Служба „Военна информация” (СВИ) официално призна, че във военното разузнаване са унищожавани досиета след 10 ноември 1989 г., катопрочистването е извършвано по време на двете правителства на Луканов (1990 г., БКП/БСП), кабинета Попов (1991 г., БСП, СДС и БЗНС), служебният кабинет на Ренета Инджова (1994) и кабинета Костов (1999), когато управлява коалицията Обединени демократични сили (СДС и Народен съюз).

Това стана ясно от писмо на директора на СВИ бригаден генерал Светослав Даскалов в отговор на заявление за достъп до обществена информация, подадено от основателя на desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

До този момент официално се знаеше само за тайното прочистване на досиетата на бившата Държавна сигурност през 1990 г. (виж статистика – ТУК) по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП), разкрит по-късно като агент на ДС (виж досието му – ТУК).

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

През март 1989 г., осем месеца преди началото на края на тоталитарната комунистическа система в България, Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е изразява опасения, че младото поколение българи ще се оформи на антисоциалистическа основа.

Причината за това обаче не е отдадена на провала на социалистическия експеримент, а на „нарастващата по своите мащаби и интензивност идеологическа диверсия”.

Това се посочва в документ на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция по времето на режима на БКП, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

В края на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС се опасява, че идеологическата диверсия на Запада ще създаде младо поколение, което да се противопостави на компартията и създаването на условия за бъдещи политически промени в страната.

Първо главно управление (ПГУ) на ДС е работило пряко с президента на Иракското главно управление за разузнаване Барзан Ибрахим ал Тикрити по време на режима на Саддам Хюсеин.

Това разкриват архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Предстоящите разговори с началника на иракското разузнаване Барзан Ибрахим.

Документът е от 1981 г. и адресиран до началника на ПГУ ген. Васил Коцев, а е подписан от неговия заместник полк. Благой Плачков.

„Партньорът, с който ще си сътрудничим, е твърде необичаен”, е записано в докладната записка. Тикрити е природен брат на Саддам Хюсеин.

Още през 60-те години КГБ започва да събира оперативна информация за лица, свързани с международен тероризъм, а през 70-те години Комитетът за Държавна сигурност към правителството на СССР вече изгражда система, по която превантивно да се засичат терористи.

Това показват архивни документи на КГБ, споделени навремето с българската Държавна сигурност и останали в архивите ѝ, един от които (на руски език) desebg.com публикува онлайн.

Той представлява справка за служебно ползване относно: Признаци и особености на терористите. Документът е приет от отдел „Секретариат” на МВР-ДС по обмена на информация с КГБ през 1974 г.

В него са описани характерни предвижвания, маршрути, външност и поведение на терористите, както и характерните особености и белези на използваните от тях документи.

Архивните материали в Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване), включително и делата на сътрудниците, е трябвало да бъдат микрофилмирани преди да се пристъпи към тяхното унищожаване.

Това постановява секретна Инструкция относно: Работата по делата в секретните секции (деловодства) и архивите на РУ-ГЩ, която desebg.com публикува онлайн.

Документът, по който РУ-ГЩ се е ръководило в края на комунистическия режим е от март 1989 г., осем месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, и е утвърден от началника на военното разузнаване ген. Васил Зикулов.

Въпросът с архивното наследство на военното разузнаване при комунистическия режим е особено актуално, след като наскоро стана официално ясно, че почти половината от досиетата в РУ-ГЩ са унищожени след промените, въпреки забраната за унищожаване на архивни документи, наложена с разпореждане от Министерския съвет през 1991 г. (виж повече - ТУК).

На много места в НРБ работниците са се надигнали и са предприели различни форми на протест след достигането на информация в България за създадения през 1980 г. независима синдикална организация „Солидарност” в Полската народна република, а Държавна сигурност е имала сериозни опасения от стачки и вълна в страната.

Това разкриват документи на ДС от този период, един от които desebg.com публикува онлайн.

Цензурата на комунистическия режим и опитите за тотален контрол на репресивния му апарат не са позволили на обществото да научава за недоволството на различни групи от него срещу тоталитарното управление на БКП.

Особено показателно е, че със сигналите за работническите протести и демонстрации срещу управлението се е занимавало Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), което показва политическия характер на дейността му срещу общественото недоволство, насочена към обезпечаване на сигурността на комунистическата върхушка.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице:

Малко след 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност е предвиждала прочутото със своите репресии върху интелигенцията Шесто управление на Държавна сигурност не да бъде закривано, а да бъде трансформирано в ново управление, чиято основна функция е да защитава социалистическия стой.

Това разкрива документ от архивите на МВР-ДС, който desebg.com публикува онлайн, показвайки, че БКП изобщо не е предвиждала да изпуска властта и да създава многопартийна политическа система.

Докуметът представлява строго секретно от особена важност предложение относно: създаване на Управление за защита на социалистическия конституционен строй и разформироване на Шесто управление ДС на МВР от 4 декември 1989 г.

При управлението на БКП начело с Тодор Живков МВР-ДС е подписало специален документ за сътрудничество с Иракското главно управление за разузнаване по времето на Саддам Хюсеин.

Строго секретният протокол за сътрудничество по линия на разузнаването между двата режима е подписан през 1981 г. в резултат на договореностите от срещата между Живков и Саддам, проведена година по-рано.

Документът е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и от Барзан ал Тикрити, ръководител на иракското разузнаване и природен брат на Саддам, негов съветник, един от най-търсените по време на войната между САЩ и Ирак през 2003 г., който по-късно е заловен жив, осъден на смърт и обесен през 2007 г.

Строго секретния протокол за сътрудничество между МВР-ДС и иракското разузнаване, който desebg.com публикува онлайн, е договорен по време на посещение на делегация, ръководена от Барзан ал Тикрити, който освен на иракското разузнаване е ръководител и на Мухабарат, тайната иракска полиция, чрез която режимът на Саддам Хюсеин извършва стотици убийства на негови противници, включително в редовете на армията.