Въпреки, че комунистическата партия прави всичко възможно да наложи атеистичен режим и чужда марксистко-ленинска идеология, с които да унищожи вековната християнска традиция в българското общество, тоталитарното диктатура на БКП не успява да промие всички мозъци.

Това признава самото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, натоварено от режима да преследва духовенството и вярващите хора.

Признанието е направено в строго секретна справка относно: Религиозните настроения и прояви сред младежта идеологическото управление през 1979 г., която desebg.com публикува онлайн.

„През 1977/1978 г. религиозността сред българската младеж бележи процес на устойчивост с тенденция към слабо повишаване. В сравнение с предишните години е увеличен броят на кръщавките и венчавките, извършени в страната”, посочва Шесто управление на ДС в справката.

Не само Държавна сигурност, но и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) е имало право да претърсва частната кореспонденция, влизаща и излизаща от България по време на тоталитарното управление на БКП.

Негласната проверка на пощата е известна в комунистическите служби като Мероприятие – 9 (М-9).

През 1973 г. са изготвени строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждане на мероприятие 9.

Документът е подготвен за утвърждаване от началника на РУ-ГЩ ген. Зикулов.

С него е указано, че оперативните отдели на военното разузнаване имат право да правят заявки за извършване на Мероприятие – 9 при:

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

Държавна сигурност е играла ролята на нещо като румсървис при осигуряването на възможно най-добри и комфортни условия за прекарване на почивка в България от страна на специални обекти на „братския” източногермански репресивен апарат, известен повече като ЩАЗИ.

За това свидетелстват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план относно: Съвместното оперативно мероприятие с германските другари.

Документът е от 1974 г. и се отнася до осигуряването на почивка на обект на ЩАЗИ и на неговата съпруга в България, по време на която немските другари е трябвало да извършват и „оперативна подготовка”.

Кой е обектът и каква е трябвало да бъде неговата подготовка не се споменава. За сметка на това обаче подробно са описани условията за почивката на обекта на ЩАЗИ.

В началото на дейността на научно-техническото разузнаване (7-ми отдел на Първо управление на КДС, б.а.) в резидентурите зад граница са изпращани само оперативни работници с школа в съветския КГБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Резидентурите и оперативният състав зад граница на ръководство на 7-ми отдел на Първо управление на Комитета за държавна сигурност от 1968 г.

По това време в 7-ти отдел в Първо управление на КДС е организирано научно-техническото разузнаване (НТР), чиято задача е да „придобива” (краде) западни технологии, заобикаляйки технологичното ембарго на развитите страни на Запад, както и от Япония. През 1981 г. отделът прераства в самостоятелно Управление НТР в рамките на тогавашното Първо главно управление на ДС.

Държавна сигурност е излязла със специален инструктаж а провеждането на насилствената смяна на имената към началните на органите на МВР в страната, ръководени от тогавашните началници на окръжните управления на МВР-ДС.

Предложението за инструктажа излиза от името на началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков и е от 17 януари 1985 г.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документа, който представлява строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена.

От него става ясно, че в окръжните управления на ДС са командировани офицери от централните управления на Държавна сигурност.

Наредено е да се вземат мерки за недопускане идването в София на групи от турското малцинство с цел провеждането на протести и демонстрации.

Не само Държавна сигурност се е учила от по-големия си „брат” КГБ, но това е било валидно в пълна сила и за Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а), което е ползвало опита на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, б.а.).

За това свидетелства документ от архивите на РУ-ГЩ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от вицепремиера и министъра на народната отбрана армейски генерал Иван Михайлов до Политбюро на ЦК на БКП относно: Изпращане на подготовка в Съветския съюз на офицери от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

Документът е от септември 1958 г. от него става ясно, че до тогава офицерите от комунистическото разузнаване не са имали възможност да черпят опита на своите „братя” от ГРУ.

На много места в НРБ работниците са се надигнали и са предприели различни форми на протест след достигането на информация в България за създадения през 1980 г. независима синдикална организация „Солидарност” в Полската народна република, а Държавна сигурност е имала сериозни опасения от стачки и вълна в страната.

Това разкриват документи на ДС от този период, един от които desebg.com публикува онлайн.

Цензурата на комунистическия режим и опитите за тотален контрол на репресивния му апарат не са позволили на обществото да научава за недоволството на различни групи от него срещу тоталитарното управление на БКП.

Особено показателно е, че със сигналите за работническите протести и демонстрации срещу управлението се е занимавало Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), което показва политическия характер на дейността му срещу общественото недоволство, насочена към обезпечаване на сигурността на комунистическата върхушка.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице: