Не само Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, но и Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) се е занимавало с ограничаването на излизането на Запад на представители на творческата интелигенция в България.

За това свидетелстват документи от архива на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен рапорт на офицер от 08 отдел на Второ управление на ДС от 1963 г. до началника на отдела.

Рапортът се отнася за доноси срещу представители на балетисти и балерини от тогавашната Софийска народна опера преди гастрол на операта в Испания.

 Офицерът от контраразузнавателното управление на ДС е получил доносите от балетист в операта, който е дал отрицателно мнение за допускането в състава петима, от които четирима балетисти и една балерина.

През 1950 г. Държавна сигурност е взела на отчет Борис Вазов, брат на писателя Иван Вазов, за това, че е противник на ОФ и отказва да участва в мероприятията на „народната власт”.

Това разкриват архивни документи на ДС, открити наскоро от Комисията по досиетата, които desebg.com публикува онлайн.

От строго секретен рапорт, извършен от оперативен работник на Държавна сигурност, по искане на УБО през май 1950 г. става ясно, че най-малкият брат на Вазов – Борис Вазов е проучен и е взет на оперативен отчет. По това време той е 77-годишен.

Роденият през 1873 г. Борис Вазов е завършил юридическо образование, работил е като адвокат, бил е пълномощен министър. Той е известен като публицист и като човекът, който записвал по-голямата част от романа „Под игото” под диктовката на брат си Иван Вазов, който в този период от живота си е имал заболяване на очите и не е могъл да пише.

 Той е един от стотиците ранени през 1925 г. при организирания от Военната организация на ЦК на БКП атентат в църквата „Света Неделя“.

Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР главен комисар Захарин Пенов е подал оставка по "морални причини" заради инцидента с преобърналия се на 26 декември 2014 г. край с. Горно Ябълково, община Средец, камион, превозващ граничи полицаи, при който загина един от тях. Това съобщи днес министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. От изявлението му се разбра, че Пенов е подал оставка ден след инцидента – в събота, 27 декември, а днес тя е приета от министъра.

Захарин Пенов е единственият висш ръководен кадър на ниво главни дирекции в МВР с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Тя беше разкрита от Комисията по досиетата още през 2010 г. при проверката на ръководния състав на МВР.

Пенов е привлечен за резидент под псевдонима „СОТИРОВ” през ноември 1990 г. от военното контраразузнаване (бивше Трето управление на ДС). През януари-февруари 1990 г. старите структури на Държавна сигурност се трансформират в нови специални служби, но техните щатни и нещатни сътрудници се водят, че са сътрудници на бившата ДС до юли 1991 г., когато със законодателен акт е отменен Указа за Държавна сигурност от 1974 г.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад относно: Оперативната обстановка и дейността на органите на Държавна сигурност за защита на икономиката и подпомагане на нейното развитие след приемането на Указ за стопанска дейност и въвеждането на фирмената организация.

Документът е от месец май 1989 г. и е подписан от началника на Четвърто (икономическо) управление на ДС ген. Кирил Величков. В него се отбелязват, че действащата нормативна база (в края на управлението на БКП, бел. ред.) не съответства на фирмената организация, която върхушката на комунистическата партия въвежда с Указ 56 за стопанската дейност, приет в началото на същата година.

В доклада се предупреждава, че стартирането на фирми в няколко отрасли, с които БКП и нейните наследници след края на режима продължават да се гордеят, като минното дело, металургията и енергетиката, е обречено на провал още със създаването им.

Това е един от малкото документи, в който ДС не подминава и порочната практика икономиката да се „управлява” чрез нереални планове, които водят до задлъжняването на страната с милиарди долари.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за дезинформационната работа на органите на ДС. Документът е от 1980 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Със строго секретната инструкция се регламентира използването на дезинформацията като средство и метод от ДС в борбата срещу противника. Целта е с нея да се въведе координация в дейността на Държавна сигурност при използването на дезинформационната работа и постигането на по-голяма ефективност.

