През 1950 г. Държавна сигурност е взела на отчет Борис Вазов, брат на писателя Иван Вазов, за това, че е противник на ОФ и отказва да участва в мероприятията на „народната власт”.

Това разкриват архивни документи на ДС, открити наскоро от Комисията по досиетата, които desebg.com публикува онлайн.

От строго секретен рапорт, извършен от оперативен работник на Държавна сигурност, по искане на УБО през май 1950 г. става ясно, че най-малкият брат на Вазов – Борис Вазов е проучен и е взет на оперативен отчет. По това време той е 77-годишен.

Роденият през 1873 г. Борис Вазов е завършил юридическо образование, работил е като адвокат, бил е пълномощен министър. Той е известен като публицист и като човекът, който записвал по-голямата част от романа „Под игото” под диктовката на брат си Иван Вазов, който в този период от живота си е имал заболяване на очите и не е могъл да пише.

 Той е един от стотиците ранени през 1925 г. при организирания от Военната организация на ЦК на БКП атентат в църквата „Света Неделя“.

Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР главен комисар Захарин Пенов е подал оставка по "морални причини" заради инцидента с преобърналия се на 26 декември 2014 г. край с. Горно Ябълково, община Средец, камион, превозващ граничи полицаи, при който загина един от тях. Това съобщи днес министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. От изявлението му се разбра, че Пенов е подал оставка ден след инцидента – в събота, 27 декември, а днес тя е приета от министъра.

Захарин Пенов е единственият висш ръководен кадър на ниво главни дирекции в МВР с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Тя беше разкрита от Комисията по досиетата още през 2010 г. при проверката на ръководния състав на МВР.

Пенов е привлечен за резидент под псевдонима „СОТИРОВ” през ноември 1990 г. от военното контраразузнаване (бивше Трето управление на ДС). През януари-февруари 1990 г. старите структури на Държавна сигурност се трансформират в нови специални служби, но техните щатни и нещатни сътрудници се водят, че са сътрудници на бившата ДС до юли 1991 г., когато със законодателен акт е отменен Указа за Държавна сигурност от 1974 г.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад относно: Оперативната обстановка и дейността на органите на Държавна сигурност за защита на икономиката и подпомагане на нейното развитие след приемането на Указ за стопанска дейност и въвеждането на фирмената организация.

Документът е от месец май 1989 г. и е подписан от началника на Четвърто (икономическо) управление на ДС ген. Кирил Величков. В него се отбелязват, че действащата нормативна база (в края на управлението на БКП, бел. ред.) не съответства на фирмената организация, която върхушката на комунистическата партия въвежда с Указ 56 за стопанската дейност, приет в началото на същата година.

В доклада се предупреждава, че стартирането на фирми в няколко отрасли, с които БКП и нейните наследници след края на режима продължават да се гордеят, като минното дело, металургията и енергетиката, е обречено на провал още със създаването им.

Това е един от малкото документи, в който ДС не подминава и порочната практика икономиката да се „управлява” чрез нереални планове, които водят до задлъжняването на страната с милиарди долари.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Състоянието на работата сред затворниците – контрареволюционери. Документът е от 1961 г. и е подписан от началника на Трето секретно политическо управление на ДС ген. Георги Кръстев. Трето управление съществува в периода 1952-1961 г. и е предшественик на създаденото след това през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

От документа става ясно, че между 1953 г. и 1961 г. са помилвани над 3400 души, от които 1800 опозиционери. В същия период от всички затворници Държавна сигурност е вербувала 410 агенти за наблюдение на „вражеските елементи в цялата страна”.

Към май 1961 г. осъдените за политически прояви са 1277 души, от които 250 са представители на политическата опозиция, ликвидирана през  1947 г. от комунистическия режим. Сред затворниците са и 400 младежи, осъдени за опит за бягство зад граница.

В докладната ДС посочва, че повечето от оцелелите опозиционни лидери са били „приобщени” към „народната власт”, в резултат на което са освободени от затворите. През май 1961 г. са помилвани 130 политически затворници. От тях са вербувани 11 души, а към други 15 е подходено за сътрудничество.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за камерната разработка и използването на камерни агенти от следствените органи на МВР. Документът е от 1977 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Със строго секретната инструкция е установен регламентът, при който Държавна сигурност използва т. нар. камерна разработка по време на следствията. Тя се състои в разработването на лица, които ДС разследва за различни прояви против комунистическия режим.

