Държавна сигурност и източногерманското Министерство на Държавната сигурност, известно още като ЩАЗИ, са обменяли опит как организират външното наблюдение на чуждестранните дипломати.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Посещението в нашата страна на група ръководни работници на ВН (външно наблюдение, б.а.) в ГДР.

Документът е от 1975 г. и хвърля светлина върху взаимодействието между репресивните органи на комунистическите режими в НРБ и ГДР по организацията на външното наблюдение на техни обекти.

Още в първите години след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в Държавна сигурност е обособен структура по външно наблюдение, която впоследствие прераства в самостоятелен отдел в ДС, който се развива и запазва до краха на комунистическата система през 1989 г.

От края на 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е споделяла с репресивния режим на кубинския лидер Фидел Кастро своя опит в разузнаването срещу западния свят.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка относно: Пребиваването на делегацията на МВР – Куба от началника на Първо главно управление на ДС ген. Димитър Кьосев до министъра на вътрешните работи ген. Ангел Солаков.

Документът е от 1969 г. и хвърля светлина върху връзките между кубинското и комунистическото разузнаване на НРБ.

Двете разузнавания са обменили информация по различни въпроси, като българското е споделило на първо място организацията и задачите, провеждани от партийния комитет при МВР-ДС и партийния комитет при първичната партийно организация в Първо главно управление на ДС.

И Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим) е извършвало контрол на кореспонденцията на хора в НРБ, от които се е интересувало.

Тайният контрол на кореспонденцията по време на тоталитарното управление на БКП се е извършвало предимно от Държавна сигурност и е било закодирано като „Мероприятие №9“.

Под същото той се е прилагал и от военното разузнаване, разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждането на Мероприятие 9.

Указанията са на зам.-началника на Генералния щаб и началник на военното разузнаване ген. Васил Зикулов от 1973 г.

През 60-те години на миналия век английските туристи в НРБ стават постоянен обект на Държавна сигурност, като за тяхното наблюдение и следене отговаря отдел във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Туристите от Острова привличат вниманието на ДС през 1963 г., когато е първият бум в по-масово посещение на комунистическа България, сочат архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Тогава НРБ е посетена от малко над 3300 британски туристи, а предходната 1962 г. те са били едва 852 души (за сравнение за 2016 г. посещенията на граждани на обединеното кралство в България са малко на 280 000 по данни на НСИ, б.а.).

В строго секретен отчетен доклад за контраразузнавателната работа, провеждана по английските туристи през 1963 г. е отбелязано, че британските граждани, които посещават НРБ с туристическа цел, предпочитат черноморските курортни комплекси „Слънчев бряг”, „Златни пясъци” и „Дружба”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна Инструкция за работата в Управление безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1952 г.

Документът дава представа по какъв начин управлението в Държавна сигурност, което е натоварено с охраната и грижите за партийния елит е трябвало да изпълнява своите задължения в ранния период от съществуването си.

Инструкцията урежда механизма за изграждане на агентурен апарат на УБО, изискванията към физическата охрана на комунистическата върхушка, процедурите за извършване на химико-бактериологически мероприятия на хранителните продукти и напитките, предназначени за партийния елит, както и транспортирането им.

Поверителните указания съдържат и изисквания към шофьорите и техническата изправност на автомобилите, които висшето партийно ръководство ползва, както и мерките при предвижване с друг транспорт – влак, самолет, морски превоз.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Научно-техническото разузнаване (НТР) към Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е сърдило и изразило неодобрение на факта, че много от западните технологии, което то придобивало чрез кражби, не са внедрявани от съответните отраслови министерства в НРБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Състоянието по внедряване на научно-техническа документация, предадена от НТР на Министерството на химията и металургията.

Докладната е от декември 1970 г. и е адресирана до тогавашния министър на вътрешните работи Ангел Солаков.

От документа става ясно, че НТР е предало в периода 1967-1970 г. в Министерството на химията и металургията открадната от него от западни развити страни техническа документация за различни производства.

То обаче е имало представата, че доставката на една открадната техническа документация е достатъчно, за да се копира и да започне производство.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба срещу идеологическата диверсия е следяло как западните радиостанции са влияели върху различни представители на интелигенцията.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Въздействието на чуждата радиопропаганда върху лица из средите на интелигенцията, младежта и народностните групи.

Документът е от края на 1978 г. и хвърля светлина върху следените от идеологическото управление на ДС представители на интелигенцията, младите хора и малцинствените групи, които редовно са слушали различни чуждестранни радиостанции, които комунистическият режим е определил като „вражески“.

Излъчваното по тях, дори и като информация с факти или изразени мнения, е определяно като „вражеска пропаганда“.