Държавна сигурност.com представя втора част на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Част 1 беше посветена на разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. В част 2 се разкрива подчинеността на разузнаването на НРБ на съветския КГБ.

Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят  информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.

Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия относно: някои нелоялни, враждебни и антиобществени прояви в средите на младата художествено-творческа интелигенция и учащите се във висшите учебни заведения по изкуствата.

Документът е от февруари 1983 г. и в него са изброени редица прояви на млади хора в България, които по това време са определени от ДС като разрез с постановките на БКП за правилно политическо, нравствено и професионално формиране на творческите личности.

Въпреки че Шесто управление констатира, че в „огромното си мнозинство младите художествено-творчески кадри оправдават доверието и грижите на Партията” все повече се забелязват негативни прояви сред младата художествено0творческа интелигенция и студентите във висши учебни заведения по изкуства.

Тези прояви ДС обяснява със създаване и поддържане на „подозрителни връзки” с граждани от капиталистическите страни и преклонението през западната култура.

Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура.

Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност.

През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение.

Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази  на САЩ) са приети за членове на НАТО.

На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт.

Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност е виждала в лицето на Българската православна църква заплаха да се превърне в център, който да обедини в легална опозиция недоволните от управлението на БКП.

За това свидетелства строго секретен план относно: Агентурно-оперативната работа по линия на духовенството през 1981 г., който  сайтът desebg.com Документът е на отдел 03 на Шесто управление, отговарящ за следене и разработване на обектите в църковните среди.

В него са поставени две основните задачи на отдела. Първата е „провеждането на настъпателни агентурно-оперативни мероприятия по задграничните реакционни клерикални центрове и организации, използвани от противника за провеждането на идеологическа и друга подривна дейност срещу НРБ и другите социалистически страни”. Втората задача е „проваляне опитите на противника да създаде религиозно нелегално движение или обедини в легална опозиция около църквата всички вражески елементи”.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е използвало над 100 агенти за следене на българските граждани, пътуващи зад граница както и след завръщането им в НРБ.

Това разкрива архивен документ от 1980 г., подписан от началника на идеологическото управление ген. Петър Стоянов, отнасящ се за „обезпечаването” преди всичко на учени и специалисти, които са получавали редкия шанс да пътуват в чужбина.

В строго секретна информация за вражеските и противообществени прояви сред учащи и преподаватели в средните и полувисши учебни заведения през периода 1978-1979 г. е посочено точното разпределение на агентурата по сектори. Така от общо 101 агенти по тази линия Шесто управление е разполагало със 64 агенти във висшите учебни заведения (ВУЗ), Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) и тогавашното Министерство на народната просвета (МНП), 16 – в средствата за масова информация, 12 – БАН и Министерството на народното здраве (МНЗ) и 9 агенти в културните институти.

„Голяма част от тях имам дългогодишен опит, проверявани са многократно и са доказали своята преданост към органите на ДС”, се изтъква в документа. Посочено е, че агентите владеят чужди езици, а някои от тях „решават задачи по задграничните центрове на противника”. Шесто посочва, че са придобити нови 28 агенти от ВУЗ и БСФС „с качества и възможности за работа по канала на международния обем”.

Идеологическото управление на ДС е слухтяло за всякакви съмнителни контакти на българи с граждани от капиталистически държави. Извършена е огромна „профилактична” дейност. Проведени са индивидуални разговори с близо 400 лица, от които 250 от ВУЗ, БСФС, МНП, 60 от здравеопазването и БАН, 47 културни деятели и 35 журналисти.

В началото на 80-те години  Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия изготвя серия от сигнали до ръководството на МВР и ЦК на БКП за проникването на западно влияние сред младежта чрез дискотеките в НРБ.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка на Шесто управление за някои проблеми, свързани със създаването и дейността на дискотеките в България от май 1982 г. В нея се представят обобщени данни за съществуващите по това време 450 дискотеки в страната и влиянието, което според идеологическото управление на Държавна сигурност, те оказват върху младежта.

