До краха на тоталитарния комунистически режим през есента на 1989 г. специален отдел в Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е занимавал с „производството” на фалшиви новини, насочени срещу единството между членовете на НАТО. „Учител” и помощник на ДС в тази дейност, наричана на оперативен език активни мероприятия, е по-големия ѝ „брат” – КГБ.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до Москва от 6 януари 1989 г., подписано от тогавашния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров (подписа вдясно на втората страница, б.а.).

През 60-те години на миналия век английските туристи в НРБ стават постоянен обект на Държавна сигурност, като за тяхното наблюдение и следене отговаря отдел във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Туристите от Острова привличат вниманието на ДС през 1963 г., когато е първият бум в по-масово посещение на комунистическа България, сочат архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Тогава НРБ е посетена от малко над 3300 британски туристи, а предходната 1962 г. те са били едва 852 души (за сравнение за 2016 г. посещенията на граждани на обединеното кралство в България са малко на 280 000 по данни на НСИ, б.а.).

В строго секретен отчетен доклад за контраразузнавателната работа, провеждана по английските туристи през 1963 г. е отбелязано, че британските граждани, които посещават НРБ с туристическа цел, предпочитат черноморските курортни комплекси „Слънчев бряг”, „Златни пясъци” и „Дружба”.

Министърът на Държавна сигурност (ЩАЗИ) на Германската демократична република Ерих Милке е имал слабост да награждава с медали щатни служители на българската ДС, които са допринесли за разкриване но случаи на опити за бягства на източногерманци на Запад през България.

Това става ясно от архивни документи, които desebg.com публикува онлайн. Те са от първата половина на 70-те години и осветляват вътрешноведомственото отношение към даваните от Милке награди на конкретни кадрови служители от ДС.

Оказва се, че Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) изразява отрицателна позиция към наградите, посочвайки че е „неправилно, то не действа възпитателно на оперативния състав и създава впечатление за лична политика, провеждана от години от страна на Министерството на Държавна сигурност – ГДР”.

През 70-те години на ХХ век нощният труд в Корейската народно демократична република (КНДР) е масово явление.

Тогава трудовата надпревара в Северна Корея се е превърнала в масово средство за проверка на верността и предаността към комунистическия вожд Ким Ир Сен.

Това става ясно от секретен документ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна сводка от военното аташе на НРБ в Пхенян от март 1972 г.

Военният аташе полк. Н. Боев докладва, че въпреки оскъдната информация е станало ясно, че резултатите от масовия нощен труд са „надминали всички очаквания”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Създадената на мястото на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) Национална служба за защита на конституцията (НСЗК) през февруари 1990 г. е стартирала със 100% кадри от Държавна сигурност, като една значителна част от тях са взети от закритото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, преследвало интелигенцията, младежта и духовенството.

Това разкрива документ от архива на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Щатната численост и състав на НСЗК – МВР от септември 1990 г.

Според нея общият брой на офицерския състав е 581 щатни бройки,
А от съкратените три управление
Второ главно управление на ДС, Четвърто икономическо управление на ДС и Шесто управление на ДС най-малко са съкратените именно от идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция.

Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.

Държавна сигурност се е грижила да не попадат в населението оставени в различни транспортни средства – влаковете, корабите, самолетите и други – инкриминирани от БКП материали и литература.

Това става ясно от архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план на мероприятията, които ще провежда отдел 07 в борбата против идеологическата диверсия на противника от 1970 г.

Въпросната структура е към Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и е натоварена с контрола на транспорта.