В технологичното и икономическото развитие КГБ и „братските” специални служби в Източния блок не трябва да допуснат Западът да получи преимущество над социалистическата система.

Това е една от основните задачи, по които КГБ работи в края на 80-те години на ХХ век, но в крайна сметка не успява да изпълни.

Тази основна цел е заявена пред ръководния състав на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност от последния началник на съветската разведка (Първо главно управление на КГБ, външно-политическото разузнаване) ген. Леонид Шебаршин и зам.-началник на съветския Комитет на Държавна сигурност по време на неговото пребиваване в София през юни 1989 г.

От изследването на архивете на ЩАЗИ се установява, че над 3 000 са неофициални сътрудници на източногерманската Държавна сигурност, които са шпионирали само във ФРГ.

За шпионската дейност в източногерманското министерство на Държавната сигурност е отговарял главен  отдел А.

Под прицела на външното разузнаване са попадали особено секретарките в различните министерства, съюзи или партии.

На щат в тази структура са се водили над 4 600 служители, около 13 400 неофициални сътрудници в ГДР и почти 1 500 във федералната република. Тези данни бяха частично изнесени още по време на кръглата маса през 1989-1990 г..

При това много от документите са били унищожени. До 1986 г. отделът е бил под ръководството на Маркус Волф, а след това на неговия наследник Вернер Гросман.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка за работата по оперативното обслужване на студентите български турци и мероприятия за подобряването й. Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и е от месец юли 1977 г.

Той дава представа за дейността на идеологическото управление на бившата Държавна сигурност срещу турската интелигенция в Народна република България в през втората половина на 70-те години на ХХ век и по-специално върху студентите от мюсюлманската общност. Според изнесените данни в строго секретната справка става ясно, че по това време близо 2000 души мюсюлмани заемат ръководни постове в държавните институции и предприятия.  Над 3500 души са инженерите, агрономите и зоотехниците. В областта на науката, културата и изкуството българските работят над 6000 граждани мюсюлмани, а като медицински персонал – близо 2000. Отчетено е, че с бързи темпове нараства броя на учителите мюсюлмани, които тогава надхвърлят 5000 души.

Да се противодейства за разширяването на НАТО и приемането на нови членове в пакта, на опитите за разширяване на „зоната за отговорност” и да се работи за увеличаване на противоречията в страните-членки на Северноатлантическия договор.

Това са част от общите стратегически действия на външните разузнавания на СССР и НРБ, набелязани в края на 70-те години и началото на 80-те години на ХХ век.

Мерките фигурират в строго секретен Комплексен план за взаимодействие на органите на външните разузнавания на МВР на Народна република България и КГБ на Съветския съюз по организиране на агентурно-оперативни мероприятия в работа против НАТО в периода 1979-1980 г., който desebg.com публикува онлайн.

Разузнаванията на КГБ и Държавна сигурност са провеждали линия на дискредитиране на опитите за оказване на идеологически натиск върху тогавашните държави от социалистическия лагер за спазване основните човешки права.

Когато за първи път показаха кадри от случващото се в Тунис, а след това и в Египет много германци с спомниха случилото се в Източна Европа през ноември 1989 г.

След рухването на Берлинската стена Германия трябваше да режи въпроса с архивите на източногерманската ЩАЗИ много хора първоначално смятаха, че това ще бъде допълнителна тежест за обществото.  При дебата имаше предложение тези архиви да преминат към Федералния архив и да бъдат затворени за период от 30 години.

Надделя обаче становището, че архивите трябва да бъдат отворени. Беше приет закон и създаден специален орган, която да работи и контролира достъпа до архивите на ЩАЗИ. По този начин в Германия отговорихме на желанието на една част от обществото, която настояваше истината да излезе наяве. За първи път архиви на тайните репресивни служби се използваха по обратен начин – не срещу хората, а от тях. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка от служителя от отдел 09 „Обезпечаване на средствата за масова информация, хуманитарните институти, спорта и туризма” на Шесто управление на ДС майор Нешо Нешев относно: Резултати от посещението му в САЩ.