Разработването им става докато обектите на разработка се намират или в следствения арест или в килия в затвора. Този тип разработки се реализират чрез камерни агенти, които се поставят в обкръжението на разследваното лице. Агентите – камерници се подбират от средите на затворниците.

На 87 години в сряда, 5 декември 2012 г., почина о. р. ген. Нанка Серкеджиева, съобщи агенция „Блиц”. На погребението й, според информационната агенция, са присъствали бивши кадри на ДС и бившият министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Тайната чистка на досиетата през 1990 г.

Серкеджиева е един от висшите ръководни кадри, които стоят в основата на чистката на досиетата от Държавна сигурност в началото на 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори през юни същата година.

Тя е човекът, който изготвя строго секретната от особена важност докладна записка рег. №ІV-68, подписана от зам.-министърът на вътрешните работи, отговарящ за архива ген. Стоян Савов и утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. Формалното й извеждане от МВР е на 29 януари 1990 г. – в навечерието на ХІV извънреден конгрес на БКП.

„Другарю Семерджиев, тревожа се за хората, с които работя и не мога да се отнеса безразлично, тревожа се за нашето имущество, което е събирано с години, и ден, и нощ мисля как да постъпим. Ние не можем безразлично да се отнесем към бъдещето на нашите служби. Това не ни позволява нито партийната съвест, нито като комунисти и служители. Ние няма да се предадем, защото тази власт сме я взели със скъпи жертви, с много кръв и в никой случай няма да се предадем.”

Сайтът Държавна сигурност.com публикува втория по важност документ, който осветлява мотивите и действията на БКП и ДС за тайното прочистване на досиетата през януари 1990 г.

Той е продължение на строго секретната от особена важност докладна записка на зам.-министър ген. Стоян Савов, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на прикриването на агентурния апарат на ДС.

Документът е строго секретно предложение относно „Изменение на реда за обработка на делата от оперативния отчет и архив, утвърден в докладна записка рег. №ІV-68/29 януари 1990 г."

Предложението отново е изготвено от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов и носи дата 5 февруари 1990 г. Утвърдено е още същия ден, тоест само седмица след началото на операцията по прочистването на досиетата.

По същество с предложението се прави ревизия на първоначалния план за унищожаване на агентурните дела и оперативни разработки в Държавна сигурност. Както се разбира от документа промяната е наложена поради една причина – трескавото бързане на БКП и ДС по заличаването на контрола върху изгражданата в продължение на 45 години агентурна мрежа.

Целта е досиета да бъдат прочистени още преди първите свободни избори, като по този начин се гарантира невъзможността тайната власт върху агентурния апарат да не попадне в ръцете на опозицията при евентуален неин успех и влизане в ръководството на МВР на лица, различни от БКП/БСП. .

Кои части от обществото са следени от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия извън столицата? Представа за това дават документите от архива на ДС.

Един от тях desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна справка относно: Оперативната обстановка във Врачански окръг по линиите и направленията на Шесто управление на ДС през 1975 г. и началото на 1976 г.

По това време идеологическото управление, известно още като политическата полиция, води 70 дела на оперативен отчет във Врачанско.

Разполага с 59 агенти. Те следят интелигенцията, младежта, „контрареволюционните елементи” – както ДС е наричала хората, които не са одобрявали комунистическия режим, наложен със съветската армия.

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност не е имала възможност за никаква сериозна разузнавателна дейност в Англия.

Това признава самото Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Агентурно-оперативната обстановка в Англия и някои особености в работата с официалните и доверителни връзки и е от месец април 1981 г.

Това е три години след убийството на писателя Георги Марков от ДС в Лондон с техническата подкрепа на КГБ.

От строго секретната справка става ясно, че политиката на Англия към социалистическите страни е „по-твърда”.

Създаването на независимия полски профсъюз „Солидарност” в Полша през 1980 г. и последвалите стачки и протести са имали отражение и в комунистическа България където различни трудови колективи с различни средства са изразявали своето недоволство от тоталитарното управление на БКП.

А комунистическата власт в София е имала сериозни опасения от организирането на стачки и организирани действия в НРБ.

Това разкриват архивни документи на Държавна сигурност от началото на 1981 г., един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Получени сигнали във Второ главно управление на ДС (ВГУ) за подривна дейност, инспирирана от събитията в Полша или свързани с тях.