Бившият кадър на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ, разузнаването, б.а.) ген. Кирчо Киров, който оглавяваше Националната разузнавателна служба (НРС), правоприемник на ПГУ от 1990 г., получи присъда от 15 години лишаване от свобода по обвинение за присвояване на 5 млн. лв. от бюджета на НРС.

Новината за присъдата беше обявена във вторник (23 януари 2018 г.) от прокуратурата. Това е втората тежка присъда, която бившият кадър на Държавна сигурност, който преди 1989 г. има две школи в КГБ в Москва, получава.

Той беше осъден вече по друга идентично дело за злоупотреби за милиони на 10 години затвор, по което се чака окончателно произнасяне на Военно-апелативния съд.

На брифинг на прокуратурата по случая държавното обвинение обясни, че второто дело, по което Киров е получил 15 години затвор, е резултат от първото. И двете дела се отнасят за периода  2007-2011 г.

НРС, на която ген. Киров беше директор, е на подчинение към президента, а по време на злоупотребите държавен глава е Георги Първанов – секретен сътрудник „ГОЦЕ” на ПГУ (виж досието му – ТУК).

Общата сума, за която прокуратурата е повдигнала обвинение срещу бившия директор за присвояване, е около 10 млн. лв.

Схемата на присвояването

Прокуратурата описва и схемата, по която Кирчо Киров е присвоил 5 милиона с документи, с които се е твърдяло, че средствата са за секретни мисии. Средствата са се взимали от касата на НРС от друг подсъдим по случая Димитър Лидарев, който обаче има условна присъда от 3 години, защото е направил пълни самопризнания, обясниха от Военната прокуратура.

Тя е установила, че плащанията са за дейности, които след 1999 година вече не са се извършвали от НРС, защото страната ни вече е преговаряла за членство в ЕС.

Парите са били изписвани с благословията на генерал Киров, получавани от касата от неговия служител, който му ги е предоставял.

„Няма никакви доказателства, че един долар или едно евро от тези пари са похарчени за тази дейност, отдавна приключила”, обясни наблюдаващият прокурор Елин Алексов. От прокуратурата не уточниха за какви точно „дейности” става дума, тъй като делото е секретно.

Заради тежката присъда Алексов е поискал Киров да бъде с по-тежка мярка за неотклонение – домашен арест, но Военно-окръжният съд е отказал, решение което прокурорът ще обжалва.

Тезата на защитата

Димитър Вълев, адвокат на Кирчо Киров, смята, че клиентът му е жертва на прибързано правосъдие, което се опитва да отбележи напредък по дела срещу ВИП подсъдими, каквито се очакват от Брюксел. Защитникът посочи, че това, което се е случило с неговия подзащитен, е удар върху българското национално разузнаване.

Вълчев видя проблем в липсата на отговор на въпроса къде са присвоените близо 5 милиона лева.

Прокуратурата заема следната позиция: „Ние не се интересуваме дали те са закопани в двора на вилата на г-н Киров или са някъде другаде. Те са разходвани, според закона, нецелесъобразно и, след като подписа на г-н Киров стои там, ние считаме, че нашата задача дотук е изпълнена”.

Интересното е, че повод за второто разследване са показанията на самия Киров, дадени по първото дело. Бившият директор на НРС дал информация за средства, използвани, до сумите му за извършване на разузнавателна дейност по няколко секретни операции. Прокуратурата е извършила проверка на случая и е попаднала на документи за направени разходи от НРС.

Кой е Кирчо Киров

Кирчо Киров (1950) е кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС от 1974 г. Бивш член на БКП с две в школи на КГБ. Работил е под дипломатическо прикритие в Тирана и Белград. През 1996 г. ръководи отдел „Териториално разузнаване” в НРС.

Като директор на НРС от 2003 г. ген. Кирчо Киров продължи да пази ревностно документите на ПГУ в нарушение на Закона за защита на класифицираната информация. Според закона, приет през 2002 г. държавните органи, сред които и НРС, трябваше да разсекретят архивното наследство на ДС и да го предадат в Държавния архив. До 2007 г., когато заработи Комисията по досиетата обаче НРС не разсекрети нито един документ.

През 2007 г. година ген. Кирчо Киров беше осъден от Върховния касационен съд за мълчалив отказ да предостави най-важните документи от архив на ПГУ за убийството на писателя Георги Марков. Делото срещу него беше заведено от разследващия журналист Христо Христов и в резултат на съдебния процес бяха разсекретени над 100 тома, след които бяха открити много доказателства за съвместната операция срещу Марков на ПГУ и КГБ. Журналистът спечели съдебната битка с помощта на адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от фондация "Програма достъп до информация".

Журналистът публикува тези разкрития в документалната си книга „Двойният живот на агент „Пикадили”, а предадените след съдебното решение архиви от НРС в комисията по досиетата станаха първите отворени архиви на комунистическото разузнаване от промените през 1989 г.

Безобразията в НРС по времето на Киров и Първанов

През 2006 г., малко преди да бъде приет закона за досиетата, в НРС беше намерен прострелян в главата началника на архива на службата Божидар Дойчев. НРС и директорът ѝ Киров мълчаха 40 часа за инцидента, за когото първи съобщи базираният в Лондон сайт „Кафене.net”. Въпреки изводите на прокуратурата, че Дойчев се е самоубил, съмненията около случая остават и до днес.

В разкрити от Wikileaks през 2011 г. секретни доклади на американското посолство в София  от 2007 г. ген. Кирчо Киров е определен като „подлизурко”, а управлението му като „отчайващо”.

След изтичане на втория президентски мандат на Георги Първанов през януари 2012 г. ген. Киров беше сменен от президента Росен Плевнелиев. Тогава името му се лансира за евентуално дипломатическо назначение, но министърът на външните работи по това време Николай Младенов отхвърли такава възможност.

След това Киров беше назначен за съветник по сигурността на тогавашния премиер Бойко Борисов, но на този пост остана само три месеца. Той беше освободен от тази длъжност, след като новото ръководство на НРС установи разхищенията в разузнавателна служба и докладва за тях, а прокуратурата образува следствие.

Други дела срещу шефове на разузнаването

Ген. Кирчо Киров е вторият ръководител на българското разузнаване, който получава осъдителни присъди. През 1992 г. последният началник на ПГУ (1986-1990) ген. Владимир Тодоров беше осъден на 10 месеца затвор за унищожаване на разработките срещу писателя Георги Марков, убит от ПГУ с помощта на КГБ през 1978 г. в Лондон.

През 2000 г. прокуратурата разследва и още един директор на НРС, бивш кадрови служител на ПГУ – ген. Бриго Аспарухов за незаконното унищожаване на досието „РУМЯНЦЕВ” на банкера, негов личен приятел и близък до царя Атанас Тилев, но въпреки че делото беше внесено в съда впоследствие прокуратурата го прекрати по скандален начин в нарушение на НПК, когато то вече е в съдебна фаза, а Аспарухов стана депутат от БСП.