През целия период на своето съществуване при комунизма Държавна сигурност винаги е поставяла агентурния си апарат на първо място сред механизмите за постигане на поставяните й от Българската комунистическа партия задачи.

Още през 1947 г., когато Държавна сигурност се води дирекция към Главна дирекция на народна милиция в МВР са приети специфични изисквания за вербуването на агенти. Определен е начина за проучване на набелязаните лица и вътрешния ред, по който се докладва и разрешава вербуването.

Агентурният апарат – най-важното средство на ДС

Още в първите години след 9 септември 1944 г. при изграждането на агентурната мрежа на комунистическата власт в Държавна сигурност е разрешено ценните агенти да получават парични възнаграждения.

Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др).

Специфичните изисквания за работа са агентите са определяни с инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи. В един от първите документи от този род – „Инструкция по придобиването, възпитанието и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от края на 40-те години – се посочва, че "агентурата е основно и решаващо средство на органите на ДС в безпощадната им борба с подривната дейност на разузнаванията на капиталистическите страни, вражеската подмолна дейност и другите антинародни елементи в нашата страна". .

Безпринципни, авантюристи, корумпирани лица, без особена перспектива в живота – това са профилите на агенти на Държавна сигурност, която тя се подбирала за извеждане извън страната.

Условието е записано в Основни насоки на оперативната дезинформация с агентура, която извеждаме чрез изселване.

Документът е на Първо управление на ДС (разузнаването, от 1969 г. Първо главно управление, б.а.), а desebg.com го публикува онлайн.

Освен изброените профили отделът в разузнаването на Държавна сигурност, натоварен с активните и остри мероприятия, е посочил и други характеристики за подбор на такава агентура.

Източногерманското министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, заедно с Държавна сигурност, са използвали западногермански медии, за да прокарат активни мероприятия за компрометиране на ФРГ и за създаване на напрежение между Турция и Гърция.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Командировката на полк. Иван Иванов в Берлин – ГДР.

Документът е от февруари 1980 г. и в него офицерът от отдел „Активни мероприятия“ на Първо главно управление на ДС докладва за своята командировка в Източен Берлин.

Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а.) е създало в края на 70-те години на ХХ век тайна спомагателна картотека, която символично е могла да бъде кръстена картотека „Запознанства“, тъй като в нея са картотекирани данните за всички лица, с които военните разузнавачи, работещи под дипломатическото  прикритие,  както и сътрудниците на РУ-ГЩ са се запознавали независимо от повода за запознанството.

Това става ясно от документ на военното разузнаване, съхранен в Централизирания архив на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на секретни Указания на зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на ГЩ ген. Васил Зикулов относно: Завеждане на отчет на гражданите от капиталистическите и развиващите се страни, с които оперативните работници и сътрудниците от РУ-ГЩ установяват лични запознанства.

Един от големите проблеми на комунистическия режим е бил как да не позволява на хората да напуснат затворения лагер, който е представлявала страната до 1989 г.

Диктатурата на БКП е била особено чувствителна към представителите на интелигенцията, избрали свободата на Запад.

За предотвратяването на бягствата на хора от творческата и научно-техническата интелигенция се е „грижил” цял отдел в Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, придобило печална слаба като политическата полиция на компартията.

Сайтът desebg.com публикува онлайн един документ на Шесто управление на ДС, който се отнася за бягствата на представители на интелигенцията в края на 60-те и началото на 70-те години.

Той представлява строго секретна справка относно:  Изменилите на родината през 1969-1971 г. по линия на научната и художествено-творческата интелигенция.

Западното влияние или т. нар. идеологическат диверсия не е била по силите на МВР-ДС през тоталитарния комунистически режим.

За това признава самата Държавна сигурност в началото на 70-те години, когато международният туризъм се засилва в България.

Държавна сигурност е гледала на него като на пряка опасност за прокарване на западно влияние сред населението.

„Идеологическата диверсия представлява съвкупност от враждебни действия, насочени към подриване на социалистическото обществено съзнание в областта на политиката, икономиката, идеологията, културата, морала и прочее”, отбелязва Държавна сигурност в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна лекция „Идеологическата диверсия, провеждана от противния по канала на международния туризъм”.

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

Още през 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е заложила в плановете си като цел да проникне в Постоянната мисия на САЩ в Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план за агентурно-оперативната работа по линия на САЩ за 1868 г. на резидентурата в Ню Йорк.

Лично министърът на Държавна сигурност в ГДР ген. Ерик Милке е оправил благодарност към комунистическия режим в България за това, че е взел присърце молбата на източногерманската диктатура за възпиране, преследване, задържане и предаване на източногермански граждани, които са се опитвали да достигнат до свободата, преминавайки нелегално границата на НРБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно лично писмо на Ерик Милке до министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Ангел Цанев от 1972 г.

В него Милке подчертава значението на политеческото и оперативното сътрудничество между страните от Източния блок по разкриването на бегълците от ГДР.

Въпреки своята тотална зависимост от съветското военно разузнаване (ГРУ) Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим) не само не е бил равноправен партньор с колегите си в СССР, но и понякога е поставяно в унизително и пренебрежително отношение.

Това разкрива документ от архивите на РУ-ГЩ на БНА, съхранен в Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка  относно двустранното сътрудничество между Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА и Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в информационната област за 1981 г.

В нея се посочва (справката е на руски език), че сътрудничеството между двете разузнавания  в информационната област е продължило да се разширява и задълбочава.

Това изглежда обаче е характерно за времето си клише, защото по-нататък в документа се признава смущаващия факт, че „ние [военното разузнаване на НРБ] не сме получили оценка на нито един от нашите материали, както и мнението на ГРУ за тези материали, което за нас се явява много важно при формирането на окончателните оценки за съответните материали“.