Сайтът desebg.com публикува нов документ от архивите на бившата Държавна сигурност, който се отнася до шиитската военизирана групировка „Хизбула”.
Той представлява строго секретна информация на Първо главно  управление (ПГУ, разузнаването) на ДС относно: Ислямската фундаменталистка организация „Хизб Аллах” и е от ноември 1986 г.

В него е проследено разцеплението в движението „Амал” и взимането под контрол на ислямските движения в Ливан от иранския аятолах Хомейни. Представена е структурата на „Хизбула” на ливанска територия, политическата платформа и ръководството на организацията към онзи момент.

Строго секретният документ е подписан от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Посочено е, че данните в него са изготвени по документален материал от ливанските специални служби.

Името на „Хизбула” стана актуално в България, след като на 5 февруари 2013 г. правителството обяви, че две от лицата, замесени с  атентата срещу израелски туристи през юли 2012 г. на летище Бургас, са финансирани и съпричастни към военното крило на „Хизбула”.

В архивите на бившата Държавна сигурност човек може да попадне на много документи, които да го изумят. Те илюстрират с какви безумия се е занимавал репресивния апарат. Голяма част от тях са съхранили документални доказателства за репресивния характер на атеистичния режим и за това, което е използвана ДС от комунистическата партия, а именно за преследване на възгледи, вяра и позиции, несъвместими с тоталитарната й идеология.

Сайтът desebg.com публикува един такъв документ, който илюстрира намесата на партията и ДС в духовния живот на хората от най-малка възраст – преследването на вярата.

В случая става въпрос за агентурно донесение от 1958 г. на агент „ИВАНЧО”, работещ за тогавашното Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията, предшественик на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен Перспективен план между органите на разузнаването на МВР на НРБ и Комитета за Държавна сигурност при Министерския съвет на СССР в периода 1975-1980 г.

Документът е утвърден на най-високо равнище - от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов и председателя на КГБ ген. Юрий Андропов.

Подписан е от началниците на двете разузнавания - началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков и от началника на Първо главно управелние на ДС ген. Васил Коцев.

В него за заложени основните цели и задачи на външните разузнавания на двете страни. Набелязани са обектите за агентурно проникване и активни мероприятия.

Както и в аналогичният документ за периода 1972-1975 г. и в Перспективния план за 5-годишния период след 1975 г. са коментирани взаимодействието по следните направления:

• политическото разузнаване;
• активните мероприятия;
• научно-техническото разузнаване;
• външното контраразузнаване;
• линия „Н” (нелегали).

Основата за перспективните планове в разузнаванията на ДС и КГБ е сключения през 1972 г. между двете страни строго секретно споразумение за взаимно сътрудничество областта на специалните служби.

През 1972 г. Пето управление на КГБ за борба срещу дисидентите и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия подписват първото съвместно споразумение помежду си. То става факт, след парафиране на първото по рода си двустранно споразумение между КГБ и МВР-ДС същата година. Сайтът desebg.com публикува онлайн документа.

Секретното споразумение е в срок от три години и цели да задълбочи сътрудничеството и между двете управления в борбата срещу „империалистическите разузнавания, насочени към отслабване и подкопаване на социалистическия строй”.

По това време висшето ръководство на БКП начело с Тодор Живков вече е предложило през 1963 г. България да се присъедини към СССР, а през 1973 г. прави второ предложение на съветското ръководство за „всестранно сътрудничество” между двете страни.

Ако в някои други области България изостава, то по отношение на контрола на обществото чрез репресивния апарат на комунистическите тайни служби Тодор Живков се разпорежда „всестранното сътрудничество” със Съветския съюз да се осъществява незабавно. Целта, която той поставя пред МВР-ДС, е „Държавна сигурност така да работи, че да заслужи правото да се нарича филиал на КГБ”.

Създадената през 1982 г. в Южен Ливан с подкрепата на Иран шиитска военизирана организация „Хизбула” присъства в архивите на бившата Държавна сигурност. От 1985 г. различни структури в ДС започват да събират информация за идеологията, целите, лидерите й и подкрепата, която получава.

Основният стремеж на ДС е да се придобива информация за отношението на „Хизбула” към страните от Източния блок и евентуално предпазване от терористични действия, насочени срещу служители от социалистическите държави или техни представителства.

На 5 февруари 2012 г. българското правителство обяви, че две от лицата, замесени с  атентата срещу израелски туристи през юли 2012 г. на летище Бургас, са финансирани и съпричастни към военното крило на „Хизбула”.

