Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА е предоставило подробна информация за управлението на севернокорейския лидер Ким Ир Сен, чиито особености се състояли в култ към личността на вожда, хранителни дажби, замразени заплати и нови „революционни идеи”.

През първата половина на 70-те години военното разузнаване на комунистическа България е докладвало в София, че успехът на управлението на вожда на КНДР е в култа към личността му и осъществяването на „идеологическа революция”, състояща се в унищожаването на всички „стари идеи” и въоръжаването на народа с революционните идеи на Ким Ир Сен.

Това се разбира от секретна информация за някои данни за политика на партийното и държавното ръководство на КНДР на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, която desebg.com публикува онлайн.

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

Първо главно управление на ДС (разузнаването) е било без резидентура в Западен Берлин, защото се е опасявало, че едно такова присъствие в града, известен с тоталния шпионаж след Втората световна война, ще предизвика недоволството на източногерманската Държавна сигурност, известна повече като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно мнение на Първо главно управление (ПГУ) на ДС по предложение за разширяване и подобряване на работата в Западен Берлин от 1970 г.

Това предложение е дадено от дипломат в посолството на НРБ в Западен Берлин и от представител на ПГУ в града до Центъра на разузнаването на Държавна сигурност в София (имената на двамата служители са заличени в документа, б.а.).

„Немските другари считат Западен Берлин за своя територия и са много чувствителни по този въпрос”, е посочено в документа.

Кои части от обществото са следени от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия извън столицата? Представа за това дават документите от архива на ДС.

Един от тях desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна справка относно: Оперативната обстановка във Врачански окръг по линиите и направленията на Шесто управление на ДС през 1975 г. и началото на 1976 г.

По това време идеологическото управление, известно още като политическата полиция, води 70 дела на оперативен отчет във Врачанско.

Разполага с 59 агенти. Те следят интелигенцията, младежта, „контрареволюционните елементи” – както ДС е наричала хората, които не са одобрявали комунистическия режим, наложен със съветската армия.

Държавната сигурност е имала тайно присъствие в Европейския парламент още през 1983 г., стремейки се чрез активни мероприятия да инициира събития в него, които да устройват политиката на комунистическия режим и на Москва.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството със съветските другари за 1982-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

Той е на отдела „Активни мероприятия” (АМ) в Първо главно управление на ДС и е от есента на 1983 г. Ползвайки съветския опит ДС е осъществявала различни активни мероприятия в страните от Западна Европа, с които е целяла да всее разединяване и недоверие между отделните страни на тогавашната Европейска икономическа общност, както и между членовете на НАТО и отделно между САЩ и европейските западни страни. Нещо, което е сегашната политика на Путинова Русия.

През 70-те години на ХХ век нощният труд в Корейската народно демократична република (КНДР) е масово явление.

Тогава трудовата надпревара в Северна Корея се е превърнала в масово средство за проверка на верността и предаността към комунистическия вожд Ким Ир Сен.

Това става ясно от секретен документ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна сводка от военното аташе на НРБ в Пхенян от март 1972 г.

Военният аташе полк. Н. Боев докладва, че въпреки оскъдната информация е станало ясно, че резултатите от масовия нощен труд са „надминали всички очаквания”.

На много места в НРБ работниците са се надигнали и са предприели различни форми на протест след достигането на информация в България за създадения през 1980 г. независима синдикална организация „Солидарност” в Полската народна република, а Държавна сигурност е имала сериозни опасения от стачки и вълна в страната.

Това разкриват документи на ДС от този период, един от които desebg.com публикува онлайн.

Цензурата на комунистическия режим и опитите за тотален контрол на репресивния му апарат не са позволили на обществото да научава за недоволството на различни групи от него срещу тоталитарното управление на БКП.

Особено показателно е, че със сигналите за работническите протести и демонстрации срещу управлението се е занимавало Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), което показва политическия характер на дейността му срещу общественото недоволство, насочена към обезпечаване на сигурността на комунистическата върхушка.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице:

В началото на 70-те години на ХХ век множество западногерманци са помагали на свои сънародници да избягат от ГДР през България чрез фалшиви документи.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Становището на търговското представителство на ФРГ в София по случаите за оказване на помощ за бягство на граждани на ГДР през територията на НР България от граждани на ФРГ.

 Документът е от 1973 г., подписан е от началника на трети отдел, отговарящ на ФРГ, във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), както и от зам.-министъра на вътрешните работи Григор Шопов, като е адресиран до „Другарите от ГДР”.