Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

В края на комунистическия режим в България Научно-техническото разузнаване (НТР) е заделяло в специален „рисков“ фонд част от печалбата от ембаргови операции, които е извършвало, с мотива да използва заделените средства за „финансиране на оперативни операции“.

Това разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Реекспортни операции на УНТР, ПГУ-ДС от декември 1987 г.

Документът е адресиран до зам.-министъра на вътрешните работи, отговарящ за разузнаването (Управление Научно-техническо разузнаване функционира в рамките на Първо главно управление на ДС, б.а.) ген. Стоян Савов, който го е утвърдил с подписа си.

Дори през 80-те години, когато е поставило голяма част от населението под контрол Министерството на Държавна сигурност на Германската демократична република (ГДР), известно като ЩАЗИ, е имало огромен проблем с подготовката и провеждането на бягства на запад.

Това разкрива документ от архивите на българската Държавна сигурност, която е имала тясно сътрудничество с ЩАЗИ, и който desebg.com публикува онлайн.

Само за периода 1987-1988 г. над 100 000 български младежи са посетили библиотеката и видеотеката в посолството на САЩ в София.

За големия интерес на младите хора към дипломатическата мисия на САЩ в НРБ алармира Държавна сигурност през пролетта на 1989 г., броени месеци преди да започне да рухва комунистическия тоталитарен режим в страните от съветския блок, включително и в България

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Справката е на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия и е подписана от неговия началник ген. Антон Мусаков.

Десетилетия наред офицерите от Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване по време на комунистическия режим, б.а.) се кълнят в идеологическа вярност на своите по-големи „братя“ от съветското ГРУ, които ги напътстват и ръководят как да работят срещу „враговете“ на светлите комунистически идеи.

Затова не е никак учудващо, че онези, които са действали срещу НАТО до 1989 г. след това, че и до наши дни не продължават да работят срещу съюзниците на демократична България в алианса.

Последният шпионски скандал само потвърди някои тъжни закономерности. Без истинска кадрова реформа в специалните служби и в сектор сигурност България е обречена да бъде опитно поле на режима в Москва.

През 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е имала универсална формула, по която е сверявала своите подозрения срещу чужденци, които е подозирала в шпионска дейност.

Това разкрива архивен документ на Второ управление на ДС (контраразузнаването) от 1964 г., който desebg.com публикува онлайн.

Според ДС всеки, който посещава България многократно има вероятност да е свързан със западните специални служби.

Подозренията за чужди агенти падат и върху туристи, които се прибират късно в хотелите си, не се явяват на храна или въобще отказват участие в туристическа обиколка.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков относно мерките за подобряване на работата на Управление безопасност и охрана от 1952 г.

Заповедта съдържа указания към ръководния състав на управлението за промяна на заниженото отношение към агентурния апарат и отстраняване на допусканите към началото на 50-те години на ХХ век слабости в охранителната му дейност на висшето партийно ръководство.

Не е пропуснатата и порцията от идеологическа закалка на кадрите на ДС, възпитавани в "безгранична" преданост към БКП, лично към партийния лидер Червенков, както и към СССР и "великия" Сталин.

Документът е публикуван в документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата от органите на Държавна сигурност.

Строго поверителният документ е от 1950 г. и поставя основата на серия от нормативни документи, с които в ДС се регламентират специфичните изискванията за придобиването и ръководството на агентурния апарат.

Инструкцията е пропита с характерната за началото на 50-те години (времето на Вълко Червенков) силна идеологическа обосновка, в която преди агентуратаса били възпитавани кадрите на самата Държавна сигурност.

Документът съдържа няколко раздела:

• подбор на агентура за вербовка;
• вербовка на агенти, информатори и резиденти;
• оформяне на вербовката и изключване на агентурата;
• възпитание и ръководство на агентурата. .

В рубриката „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя структурното развитие на репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.

Използвани са материали, голяма част от които са публикувани за първи път в документалния сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи” на комисията по досиетата, DVD разширена версия, 2011 г.

Превратът на 9-ти септември 1944 г. заварва царската "Държавна сигурност" като отдел в съществуващата по това време дирекция на полицията.

Той е създаден през 1925 г. към дирекция на полицията на мястото на отделение "Обществена безопасност" в резултат на терористичната дейност на БКП, забранена след приетия през 1924 г. Закон за защита на държавата и последвало решение на Върховния касационен съд.

Сред извършените терористични актове от БКП е и взривяването на църквата "Св. Неделя" през 1925 г., при който загиват 213 души, а ранените са над 500.

В началото в отдел "Държавна сигурност" са създадени две отделения – вътрешна сигурност и външна сигурност.

Със Закона за държавната полиция през 1937 г. отделенията стават четири, а в началото на 1944 г. – пет.

На отделение „А” е възложена борбата срещу нелегалните политически организации. Отделение „Б” е външното контраразузнаване, отделение „В” отговаря за некомунистическите политически организации. Отделение „Г” осъществява връзките с германското разузнаване, а отделение „Д” е създадено за контрол на печата и легалните сдружения. .

В документалния сборник "Държавна сигурност – структура и основни документи", издаден от комисията по досиетата през 2010 г. и в разширения му DVD вариант от 2011 г., за първи път се публикуват архивни материали, проследяващи развитието в строго секретната вътрешна системата на ДС.

В терминологията на Държавна сигурност тя е определяна като оперативен отчет.  По него всички структури на ДС (изключение прави само разузнаването, което има самостоятелен оперативен отчет и архив) са организирали и осъществявали цялата дейност, както по отношение на обектите, така и за систематизиране на данните за агентите си, а също така и сведенията от агентурната мрежа.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя подробности от тази строго секретна вътрешна система, като по този начин се дава възможност да се придобие по-ясна представа за вътрешните механизми, по които е организирана дейността на Големия брат, ако бъде използвана метафората на Джордж Оруел от романа му „1984” и тяхната еволюцията през годините.

Документите за оперативния отчет на Държавна сигурност дават най-точна представа за всеобхватната дейност на "щита и меча" на БКП и репресивния характер на тайните служби при епохата на комунизма.

С термина оперативен отчет на практика се е обозначавал онзи специфичен и пазен в дълбока тайна вътрешен механизъм в ДС, по който е организирана работата на системата.  В последната строго секретна инструкция за оперативния отчет от 1978 г., по която ДС функционира до преструктурирането й през 1990 г., е дадено следното определение за оперативния отчет на ДС:

"Съсредоточаване, регистриране, систематизиране и класифициране в определени териториални предели и по строго установени единни правила, осигуряващи секретност и най-пълно и бързо използване в оперативната работа на сведения и материали за разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника, за неговите кадрови разузнавачи и агенти, за задграничните антинародни организации и техните членове, за враждебните елементи вътре в страната, за лицата, които са извършили, извършват или са заподозрени в извършване на вражеска дейност, а също така и за агентурата на органите на Държавна сигурност." .