Въпреки своята тотална зависимост от съветското военно разузнаване (ГРУ) Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим) не само не е бил равноправен партньор с колегите си в СССР, но и понякога е поставяно в унизително и пренебрежително отношение.

Това разкрива документ от архивите на РУ-ГЩ на БНА, съхранен в Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка  относно двустранното сътрудничество между Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА и Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в информационната област за 1981 г.

В нея се посочва (справката е на руски език), че сътрудничеството между двете разузнавания  в информационната област е продължило да се разширява и задълбочава.

Това изглежда обаче е характерно за времето си клише, защото по-нататък в документа се признава смущаващия факт, че „ние [военното разузнаване на НРБ] не сме получили оценка на нито един от нашите материали, както и мнението на ГРУ за тези материали, което за нас се явява много важно при формирането на окончателните оценки за съответните материали“.

Репресивният апарат на бившата ГДР, известен като ЩАЗИ, е искал от българската Държавна сигурност информация за начините, по които се извършват конспиративни обиски в хотели, ресторанти, квартири и жилища в съседните на НРБ Гърция и Турция.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Проблеми, представляващи интерес за немските другари.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от 1979 г.

Министерството на Държава сигурност (ЩАЗИ) на Източна Германия се е интересувало и от регистрационния режим и контролна система за чужденците от съветския лагер в Гърция и Турция.

Известно е, че Държавна сигурност е имала за задача да работи активно срещу двете натовски страни, с които е граничила, а ЩАЗИ е разчитала да получава оперативна информация по тези направления.

От началото до края на комунистическия режим в репресивния му апарат – Държавна сигурност – е съществувала структура, която е следяла и преследвала онези млади хора в България, които с мисъл, творчество, вкус, възгледи или мечти са се отклонявали от партийната линия.

Сайтът desebg.com публикува едно от архивните свидетелства за страховете на ДС от българската младеж.

То представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от началото на 1989 г. и е подписан от началника му ген. Антон Мусаков.

В него идеологическото управление на Държавна сигурност е представило данни за младите хора в България на възраст между 14 и 30 години.

Отчетени са 374 000 младежи в средните училища и 100 000 студенти.

Като най-голяма заплаха ДС определя идеологическата диверсия. Младежите са представени като „обект на подривно-разложителната дейност на противника”.

Целта била „идейно и нравствено преориентиране на младото поколение на антисоциалистическа основа” и „противопоставянето му на партията”.

ДС признава, че негативно влияние върху мисленето на младите хора играят „някои негативни явления и деформации в обществото, както и възникналите трудности в социално-икономическото развитие”.

През 60-те години на миналия век английските туристи в НРБ стават постоянен обект на Държавна сигурност, като за тяхното наблюдение и следене отговаря отдел във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Туристите от Острова привличат вниманието на ДС през 1963 г., когато е първият бум в по-масово посещение на комунистическа България, сочат архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Тогава НРБ е посетена от малко над 3300 британски туристи, а предходната 1962 г. те са били едва 852 души (за сравнение за 2016 г. посещенията на граждани на обединеното кралство в България са малко на 280 000 по данни на НСИ, б.а.).

В строго секретен отчетен доклад за контраразузнавателната работа, провеждана по английските туристи през 1963 г. е отбелязано, че британските граждани, които посещават НРБ с туристическа цел, предпочитат черноморските курортни комплекси „Слънчев бряг”, „Златни пясъци” и „Дружба”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна Инструкция за работата в Управление безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1952 г.

Документът дава представа по какъв начин управлението в Държавна сигурност, което е натоварено с охраната и грижите за партийния елит е трябвало да изпълнява своите задължения в ранния период от съществуването си.

Инструкцията урежда механизма за изграждане на агентурен апарат на УБО, изискванията към физическата охрана на комунистическата върхушка, процедурите за извършване на химико-бактериологически мероприятия на хранителните продукти и напитките, предназначени за партийния елит, както и транспортирането им.

Поверителните указания съдържат и изисквания към шофьорите и техническата изправност на автомобилите, които висшето партийно ръководство ползва, както и мерките при предвижване с друг транспорт – влак, самолет, морски превоз.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

В КГБ винаги са гледали на САЩ като на главен противник, срещу който трябва да работят, включително и чрез т. нар. активни мероприятия.

Това става ясно от документ на КГБ, предоставен в края на 70-те години на ХХ век на по-малкия „брат“ – комунистическата Държавна сигурност.

Документът представлява Насоки в работата на служба „А“, както и някои конкретни мероприятия по отделни страни и райони от 1979 г., който desebg.com публикува онлайн.

Служба „А“ в КГБ отговаря за подготовката и извършването на активни мероприятия, които на езика на чекистите означава дезинформации, компромати, пропаганда, опити за влияние по нелегален път, фалшификации под различна форма.

Приоритетите на КГБ по линия на активните мероприятия са споделени с ДС в София през 1979 г. от съветския полк. Иванов (малкото му име не се споменава).

„САЩ си остават и в бъдеще главния противник“, категоричен е кадровият офицер от КГБ.

Въпреки че са се смятали за сериозни разузнавателни структури военните разузнавания на страните от Варшавския договор начело със съветското ГРУ те са споделяли погрешни изводи в оценката, която са давали на различни политически събития по време на Студената война.

За това свидетелстват документи от архивите на разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА), които достигат днес благодарение на съхранението им в Централизирания архив на Комисията по досиетата.

Desebg.com публикува един от тези документи – секретен доклад от зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб ген. Васил Зикулов относно: Съвещанието на представителите на военните разузнавания на страните от Варшавския договор, проведено в Москва.

Документът е адресиран до първия зам.-министър на народната отбрана и началник на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев и е от 1969 г.