Всички оперативни работници на научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС (ПГУ), изпратени зад граница в развити западни държави и в Япония в края на 60-те години на ХХ век, са минали през обучение в школата на КГБ в СССР.

Това показва документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Резидентурите и оперативния състав зад граница на ръководство на отдел 07, управление Първо на Комитета за Държавна сигурност от 1968 г.

По това време Държавна сигурност за кратко (1965-1969) е извадена от МВР и е на пряко подчинение под формата на комитет към Министерски съвет с премиер лидера на БКП Тодор Живков.

Въпросният отдел 07 в Първо управление на КДС (от (1969 г. Първо главно управление, ПГУ) е структурата на научно-техническото разузнаване (НТР), което в началото на 80-те години прераства в самостоятелно управление в рамките на ПГУ.

Комунистическата Държавна сигурност е посрещала бригади от оперативни работници по външно наблюдение на източногерманския режим от Министерството на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно писмо до началника на Секретариата на МВР-ДС от 1969 г. от началника на 02 отдел на ДС „Външно наблюдение”.

По това време Берлинската стена е факт и немалко източногерманци се опитват да намерят път към свободата на Запад, идвайки в НРБ като туристи и преминавайки нелегално южната или западната ѝ граница.

От своя страна българската ДС и източногерманската ЩАЗИ подписват споразумение за сътрудничество, като една от неговите основни цели е двете тоталитарни репресивни служби да работят съвместно по разкриване на източногермански граждани бегълци.

От документа става ясно, ДС и ЩАЗИ са установили „по-близки контакти с немските другари от „Външно наблюдение”.

По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.

През 60-те години на миналия век английските туристи в НРБ стават постоянен обект на Държавна сигурност, като за тяхното наблюдение и следене отговаря отдел във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Туристите от Острова привличат вниманието на ДС през 1963 г., когато е първият бум в по-масово посещение на комунистическа България, сочат архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Тогава НРБ е посетена от малко над 3300 британски туристи, а предходната 1962 г. те са били едва 852 души (за сравнение за 2016 г. посещенията на граждани на обединеното кралство в България са малко на 280 000 по данни на НСИ, б.а.).

В строго секретен отчетен доклад за контраразузнавателната работа, провеждана по английските туристи през 1963 г. е отбелязано, че британските граждани, които посещават НРБ с туристическа цел, предпочитат черноморските курортни комплекси „Слънчев бряг”, „Златни пясъци” и „Дружба”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

В някои направления взаимодействието между българската Държавна сигурност и нейния ѝ партньор в Източна Германия – ЩАЗИ може и да не било успешно, но при активните мероприятия двете репресивни служби на комунистическите режими в НРБ и ГДР са отчитали значителни успехи.

Активните мероприятия, в основата на които залягат лъжите, заблудата, подвеждането и манипулирането, са били по сърце на ДС и ЩАЗИ.

За това свидетелстват множество документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от началника на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС ген. Димитър Косев до министъра на вътрешните работи.

Документът е от 1972 г. и съдържа подробна информация за посещение на високопоставена делегация на ПГУ-ДС в централата на Министерството на държавна сигурност на ГДР (ЩАЗИ) в Източен Берлин.

В началото на дейността на научно-техническото разузнаване (7-ми отдел на Първо управление на КДС, б.а.) в резидентурите зад граница са изпращани само оперативни работници с школа в съветския КГБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Резидентурите и оперативният състав зад граница на ръководство на 7-ми отдел на Първо управление на Комитета за държавна сигурност от 1968 г.

По това време в 7-ти отдел в Първо управление на КДС е организирано научно-техническото разузнаване (НТР), чиято задача е да „придобива” (краде) западни технологии, заобикаляйки технологичното ембарго на развитите страни на Запад, както и от Япония. През 1981 г. отделът прераства в самостоятелно Управление НТР в рамките на тогавашното Първо главно управление на ДС.