На днешната дата 25 януари през 1990 г., преди 31 години, комунистическият режим започва панически да прочиства досиетата своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП е постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава, наред с прочистването на архивите на ДС от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления (виж най-отдолу документа, с който е направено това, б.а.).

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове, които тогава тресат МВР-ДС.

Каква е обстановката в страната?

Началото на прочистването на досиетата и запазване на контрола върху агентите е поставено, когато в България митингите и протестните шествия за демокрация и против тоталитарната власт на БКП са ежедневие.

Не само Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, но и Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) се е занимавало с ограничаването на излизането на Запад на представители на творческата интелигенция в България.

За това свидетелстват документи от архива на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен рапорт на офицер от 08 отдел на Второ управление на ДС от 1963 г. до началника на отдела.

Рапортът се отнася за доноси срещу представители на балетисти и балерини от тогавашната Софийска народна опера преди гастрол на операта в Испания.

 Офицерът от контраразузнавателното управление на ДС е получил доносите от балетист в операта, който е дал отрицателно мнение за допускането в състава петима, от които четирима балетисти и една балерина.

След като неотдавна президентът Росен Плевнелиев допусна прецедент и награди с най-високо държавно отличие агент на Държавна сигурност в лицето на патриарх Неофит (въпрос на принципи) от президенството поднесе нова изненада.

Този път под светлината на прожекторите се озова  вицепрезидентът Маргарита Попова.  Тя е избрана за Рицар на 2015 г. от Ордена Тамплиерите на Йерусалим, съобщи в. „Стандарт”.

Удостоена е с отличието от великия приор Румен Ралчев по време на коледен благотворителен бал на рицарите в хотел „Маринела” (бивш „Кемпенски-Зографски”) в присъствието на близо 300 дами и рицари.

Изборът на вицепрезидента Маргарита Попова е станал с тайно гласуване, а отличието е статуетка, сертификат и медал на ордена. Според условието на Ордена наградата се присъжда на човек, които най-пълно и точно олицетворява идеала за честност, родолюбие и благородство.

Великият приор Румен Ралчев е известен като собственик на една от най-големите охранителни фирми в България „Балкан секюрити груп”. В битието си преди 10 ноември 1989 г. той е щатен служител на Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1974 г., издигнал се до лична охрана на тогавашния лидер на БКП Тодор Живков. След това той е охрана и на Петър Младенов и президента Желю Желев.

Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР главен комисар Захарин Пенов е подал оставка по "морални причини" заради инцидента с преобърналия се на 26 декември 2014 г. край с. Горно Ябълково, община Средец, камион, превозващ граничи полицаи, при който загина един от тях. Това съобщи днес министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. От изявлението му се разбра, че Пенов е подал оставка ден след инцидента – в събота, 27 декември, а днес тя е приета от министъра.

Захарин Пенов е единственият висш ръководен кадър на ниво главни дирекции в МВР с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Тя беше разкрита от Комисията по досиетата още през 2010 г. при проверката на ръководния състав на МВР.

Пенов е привлечен за резидент под псевдонима „СОТИРОВ” през ноември 1990 г. от военното контраразузнаване (бивше Трето управление на ДС). През януари-февруари 1990 г. старите структури на Държавна сигурност се трансформират в нови специални служби, но техните щатни и нещатни сътрудници се водят, че са сътрудници на бившата ДС до юли 1991 г., когато със законодателен акт е отменен Указа за Държавна сигурност от 1974 г.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад относно: Оперативната обстановка и дейността на органите на Държавна сигурност за защита на икономиката и подпомагане на нейното развитие след приемането на Указ за стопанска дейност и въвеждането на фирмената организация.

Документът е от месец май 1989 г. и е подписан от началника на Четвърто (икономическо) управление на ДС ген. Кирил Величков. В него се отбелязват, че действащата нормативна база (в края на управлението на БКП, бел. ред.) не съответства на фирмената организация, която върхушката на комунистическата партия въвежда с Указ 56 за стопанската дейност, приет в началото на същата година.

В доклада се предупреждава, че стартирането на фирми в няколко отрасли, с които БКП и нейните наследници след края на режима продължават да се гордеят, като минното дело, металургията и енергетиката, е обречено на провал още със създаването им.