Първият проблем е свързан с факта, че техническото оборудване в повечето случаи е организирано от частни лица срещу заплащане. Бързо навлиза и излъчването в дискотеките и на западни филми на видео.

В началото на 80-те години  Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия изготвя серия от сигнали до ръководството на МВР и ЦК на БКП за проникването на западно влияние сред младежта чрез дискотеките в НРБ. През март 1982 г. идеологическото управление на Държавна сигурност информира за проблема в столицата.

В строго секретна информация, озаглавена относно: Дискотеките на територия на София и тяхната дейност идеологическото управление излага обобщени данни за броя на дискотеките в София. От 50 дискотеки 32 са под ръководството на районните комитети на ДКМС, 11 – на „Балкантурист” и „Обществено хранене” и 7 на районните съвети. Въпреки че в 30 от дискотеките не е допускан алкохол Шесто управление констатира, че поради занижения контрол „във всички дискотеки се внася алкохол отвън”.

Идеологическото управление коментира, че в повечето от дискотеките няма специално утвърдени програми, които да са „издържани в идейно-естетически вкус”.

В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е опитало да контролира нелегалното разпространение на западни видеофилми в Народна република България.

Филми като поредицата за британския агент Джеймс Бонд, уестърна „Джанго” (1966) с Франко Неро, „Шалоко” (1968) с Шoн Кoнъpи и Бpиджид Бapдo,  „Супермен” (1978) със звезди като Марлон Брандо, Джийн Хекман и Кристофър Рийв и дори „Кръстникът” (1972), носител на три награди „Оскар”, са заклеймени от идеологическото управление на ДС като „идейно-естетически неиздържани” и с принизени художествено-технически качества.

Във времето, когато по кината в страната и по Българската телевизия се излъчват предимно съветски филми проникването на западни ленти на видеокасети е определено като безконтролно организиране на обществен и частен бизнес, който „представлява търговия с изкуството, с идеологията и възпитанието на посетителите (на места с видеопрожекции, б.а.)”.

В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия започва да се интересува от влиянието на дискотеките в Народна република България върху подрастващото поколение, както и гледането на внесени от Запад или презаписани видеофилми и програми. В архивите на ДС са запазени няколко документи, които хвърлят светлина върху този момент от дейността на репресивния апарат на БКП.

Сайтът на desebg.com публикува строго секретно писмо на Окръжно управление на МВР-ДС във Варна до началника на Шесто управление от февруари 1982 г. Документът съдържа подробна информация за броя и дейността на атракционните заведения във Варна и околностите й, в това число и дискотеките.

Посочено е, че дискотеките силно привличат младежта, като големи групи се дезинтересират от непосредствените проблеми  и се „формира аполитичност и апатия”. Според ДС в морската столица пристрастеността към опреден стил или група подтиква младежите към събирането на информация по различни канали – слушане на западни станции, събирането на списания, рекламни плакати на западни състави и т.н.

Сайтът desebg.com представя част 29 от документалната онлайн поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея са представени архивни материали на Държавна сигурност от 1979 г. – 10 години преди падането на Берлинската стена, в които тогавашните окръжни управления на МВР в страната докладват за дисидентски прояви или противници на властта, чиято дейност би могла да прерасне в легална опозиция.

Документите за първи път дават възможност да се добие представа за обществените настроения по различните окръзи в страната.

В част 29 е публикуван строго секретен доклад относно състоянието на работата на органите на ДС в Смолянски окръг против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция.

Агентурно-оперативната дейност на ДС в Смолянски окръг в края на 70-те години на ХХ век е насочена за своевременно долавяне, разкриване и пресичане на идеологическата диверсия. За периода 1977-1979 г. са придобити общо 40 агенти, които работят по следните линии: национализъм, младежи и интелигенция. ДС е водила 115 дела по оперативния отчет за различни прояви, насочени срещу комунистическата власт в окръга.