Дори през 80-те години, когато е поставило голяма част от населението под контрол Министерството на Държавна сигурност на Германската демократична република (ГДР), известно като ЩАЗИ, е имало огромен проблем с подготовката и провеждането на бягства на запад.

Това разкрива документ от архивите на българската Държавна сигурност, която е имала тясно сътрудничество с ЩАЗИ, и който desebg.com публикува онлайн.

„Както е известно болшинството от художествената ни интелигенция стои на здрави позиции и последователно провежда партийната и държавна политика в областта на изкуството… но по ориентировъчни данни броят на лицата от вражеския контингент в обезпечаваните обекти е 600-800 души.

Това е посочила Държавна сигурност в строго секретен доклад на отделение II на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия от 1971 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросното отделение отговаря за редица институти, сред които Съюза на българските журналисти, Съюза на композиторите, Съюза на драматичните артисти, Съюза на българските художници и др.

Комунистическият тоталитарен режим е криел от обществото истинското положение в Българската народна армия (БНА), като в същото време много добре знаел за реалното ѝ състояние.

Това разкрива документ от архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване), който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна Резолюция на Втората общоармейска партийна конференция, състояла се на 27, 28 и 29 март 1952 г.

В документа се подчертава, че „под непосредственото ръководство и грижи на ЦК на БКП, народното правителство, лично на другаря [Вълко] Червенков, с братската помощ на Съветския съюз и другаря Сталин, нашата млада Народна армия възмъжа и укрепна още повече, стана още по-боеготова и боеспособна“.

Военното ръководство обаче признава, че в армията все още съществуват „недопустимо голям брой чрезвичайни произшествия и дисциплинарни нарушения“.

Не само Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, но и Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) се е занимавало с ограничаването на излизането на Запад на представители на творческата интелигенция в България.

За това свидетелстват документи от архива на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен рапорт на офицер от 08 отдел на Второ управление на ДС от 1963 г. до началника на отдела.

Рапортът се отнася за доноси срещу представители на балетисти и балерини от тогавашната Софийска народна опера преди гастрол на операта в Испания.

 Офицерът от контраразузнавателното управление на ДС е получил доносите от балетист в операта, който е дал отрицателно мнение за допускането в състава петима, от които четирима балетисти и една балерина.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна Инструкция за работата в Управление безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1952 г.

Документът дава представа по какъв начин управлението в Държавна сигурност, което е натоварено с охраната и грижите за партийния елит е трябвало да изпълнява своите задължения в ранния период от съществуването си.

Инструкцията урежда механизма за изграждане на агентурен апарат на УБО, изискванията към физическата охрана на комунистическата върхушка, процедурите за извършване на химико-бактериологически мероприятия на хранителните продукти и напитките, предназначени за партийния елит, както и транспортирането им.

Поверителните указания съдържат и изисквания към шофьорите и техническата изправност на автомобилите, които висшето партийно ръководство ползва, както и мерките при предвижване с друг транспорт – влак, самолет, морски превоз.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Още през 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е заложила в плановете си като цел да проникне в Постоянната мисия на САЩ в Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план за агентурно-оперативната работа по линия на САЩ за 1868 г. на резидентурата в Ню Йорк.

Част от фалшивите новини, които българската комунистическа Държавна сигурност и източногерманската ЩАЗИ са произвеждали, са целели да скарат Гърция, Турция и Федерална република Германия.

Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Проведената консултация по линия на Активните мероприятия в Берлин от 3 до 6 май 1976 г.

 От нея става ясно, че на срещата между представителите на ДС и на източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ, са обсъдени съвместните активни мероприятия (това е оперативното название на фалшивите новини, които тоталитарните служби са практикували, б.а.).