В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

Архивите на Държавна сигурност краят много информация за това по какъв начин репресивният апарат на БКП е създавал и реализирал специални операции, които да прототипите на днешните фалшиви новини.

Става въпрос за т. нар. активни мероприятия, чиято цел е да дезинформира определена институция, група, кръгове или държавно ръководство.

В Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) е съществувал специален отдел „Активни мероприятия”, който е натоварен с „производството” на фалшиви новини, които разузнаването е пласирало в западните страни или в съседните.

Целта на тези „фалшиви новини” или активни мероприятия е да всява недоверие между една или повече страни, да въвежда в заблуждение, да подвежда или да дава погрешна представа за даден процес или събитие.

Държавна сигурност не е била единствената специална служба, която се е занимавала със създаването и пласирането на „фалшиви новини”.

Тя се ползвала опита на своя „първоучител” – съветския КГБ. По-важните активни мероприятия са планирани и реализирани с помощта на по-големия „брат”.

Създадената на мястото на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) Национална служба за защита на конституцията (НСЗК) през февруари 1990 г. е стартирала със 100% кадри от Държавна сигурност, като една значителна част от тях са взети от закритото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, преследвало интелигенцията, младежта и духовенството.

Това разкрива документ от архива на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Щатната численост и състав на НСЗК – МВР от септември 1990 г.

Според нея общият брой на офицерския състав е 581 щатни бройки,
А от съкратените три управление
Второ главно управление на ДС, Четвърто икономическо управление на ДС и Шесто управление на ДС най-малко са съкратените именно от идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция.

Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.

Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

На много места в НРБ работниците са се надигнали и са предприели различни форми на протест след достигането на информация в България за създадения през 1980 г. независима синдикална организация „Солидарност” в Полската народна република, а Държавна сигурност е имала сериозни опасения от стачки и вълна в страната.

Това разкриват документи на ДС от този период, един от които desebg.com публикува онлайн.

Цензурата на комунистическия режим и опитите за тотален контрол на репресивния му апарат не са позволили на обществото да научава за недоволството на различни групи от него срещу тоталитарното управление на БКП.

Особено показателно е, че със сигналите за работническите протести и демонстрации срещу управлението се е занимавало Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), което показва политическия характер на дейността му срещу общественото недоволство, насочена към обезпечаване на сигурността на комунистическата върхушка.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице:

В началото на 80-те години на ХХ век Първо главно управление на ДС (разузнаването) и Разузнавателното управление на източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, са обменяли интензивна информация по множество въпроси, сред които и възможностите за проникване в НАТО, фалшифицирането на западногермански паспорти и работата по оперативната психология.

За това свидетелства документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно посещение на делегация на Разузнавателното управление на ГДР в НРБ от 1981 г.

От него става ясно, че представителите на ЩАЗИ са били един от зам.-началниците на източногерманската ДС, началникът на службата за работа с нелегалите и началникът на отдела за НАТО.

Един от въпросите, който интересувал делегацията на ЩАЗИ е печатницата за паспорти във ФРГ и лицата, които работят в нея.

Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е имало за задача да изгради ефективна агентура мрежа в Комитета за телевизия и радио към Министерския съвет, който по времето на тоталитарното управление на БКП е натоварен с контрола в средствата за масово осведомяване.

Това разкрива строго секретен план за работата на отделение 1, отдел 01 на Шесто управление на ДС за 1975 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросната структура в идеологическото управление на ДС отговаря пряко за следенето на дейността в медиите.

Документът разкрива, че първостепенната задача на Шесто управление е да засили вербовъчната дейност в Комитета за телевизия и радио, като придобие нови 23 агенти в различни медии или институции, свързани с тях.