Това е един от малкото документи, в който ДС не подминава и порочната практика икономиката да се „управлява” чрез нереални планове, които водят до задлъжняването на страната с милиарди долари.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за дезинформационната работа на органите на ДС. Документът е от 1980 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Със строго секретната инструкция се регламентира използването на дезинформацията като средство и метод от ДС в борбата срещу противника. Целта е с нея да се въведе координация в дейността на Държавна сигурност при използването на дезинформационната работа и постигането на по-голяма ефективност.

„Под дезинформация се разбират сведения (информация), в повечето случаи несъответстващи на действителността, които органите на държавна сигурност използват за създаване у противника на такива представи, въз основа на които той взима решения и предприема действия в изгодна за нашата страна насока. Процесът на довеждане на дезинформацията до противника се нарича дезинформиране”, се посочва в инструкцията.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за камерната разработка и използването на камерни агенти от следствените органи на МВР. Документът е от 1977 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Със строго секретната инструкция е установен регламентът, при който Държавна сигурност използва т. нар. камерна разработка по време на следствията. Тя се състои в разработването на лица, които ДС разследва за различни прояви против комунистическия режим.

Разработването им става докато обектите на разработка се намират или в следствения арест или в килия в затвора. Този тип разработки се реализират чрез камерни агенти, които се поставят в обкръжението на разследваното лице. Агентите – камерници се подбират от средите на затворниците.

На 87 години в сряда, 5 декември 2012 г., почина о. р. ген. Нанка Серкеджиева, съобщи агенция „Блиц”. На погребението й, според информационната агенция, са присъствали бивши кадри на ДС и бившият министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Тайната чистка на досиетата през 1990 г.

Серкеджиева е един от висшите ръководни кадри, които стоят в основата на чистката на досиетата от Държавна сигурност в началото на 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори през юни същата година.

Тя е човекът, който изготвя строго секретната от особена важност докладна записка рег. №ІV-68, подписана от зам.-министърът на вътрешните работи, отговарящ за архива ген. Стоян Савов и утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. Формалното й извеждане от МВР е на 29 януари 1990 г. – в навечерието на ХІV извънреден конгрес на БКП.

„Другарю Семерджиев, тревожа се за хората, с които работя и не мога да се отнеса безразлично, тревожа се за нашето имущество, което е събирано с години, и ден, и нощ мисля как да постъпим. Ние не можем безразлично да се отнесем към бъдещето на нашите служби. Това не ни позволява нито партийната съвест, нито като комунисти и служители. Ние няма да се предадем, защото тази власт сме я взели със скъпи жертви, с много кръв и в никой случай няма да се предадем.”

От края на 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е споделяла с репресивния режим на кубинския лидер Фидел Кастро своя опит в разузнаването срещу западния свят.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка относно: Пребиваването на делегацията на МВР – Куба от началника на Първо главно управление на ДС ген. Димитър Кьосев до министъра на вътрешните работи ген. Ангел Солаков.

Документът е от 1969 г. и хвърля светлина върху връзките между кубинското и комунистическото разузнаване на НРБ.

Двете разузнавания са обменили информация по различни въпроси, като българското е споделило на първо място организацията и задачите, провеждани от партийния комитет при МВР-ДС и партийния комитет при първичната партийно организация в Първо главно управление на ДС.

Преди да прочисти до основи армията от военните, получили офицерски звания преди 9 септември 1944 г., военното разузнаване е изразило недоволство за това, че режимът не е предприел по-крути мерки срещу офицерския корпус.

Това разкрива документ на Разузнавателното отделение към Щаба на войската от 1946 г., подписан от тогавашния му ръководител ген. Петър Вранчев – известен комунистически функционер, участник в нелегалното комунистическо движение преди Деветосептемврийския преврат и в самия преврат. Сайтът desebg.com публикува онлайн доклада за положението сред войската към 1 юни 1946 г.

„Положението сред офицерския корпус е неблагополучно“, констатира военното разузнаване, поставено, както ДС и милицията, под комунистически контрол.

Посочено е, че властта не е казала „Б“, след като е казала „А“, за да довърши политизацията на армията и уволнението на т. нар. царски офицери.

Военното разузнаване има предвид известната реч на Георги Димитров във Военното училище, когато той в качеството си на председател на парламентарната група на БРП(к) си позволява безпрецедентно да заяви, че за да завърши превръщането на армията в „народна”, тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са „параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели”.