Ген. Димитър Димитров, директор на Националната служба за охраната (НСО) е подал оставка пред президента Росен Плевнелиев, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

В официалното съобщение се посочва, че причините за оставката са от личен характер и тя е приета.

Ген. Димитров беше назначен за директор на НСО от президента Георги Първанов през 2007 г, като преди това през 2004 г. е издигнат с указ на президента за зам.директор на службата.

Димитров е бивш кадър на Държавна сигурност. През септември 2010 г. комисията по досиетата официално обяви, че кариерата му е започнала през 1987 г. в тогавашното Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана, известно повече под абревиатурата УБО.

Любопитното е, че ген. Димитров не фигурира в списъка на сътрудниците на ДС в НСО, което комисията по досиетата първоначално оповести, а това става с последващо решение, в което беше обявена единствено неговата принадлежност.

Той е роден в Етрополе, рожденото място и на ген. Димитър Гръбчев, който 18 години е началник на УБО при Тодор Живков. През последните години Етрополският балкан се превърна в едно от любимите места за лов на бившия президент Георги Първанов, за чиято сигурност денонощно се грижи НСО, както и на други известни ловджии като Христо Стоичков. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ДС.

Документът е утвърден от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов през 1978 г. и по него Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г.

Той важи за всички поделения на ДС с изключение на Първо главно управление на ДС (разузнаването), което работи по самостоятелна инструкция за оперативния отчет от 1976 г.

Инструкцията за оперативния отчет на ДС от 1978 г. е един от най-важните документи за функционирането на системата в ДС. 

Самият оперативен отчет е ключово средство в оперативната работа, както и механизъм за създаване, движение, систематизиране и ползване на огромния документооборот произтичащ от дейността на репресивния апарат на БКП.

Документът съдържа подробни инструкции за:

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретното „Б” решение на Секретариата на ЦК на БКП, ръководен от Тодор Живков, с което през януари 1986 г. се дава съгласие за създаване на самостоятелно управление на ДС за контрол на икономиката.

Вече беше представена стенограмата от колегиума на МВР, на която се обсъжда създаването на самостоятелно икономическо управление на Държавна сигурност.

Решението на Секретариата формулира целите и задачите на новото Четвърто (икономическо) управление на ДС.

Освен него документът съдържа и строго секретна докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов до Секретариата на ЦК с мотиви за предложението. Новото управление е оглавено от ген. Кирил Величков.

За краткия период от съществуването си (1986-1990) Четвърто управление на ДС отговаря за контрола върху държавната контрабанда (транзитната търговия), която включва и наркотични вещества като каптагона. .

В КГБ винаги са гледали на САЩ като на главен противник, срещу който трябва да работят, включително и чрез т. нар. активни мероприятия.

Това става ясно от документ на КГБ, предоставен в края на 70-те години на ХХ век на по-малкия „брат“ – комунистическата Държавна сигурност.

Документът представлява Насоки в работата на служба „А“, както и някои конкретни мероприятия по отделни страни и райони от 1979 г., който desebg.com публикува онлайн.

Служба „А“ в КГБ отговаря за подготовката и извършването на активни мероприятия, които на езика на чекистите означава дезинформации, компромати, пропаганда, опити за влияние по нелегален път, фалшификации под различна форма.

Приоритетите на КГБ по линия на активните мероприятия са споделени с ДС в София през 1979 г. от съветския полк. Иванов (малкото му име не се споменава).

„САЩ си остават и в бъдеще главния противник“, категоричен е кадровият офицер от КГБ.

Въпреки своята тотална зависимост от съветското военно разузнаване (ГРУ) Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим) не само не е бил равноправен партньор с колегите си в СССР, но и понякога е поставяно в унизително и пренебрежително отношение.

Това разкрива документ от архивите на РУ-ГЩ на БНА, съхранен в Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка  относно двустранното сътрудничество между Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА и Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в информационната област за 1981 г.

В нея се посочва (справката е на руски език), че сътрудничеството между двете разузнавания  в информационната област е продължило да се разширява и задълбочава.

Това изглежда обаче е характерно за времето си клише, защото по-нататък в документа се признава смущаващия факт, че „ние [военното разузнаване на НРБ] не сме получили оценка на нито един от нашите материали, както и мнението на ГРУ за тези материали, което за нас се явява много важно при формирането на окончателните оценки за съответните материали“.

Репресивният апарат на бившата ГДР, известен като ЩАЗИ, е искал от българската Държавна сигурност информация за начините, по които се извършват конспиративни обиски в хотели, ресторанти, квартири и жилища в съседните на НРБ Гърция и Турция.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Проблеми, представляващи интерес за немските другари.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от 1979 г.

Министерството на Държава сигурност (ЩАЗИ) на Източна Германия се е интересувало и от регистрационния режим и контролна система за чужденците от съветския лагер в Гърция и Турция.

Известно е, че Държавна сигурност е имала за задача да работи активно срещу двете натовски страни, с които е граничила, а ЩАЗИ е разчитала да получава оперативна информация по тези направления.

Един от големите проблеми на комунистическия режим е бил как да не позволява на хората да напуснат затворения лагер, който е представлявала страната до 1989 г.

Диктатурата на БКП е била особено чувствителна към представителите на интелигенцията, избрали свободата на Запад.

За предотвратяването на бягствата на хора от творческата и научно-техническата интелигенция се е „грижил” цял отдел в Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, придобило печална слаба като политическата полиция на компартията.

Сайтът desebg.com публикува онлайн един документ на Шесто управление на ДС, който се отнася за бягствата на представители на интелигенцията в края на 60-те и началото на 70-те години.

Той представлява строго секретна справка относно:  Изменилите на родината през 1969-1971 г. по линия на научната и художествено-творческата интелигенция.

През 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е имала универсална формула, по която е сверявала своите подозрения срещу чужденци, които е подозирала в шпионска дейност.

Това разкрива архивен документ на Второ управление на ДС (контраразузнаването) от 1964 г., който desebg.com публикува онлайн.

Според ДС всеки, който посещава България многократно има вероятност да е свързан със западните специални служби.

Подозренията за чужди агенти падат и върху туристи, които се прибират късно в хотелите си, не се явяват на храна или въобще отказват участие в туристическа обиколка.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна от особена важност заповед за дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници доверени лица.

Документът е от 1989 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.

В него се посочва, че агентурата е била и остава основно и най-ефективно оръжие за обезпечаване на сигурността на НРБ.

Постоянното подобряване на качеството и надеждността на агентурата се основава на богатия опит на КГБ.

В заповедта с най-високо ниво на секретност са регламентирани различните категории секретни сътрудници – агент, резидент, съдържател на явочна квартира и съдържател на конспиративна квартира.

Разработени са указания за подбора, вербовката и работата със секретни сътрудници, както български граждани, така и чужденци. .