до ефективни присъди се стигна само по три дела, по които бяха осъдени общо 4-ма висши функционери на БКП и един на ДС.

През 1993 г. бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор бяха осъдени на по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската електроцентрала „Чернобил” през 1986 г.

През 1993 г. Върховният съд осъди на 14 месеца (след това намалена на 10 месеца) ефективно лишаване от свобода последният началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров, признат за виновен за унищожаването на разработките срещу писателя Георги Марков, убит през 1978 г. в Лондон от ДС.

За неправомерно отпускане на 210 000 лв. на партийни активисти за дострояване на апартаментите им през 1993 г. Върховният съд осъди бившия премиер Георги Атанасов на 10 години и министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров на 9 години. Овчаров излежава част от присъдата, а Атанасов, е помилван от президента Желев по здравословни причини.

В момента едно от малкото останали дела от комунистическия период е за провеждането на „възродителния процес”, по което от всички обвиняеми висши комунистически функционери жив е само Георги Атанасов. Делото обаче от години се държи в прокуратурата без да се предава на съда. През януари 2012 г. насилственото преименуване на мюсюлманите през 1985 г., довело до изселването на една значителна част от тях през 1989 г., беше осъдено от Народното събрание в специална декларация.

През 2006 г. Върховният касационен съд прекрати делото за убийствата в лагера „Слънчев бряг” край Ловеч именно поради изтичане на давността на престъпленията.

Миналата година прокуратурата прекрати разследването за убийството на Георги Марков, също позовавайки се на наличието на давност.

Какви опити бяха направени след 10 ноември 1989 г. за разследвания на престъпленията при комунизма – вижте тук.