За „скрития транзит” – държавната контрабанда и оръжейния износ по времето на Народна република България е изписано много и надали някой разумен изследовател вече оспорва, че комунистическата диктатура е търгувала със забранени и ембаргови стоки, погазвайки редица международни договорености. И все пак от архивите на тайните служби на "братските" социалистически държави могат да се научат интересни подробности за характера и мащабите на тези сделки, централна роля в които играе прословутото търговско предприятие "Кинтекс".

Един поверителен документ от източногерманската ЩАЗИ от лятото на 1979 г. хвърля любопитна светлина върху измеренията на бизнеса на "Кинтекс" и широките му правомощия, които рефлектират и върху поведението на неговите ръководители.

Стотици българи са писали и разпространявали анонимни материали срещу управлението на Българската комунистическа партия и Комунистическата партия на Съветския съюз, като в края на 70-те години и началото на 80-те години на ХХ век в някои от тях е поставен въпроса за свалянето им от власт.

Това разкрива архивен документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Разпространени анонимни материали и разкрити автори в страната в периода 1978-1980 г. на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. Подписан е от началника на управлението ген. Петър Стоянов.

В него е признато, че в посочения период „вражеската дейност” по линия на писането и разпространението на анонимни материали бележи тенденция на увеличение.

През 80-те години на ХХ век Държавна сигурност се е опитвала с помощта на „съветските другари” да осъществява серия от активни мероприятия, чиято цел е да била да дискредитира външната политика на главния противник в лицето на САЩ и да засили антиамериканските настроения по света и по-специално в Западна Европа.

Това разкриват архивни документи на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването), един от които desebg.com публикува онлайн.

В строго секретен план относно: Работата на отдел 08 (Активни мероприятия, б. а.) по главния противник и НАТО за 1983 г. са набелязани конкретни специални операции, основните от които са провеждани „съвместно със съветските другари”.

Сайтът desebg.com публикува доклад за състоянието в командния и политически кадър във войската към 1 юни 1946 г. Докладът е на военното разузнаване, което следи за „вражески” прояви срещу комунистическата власт сред офицерския корпус.

По това време началник на военното разузнаване е ген. Петър Вранчев, деец на БКП и участник в Деветосептемврийския преврат, с който комунистическата партия влиза във властта.

Военното разузнаване констатира, че речите на лидера на БКП Георги Димитров и на военния министър ген. Дамян Велчев не са имали никакъв ефект върху сплотяване на офицерския корпус около Отечествения фронт, защото след произнасянето им не са последвали никакви действия.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) от 1969 г. В него е изложена информация за срещите на началника на отдел 02 на ВГУ с представители на аналогичното управление в КГБ по време на командировката му в СССР.

От строго секретната докладна записка става ясно, че съветските представители са споделили подробности за начина, по който са организирали работата по т. нар. туристически канал. Така например е посочено, че всеки оперативен работник в туристическия отдел на съветското ВГУ води между 10 и 20 агенти и работи по 20-30 разработки на чужденци, засечени по линия на туризма в Съветския съюз.

Документът разкрива мащабите на проследяването на връзките на всеки един турист в СССР. За разлика от българската Държавна сигурност в КГБ са извършвали проверка на всеки един контакт на даден турист със съветски граждани, като за тази цел Второ главно управление на КГБ е възлагало тази задача на съответните областни управления.

Пощенска картичка пътува 44 години от бившата Германска демократична република (ГДР) до Федерална република Германия (ФРГ), в една наглед банална, но достатъчно ярка за тоталния контрол в комунистическата диктатура история. Разказът на Гюнтер Цетъл, представен от електронното издание на списание „Шпигел”, е колкото куриозен, толкова и показателен за механизмите в някогашното Министерство на държавната сигурност на ГДР, накратко ЩАЗИ.

Младежът, който слуша западногерманско радио

През 1969 г. Цетъл е гимназист в източногерманския град Варен в днешната провинция Мекленбург. Осемнадесет годишният младеж слуша у дома западногерманското радио Саарланд и култовото по онова време предавене Hallo Twen. Един ден задават музикален въпрос – коя е тази песен – и ученикът чува Painter Man на любимата си английска рок група The Creation. Гюнтер решава да участва във викторината, все пак дават и плоча за награда, и праща отговора с открита пощенска картичка до Саарбрюкен.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е имало амбицията да се „грижи” за съставянето и реализирането на най-издържаните репертоари на естрадните изпълнители и състави в страната и по време на гастролите им в чужбина.

В същото време идеологическото управление на Държавна сигурност, известно като политическата полиция, е работило за придобиването на нова агентура сред естрадните изпълнители.

Това разкрива документ на Шесто управление, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни мероприятия, които ще се проведат от Шесто управление на ДС за подобряване на работата по линия на туризма от 1973 г.

Военноапелативният съд потвърди на втора инстанция 10-годишната присъда на о. р. ген. Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба (НРС) по време на двамата президентски мандата на Георги Първанов (секретен сътрудник на ДС), стана известно днес.
 През август 2015 г. Софийският военен съд го призна за виновен и осъди на 10 години затвор за присвояване на валута в евро и долари, равностойна на 4,7 млн. лева от бюджета на разузнавателната служба.
Освен 10-годишната присъда на бившия директор на НРС, който е бивш кадър на Държавна сигуронст с две школи в КГБ, е наложена и забрана да заема ръководна длъжност в държавна структура за 13 години. Присъдата може да бъде обжалвана пред Върховния касационен съд.

Сайтът desebg.com публикува доклад на военното разузнаване относно: Изпълнението на задачите, поставени на войската от първия конгрес на Отечествения фронт, състоял се през март 1945 г.

В него е направен обзор на състоянието на войската. Документът е изпълнен със словосъчетания, характерни за комунистическата пропаганда и наложени в историографията през следващия половин век. В доклада се говори за „изкореняване на фашизма от войската” с цел тя да бъде „заздравена” и приобщена към "армиите на великия Съветски съюз и Титова Югославия в борбата срещу хитлеровия окупатор на Балканите”.

Посочено е, че епичните битки и победи на българската армия при Ниш, Страцин и Куманово се дължат и на това, че в „редовете на войската се вляха жизнените борчески струи на народните партизани и доброволци”.

Сайтът desebg.com публикува разсекретени от Комисията по досиетата архивни документи на Държавна сигурност, които разкриват подхода на ДС към най-известния международен терорист на ХХ терорист Илич Рамирес Санчес – Карлос Чакала.

От края на 70-те години, когато за първи път влиза в НРБ той е оставен от тогавашните служби за сигурност в лицето на Държавна сигурност безпрепятствено да пребивава в страната, откъдето той е координирал и ръководил някои от терористичните си атаки.

След като Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) неколкократно го засича, че преминава ГКПП въоръжен с пистолет, а в багажа му са открити взривни материали на него и групата му е открито групово дело за оперативна разработка под кодовото име „РИСОВЕ”.

Вместо да арестува издирвания за редица терористични актове в Европа, включително и във Франция,  ВГУ го поставя под наблюдение без да се „конфронтира” с него. Венецуелецът, кръстен неслучайно на едно от имената на Ленин (бащата на Карлос Чакала  кръщава последователно тримата си синове на съветския вожд – Илич, Ленин и Владимир, бел. ред.), учи в края на 60-те години не къде да е, а в Москва в института за чуждестранни студенти „Патрис Лумумба”, след което предприема пътуване в Близкия изток, където оформя своя ултраляв мироглед.