По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.

През 1980 г. началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване по време на комунистическия режим) ген. Васил Зикулов е поискал от ръководството на съветското Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (съветското военно разузнаване) да бъде запазена длъжността Постоянен представител на ГРУ в Народна република България.

Ген. Зиколов, който е най-дългогодишният началник на военното разузнаване по време на тоталитарния комунистически режим, се е мотивирал в писмо до зам.-началника на ГРУ ген. Ивашутин.

Сайтът desebg.com публикува отлайн секретното писмо, което е написано на руски език.

В него Зикулов изтъква, че благодарение на тази длъжност (съветски съветник във военното разузнаване на НРБ, б.а.) е позволило да се извършат повече оперативни форми на обучение между двете разузнавания.

В резултат на съветският съветник сътрудничеството между нашите управления значително се разшири, практически са обхванати всички области на разузнавателната работа”, пише ген. Зикулов.

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

В края на 70-те години на ХХ век Държавна сигурност вече се е опасявала, че НАТО се превръща в универсален механизъм за подкопаване на работническото и комунистическото движение в капиталистическите страни и страните от Третия свят.

Това потвърждава документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка – ориентировка за усъвършенстване и засилване на работата срещу НАТО.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от 1979 г.

ДС определя организацията като „съсредоточен противостоящ на социалистическите държави военно-икономически, научен и ракетно-ядрен потенциал”.

Не само съветският КГБ и източногерманското ЩАЗИ са изпращали през летния сезон свои оперативни работници на българското Черноморие, но това е правила и чехословашката Държавна сигурност (StB).

Свидетелство за това е запазено в архивите на българската Държавна сигурност, което desebg.com публикува онлайн.

То представлява строго секретна справка относно: Съвместната ни работа с чехословашките другари при обслужване на чехословашките летовници в Бургаски окръг през 1960 г.

Документът е подписан от началника на отдел „Чужденци” към Окръжното управление на МВР-ДС в  Бургас.

От справката става ясно, че през летния сезон чешката ДС е изпратила свой оперативен работник, който е действал на територията на курортния комплекс „Слънчев бряг”.

Въпреки, че комунистическата партия прави всичко възможно да наложи атеистичен режим и чужда марксистко-ленинска идеология, с които да унищожи вековната християнска традиция в българското общество, тоталитарното диктатура на БКП не успява да промие всички мозъци.

Това признава самото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, натоварено от режима да преследва духовенството и вярващите хора.

Признанието е направено в строго секретна справка относно: Религиозните настроения и прояви сред младежта идеологическото управление през 1979 г., която desebg.com публикува онлайн.

„През 1977/1978 г. религиозността сред българската младеж бележи процес на устойчивост с тенденция към слабо повишаване. В сравнение с предишните години е увеличен броят на кръщавките и венчавките, извършени в страната”, посочва Шесто управление на ДС в справката.

Не само Държавна сигурност, но и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) е имало право да претърсва частната кореспонденция, влизаща и излизаща от България по време на тоталитарното управление на БКП.

Негласната проверка на пощата е известна в комунистическите служби като Мероприятие – 9 (М-9).

През 1973 г. са изготвени строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждане на мероприятие 9.

Документът е подготвен за утвърждаване от началника на РУ-ГЩ ген. Зикулов.

С него е указано, че оперативните отдели на военното разузнаване имат право да правят заявки за извършване на Мероприятие – 9 при:

На много места в НРБ работниците са се надигнали и са предприели различни форми на протест след достигането на информация в България за създадения през 1980 г. независима синдикална организация „Солидарност” в Полската народна република, а Държавна сигурност е имала сериозни опасения от стачки и вълна в страната.

Това разкриват документи на ДС от този период, един от които desebg.com публикува онлайн.

Цензурата на комунистическия режим и опитите за тотален контрол на репресивния му апарат не са позволили на обществото да научава за недоволството на различни групи от него срещу тоталитарното управление на БКП.

Особено показателно е, че със сигналите за работническите протести и демонстрации срещу управлението се е занимавало Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), което показва политическия характер на дейността му срещу общественото недоволство, насочена към обезпечаване на сигурността на комунистическата върхушка.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице: