Ген. Димитър Димитров, директор на Националната служба за охраната (НСО) е подал оставка пред президента Росен Плевнелиев, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

В официалното съобщение се посочва, че причините за оставката са от личен характер и тя е приета.

Ген. Димитров беше назначен за директор на НСО от президента Георги Първанов през 2007 г, като преди това през 2004 г. е издигнат с указ на президента за зам.директор на службата.

Димитров е бивш кадър на Държавна сигурност. През септември 2010 г. комисията по досиетата официално обяви, че кариерата му е започнала през 1987 г. в тогавашното Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана, известно повече под абревиатурата УБО.

Любопитното е, че ген. Димитров не фигурира в списъка на сътрудниците на ДС в НСО, което комисията по досиетата първоначално оповести, а това става с последващо решение, в което беше обявена единствено неговата принадлежност.

Той е роден в Етрополе, рожденото място и на ген. Димитър Гръбчев, който 18 години е началник на УБО при Тодор Живков. През последните години Етрополският балкан се превърна в едно от любимите места за лов на бившия президент Георги Първанов, за чиято сигурност денонощно се грижи НСО, както и на други известни ловджии като Христо Стоичков. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува втория по важност документ, който осветлява мотивите и действията на БКП и ДС за тайното прочистване на досиетата през януари 1990 г.

Той е продължение на строго секретната от особена важност докладна записка на зам.-министър ген. Стоян Савов, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на прикриването на агентурния апарат на ДС.

Документът е строго секретно предложение относно „Изменение на реда за обработка на делата от оперативния отчет и архив, утвърден в докладна записка рег. №ІV-68/29 януари 1990 г."

Предложението отново е изготвено от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов и носи дата 5 февруари 1990 г. Утвърдено е още същия ден, тоест само седмица след началото на операцията по прочистването на досиетата.

По същество с предложението се прави ревизия на първоначалния план за унищожаване на агентурните дела и оперативни разработки в Държавна сигурност. Както се разбира от документа промяната е наложена поради една причина – трескавото бързане на БКП и ДС по заличаването на контрола върху изгражданата в продължение на 45 години агентурна мрежа.

Целта е досиета да бъдат прочистени още преди първите свободни избори, като по този начин се гарантира невъзможността тайната власт върху агентурния апарат да не попадне в ръцете на опозицията при евентуален неин успех и влизане в ръководството на МВР на лица, различни от БКП/БСП. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретното „Б” решение на Секретариата на ЦК на БКП, ръководен от Тодор Живков, с което през януари 1986 г. се дава съгласие за създаване на самостоятелно управление на ДС за контрол на икономиката.

Вече беше представена стенограмата от колегиума на МВР, на която се обсъжда създаването на самостоятелно икономическо управление на Държавна сигурност.

Решението на Секретариата формулира целите и задачите на новото Четвърто (икономическо) управление на ДС.

Освен него документът съдържа и строго секретна докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов до Секретариата на ЦК с мотиви за предложението. Новото управление е оглавено от ген. Кирил Величков.

За краткия период от съществуването си (1986-1990) Четвърто управление на ДС отговаря за контрола върху държавната контрабанда (транзитната търговия), която включва и наркотични вещества като каптагона. .

Комунистическата Държавна сигурност е посрещала бригади от оперативни работници по външно наблюдение на източногерманския режим от Министерството на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно писмо до началника на Секретариата на МВР-ДС от 1969 г. от началника на 02 отдел на ДС „Външно наблюдение”.

По това време Берлинската стена е факт и немалко източногерманци се опитват да намерят път към свободата на Запад, идвайки в НРБ като туристи и преминавайки нелегално южната или западната ѝ граница.

От своя страна българската ДС и източногерманската ЩАЗИ подписват споразумение за сътрудничество, като една от неговите основни цели е двете тоталитарни репресивни служби да работят съвместно по разкриване на източногермански граждани бегълци.

От документа става ясно, ДС и ЩАЗИ са установили „по-близки контакти с немските другари от „Външно наблюдение”.

В началото на дейността на научно-техническото разузнаване (7-ми отдел на Първо управление на КДС, б.а.) в резидентурите зад граница са изпращани само оперативни работници с школа в съветския КГБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Резидентурите и оперативният състав зад граница на ръководство на 7-ми отдел на Първо управление на Комитета за държавна сигурност от 1968 г.

По това време в 7-ти отдел в Първо управление на КДС е организирано научно-техническото разузнаване (НТР), чиято задача е да „придобива” (краде) западни технологии, заобикаляйки технологичното ембарго на развитите страни на Запад, както и от Япония. През 1981 г. отделът прераства в самостоятелно Управление НТР в рамките на тогавашното Първо главно управление на ДС.

По време на тоталитарния режим на БКП Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е слухтяло за антисъветски прояви в обществото и е предприемало различни репресивни мерки, за да ограничи разпространението им.

За това свидетелстват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г.

Идеологическото управление на ДС посочва, че за посочения период антисъветските прояви варират от 2.05% до 5.85% от общия брой на „вражеските” прояви по различните направления, които то е преследва.

По-ниският ръст за 1981 г. е обяснен с „допълнителните оперативни, профилактични и наказателни мерки”, които то е предприело във връзка с двата конгреса на КПСС и БКП, както и със събитията в Полша.

Съветското военното разузнаване, известно още като ГРУ (Главно разузнавателно управление), е разполагало със специална техника, която е използвало на територията на НРБ.

Това разкрива документ от архива на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той е на руски език и представлява споразумение между Министерството на отбраната на СССР и Министерството на народната отбрана на НРБ за временно поставяне на специална техника на ГРУ на територията на България.

 То е от 1975 г. и е подписано от началника на Щаба на въоръжените сили на Съветския съюз армейски генерал Виктор Куликов и началника на Гениалния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев.

През 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е имала универсална формула, по която е сверявала своите подозрения срещу чужденци, които е подозирала в шпионска дейност.

Това разкрива архивен документ на Второ управление на ДС (контраразузнаването) от 1964 г., който desebg.com публикува онлайн.

Според ДС всеки, който посещава България многократно има вероятност да е свързан със западните специални служби.

Подозренията за чужди агенти падат и върху туристи, които се прибират късно в хотелите си, не се явяват на храна или въобще отказват участие в туристическа обиколка.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна от особена важност заповед за дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници доверени лица.

Документът е от 1989 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.

В него се посочва, че агентурата е била и остава основно и най-ефективно оръжие за обезпечаване на сигурността на НРБ.

Постоянното подобряване на качеството и надеждността на агентурата се основава на богатия опит на КГБ.

В заповедта с най-високо ниво на секретност са регламентирани различните категории секретни сътрудници – агент, резидент, съдържател на явочна квартира и съдържател на конспиративна квартира.

Разработени са указания за подбора, вербовката и работата със секретни сътрудници, както български граждани, така и чужденци. .