Сайтът desebg.com публикува една от най-рано датираните информации, свързани с организацията, открита в архивите на ДС. Тя е озаглавена „По-важни сведения за „Хизбула” и е от септември 1985 г. През февруари същата година „Хизбула“ вече е обявила своя първи манифест, с който в идеологически план се следва изцяло линията и духа на иранската революция на Хомейни.

Документът от архивите на ДС представлява превод от арабски език на информация, в която се съдържат данни за духовния създател на „Хизбула” Мохамед Хюсейн Фадълла (1935-2010). Той е един от най-големите шиитски улеми (духовни водачи). В информацията е проследено негово израстване и противопоставяне на Сейед Муса Садр, председател на Върховния съвет на мюсюлманите шиити.

Отбелязано е значението на обединението на духовните водачи, което Фадълла извършва, действията на организацията „Ал Фаджр” (Зора) и акциите на военното й крило, което впоследствие е наречено „Хизбула”.

Ограничаването на дейността, разбиването на враждебните граждански организации, разобличаването и компрометирането на техните ръководители и активисти е голяма, важна и отговорна политическа задача на органите на КГБ.

Това са основните цели в дейността на КГБ срещу гражданските организации, предадени като опит на Държавна сигурност през пролетта на 1989 г.

„Опорните точки” на КГБ се съдържат в новоразкрит строго секретен документ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, който desebg.com публикува онлайн.

Архивният документ е строго секретна докладна записка от ген. Боян Велинов, зам.-началник на Шесто управление за посещението в НРБ на съветската делегация от Пето управление на КГБ, отговарящо за борбата с дисидентите в СССР.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен Перспективен план между органите на разузнаването на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР и Министерството на вътрешните работи на НРБ през 1972-1975 г.

Документът става факт през 1972 г., след като в България е подписан Генерален план за сътрудничество между МВР и КГБ. Генералният план се превръща в основа за сключването на двустранни споразумения за сътрудничество между отделните управления на КГБ и ДС. Едно от най-важните споразумения е перспективният план между двете външни разузнавания, подписан през 1972 г. от тогавашните ръководители на двете разузнавания ген. Димитър Кьосев (1968-1972) и ген. Фьодор Мортин (1971-1974).

 Строго секретният перспективен план дава разкрива основните задачи в сътрудничеството между Първо главно управление на ДС и Първо главно управление на ДС в различните разузнавателни направления. Отбелязани са и различни мероприятия по следните направления:

Група варненски писатели са предрекли разпадането на СССР три години преди това да се случи наистина. Интересното в случая e, че прогнозата, която те са направили, е засечена и докладвана от Областното управление на МВР във Варна по линия на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Смелата прогноза, която без съмнение навремето е възприета като антисъветска проява от комунистическия режим, достига днес до нас от новоразсекретен документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретен бюлетин относно: По-важната агентурна информация, придобита по линия на Шесто управление на ДС на Областно управление на МВР – Варна от януари 1989 г.

Бюлетинът съдържа 4 съобщения за прояви на местната художествено-творческа интелигенция и една засечена проява по линия на ВУЗ.

Именно в едно от агентурните сведения за прояви на варненската интелигенция е описана прогнозата за разпадането на СССР.

Вчера, 28 декември 2012 г. в Софийските централни гробища беше погребан о. р. ген.-лейт. Владимир Тодоров – последният началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на Държавна сигурност.

Той почина на 23 декември 2012 г. на 87-годишна възраст. Това беше един от последните хора в Живковото разузнаване запознати с операцията по убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г., както и човекът утвърдил последния план за кражбата на оригинала на Паисиевата история през 1985 г.

Последната година той беше прикован на легло в резултат на инсулт.

Ген. Тодоров беше почетен председател на асоциацията на разузнавачите от запаса, която разпространи съобщение за кончината му. В него се казва:

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е започнало разработка срещу Наим Сюлейманов под кодовото име „ХАМЕЛЕОН” през 1987 г., чиято цел е била да разколебае избягалия след "възродителния процес” в Турция спортист и да го върне в България.

При невъзможност за изпълнението на тези цели задачата на Шесто управление на ДС се свеждала до провеждането на „мерки за оказване на психологически натиск върху Наум Шаламанов с цел недопускане на постигане от него на по-високи спортни резултати” (виж последният документ от серията по-долу).

Това разкриват неизвестни до момента документи от архивите на ДС, които сайтът desebg.com. Те са включени във 2-ия том на новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1986-1990 г.”, чиято премиера беше миналата седмица.

Предложението за образуване на дело за оперативна разработка срещу именития щангист, избягал в края на 1986 г. по време на Световната купа в Мелбърн през 1986 г., е от май 1987 г.

Разработката е инициирана от отдел 09 на Шесто управление (за обезпечаване на средствата за масова информация, БТА и агенция „София-прес”, бел. ред.).