Документът е от август 1983 г. и предшества летните олимпийски игри в Лос Анджелис през юли-август 1984 г. Офицерът от аналитичния отдел на Шесто управление посещава именно Лос Анджелис заедно с българския младежки отбор по борба, който участва в Световното първенство по свободна борба за младежи, проведено там.

Майор Нешев е началник на отделение 03, отговарящо за контрола върху спорта и туризма в отдел 09 на Шесто управление. Той е легендирал (прикрил, бел. ред.) присъствието си в САЩ като „организатор по борба” в Българския съюз по физкултура и спорт (БСФС). Както самият Нешев уточнява в докладната за това много му е помогнал фактът,  е бил за кратко бивш състезател по борба (1954-1955) и е познавал голяма част от българските състезатели и деятели в този спорт.

Куриозен случай разкриват архивите на бившата Държавна сигурност от началото на 70-те години на ХХ век, свързан с кражбата на оригинален щам за създаването на препарат за растителна защита от Научно-техническото разузнаване. „Придобивката” обаче така и не влиза в употреба, тъй като тогавашното държавно стопанско обединение (ДСО) „Фармахим” закупува лиценза за оригиналния продукт от създателите му – фирма в САЩ.

През 1971 г. чрез агент на отдел 07 „Научно-техническо разузнаване” в Първо главно управление на ДС от Канада е придобит (откраднат) оригинален щам НД-1 на американска фирма за микробиален препарат за растителна защита.

Щамът, както и информацията за него е предаден на Научноизследователския химико-фармацефтичен институт към ДСО „Фармахим”, където е разработена технология за идентичен на американския продукт български препарат „Диспарин”.

Травмите от източноевропейските диктатури остават за цял живот, а страхът още тегне върху щастливците, успели да избягат през Желязната завеса.

Макар и повече от 20 години след падането на Берлинската стена, днес продължават да излизат неразказвани истории за стремежа към свобода, отприщващ невероятна смелост и изобретателност.

Сайтът Държавна сигурност.com представя една тях по материали от страницата на Федералния пълномощник за архивите на ЩАЗИ, www.bstu.de.

Австрийците Гертруд и Волфганг Фервюстер са женени от близо 40 години, но едва наскоро решиха да споделят част от биографията си, пазена в тайна десетилетия. Поводът бе пътуващата изложба на германската служба за архивите на ЩАЗИ (BStU), която през октомври гостува в Университета в Грац. Един ден уредниците са изненадани от двама посетители, които носят цяла чанта с исторически документи, снимки и предмети.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Проведена среща с първия зам.-председател на Централния съвет на Българския съюз по физкултура и спорт (БСФС) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия за подготовката на българските спортисти в провеждането на XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис, САЩ (28 юли 1984 г. –12 август 1984 г).

Документът е адресиран до началника на Шесто управление на ДС и разкрива как преди 31 години идеологическото управление, което отговаря за контрола върху спортните организации, събира информация, за да обезпечи българската група от олимпийци.

Строго секретната докладна е от октомври 1983 г., когато все още страните от Източния лагер не са взели решение за бойкот на олимпийските игри в Лос Анджелис.

Както е известно страните от бившият социалистически лагер (с изключение на Румъния) бойкотират игрите в САЩ през 1984 г. в отговор на бойкота, организиран от САЩ и някои други страни от Западна Европа, на летни олимпийски игри 1980 г. в Москва, СССР.

От документа става ясно, че Държавна сигурност се е интересувала от проявите на българската емиграция, която режимът в НРБ е определял като „вражеска”.

Според информацията, предадена на Шесто управление, в месеците преди олимпиадата в Лос Анджелис, е регистрирано активизиране на емиграцията от САЩ, Канада, Аржентина, Мексико и Австралия.