„Под дезинформация се разбират сведения (информация), в повечето случаи несъответстващи на действителността, които органите на държавна сигурност използват за създаване у противника на такива представи, въз основа на които той взима решения и предприема действия в изгодна за нашата страна насока. Процесът на довеждане на дезинформацията до противника се нарича дезинформиране”, се посочва в инструкцията.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за камерната разработка и използването на камерни агенти от следствените органи на МВР. Документът е от 1977 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Със строго секретната инструкция е установен регламентът, при който Държавна сигурност използва т. нар. камерна разработка по време на следствията. Тя се състои в разработването на лица, които ДС разследва за различни прояви против комунистическия режим.

Разработването им става докато обектите на разработка се намират или в следствения арест или в килия в затвора. Този тип разработки се реализират чрез камерни агенти, които се поставят в обкръжението на разследваното лице. Агентите – камерници се подбират от средите на затворниците.

На 87 години в сряда, 5 декември 2012 г., почина о. р. ген. Нанка Серкеджиева, съобщи агенция „Блиц”. На погребението й, според информационната агенция, са присъствали бивши кадри на ДС и бившият министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Тайната чистка на досиетата през 1990 г.

Серкеджиева е един от висшите ръководни кадри, които стоят в основата на чистката на досиетата от Държавна сигурност в началото на 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори през юни същата година.

Тя е човекът, който изготвя строго секретната от особена важност докладна записка рег. №ІV-68, подписана от зам.-министърът на вътрешните работи, отговарящ за архива ген. Стоян Савов и утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. Формалното й извеждане от МВР е на 29 януари 1990 г. – в навечерието на ХІV извънреден конгрес на БКП.

„Другарю Семерджиев, тревожа се за хората, с които работя и не мога да се отнеса безразлично, тревожа се за нашето имущество, което е събирано с години, и ден, и нощ мисля как да постъпим. Ние не можем безразлично да се отнесем към бъдещето на нашите служби. Това не ни позволява нито партийната съвест, нито като комунисти и служители. Ние няма да се предадем, защото тази власт сме я взели със скъпи жертви, с много кръв и в никой случай няма да се предадем.”

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ДС.

Документът е утвърден от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов през 1978 г. и по него Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г.

Той важи за всички поделения на ДС с изключение на Първо главно управление на ДС (разузнаването), което работи по самостоятелна инструкция за оперативния отчет от 1976 г.

Инструкцията за оперативния отчет на ДС от 1978 г. е един от най-важните документи за функционирането на системата в ДС. 

Самият оперативен отчет е ключово средство в оперативната работа, както и механизъм за създаване, движение, систематизиране и ползване на огромния документооборот произтичащ от дейността на репресивния апарат на БКП.

Документът съдържа подробни инструкции за:

Въпреки че са се смятали за сериозни разузнавателни структури военните разузнавания на страните от Варшавския договор начело със съветското ГРУ те са споделяли погрешни изводи в оценката, която са давали на различни политически събития по време на Студената война.

За това свидетелстват документи от архивите на разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА), които достигат днес благодарение на съхранението им в Централизирания архив на Комисията по досиетата.

Desebg.com публикува един от тези документи – секретен доклад от зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб ген. Васил Зикулов относно: Съвещанието на представителите на военните разузнавания на страните от Варшавския договор, проведено в Москва.

Документът е адресиран до първия зам.-министър на народната отбрана и началник на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев и е от 1969 г.

От началото до края на комунистическия режим в репресивния му апарат – Държавна сигурност – е съществувала структура, която е следяла и преследвала онези млади хора в България, които с мисъл, творчество, вкус, възгледи или мечти са се отклонявали от партийната линия.

Сайтът desebg.com публикува едно от архивните свидетелства за страховете на ДС от българската младеж.

То представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от началото на 1989 г. и е подписан от началника му ген. Антон Мусаков.

В него идеологическото управление на Държавна сигурност е представило данни за младите хора в България на възраст между 14 и 30 години.

Отчетени са 374 000 младежи в средните училища и 100 000 студенти.

Като най-голяма заплаха ДС определя идеологическата диверсия. Младежите са представени като „обект на подривно-разложителната дейност на противника”.

Целта била „идейно и нравствено преориентиране на младото поколение на антисоциалистическа основа” и „противопоставянето му на партията”.

ДС признава, че негативно влияние върху мисленето на младите хора играят „някои негативни явления и деформации в обществото, както и възникналите трудности в социално-икономическото развитие”.