Пет месеца преди да падне Берлинската стена през ноември 1989 г., а след това да се разпадне и Източният блок КГБ и Държавна сигурност са действали с мисълта „с общи усилия” достойно да отговорят на изискванията на двете комунистически партии в СССР и НРБ и на „нашите Централни комитети”.

Това разкрива строго секретен документ от последното посещение в България на началник на Първо главно управление на КГБ в София, състояло се през юни 1989 г.

Документът представлява строго секретна беседа на ген. Леонид Шебаршин, зам.-началник на КГБ и началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на КГБ пред актива на Първо главно управление на ДС, проведена на 23 юни 1989 г. Сайтът desebg.com го публикува онлайн.

Шерабшин е представен пред оперативния състав на разузнаването на ДС от неговия началник ген. Владимир Тодоров.

През 60-те години Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване при комунизма) не е разполагало с куриер в САЩ и поради тази причина оперативните работници са предавали придобитата информация на съветското военно аташе в щатите.

Това разкрива секретен доклад на РУ-ГЩ за проведена консултация в ГРУ (Главно разузнавателно управление) на Съветската армия (съветското военно разузнаване), който desebg.com публикува онлайн. Архивният документ е от 1963 г. е отчет на зам.-началника на РУ-ГЩ за едноседмичното му посещение в Москва за съгласуване на задачите за 1964 г. със съветското разузнаване.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно агентурно донесение относно: Необосновано увеличение (двойно) на премирането на националния отбор по футбол.

Документът е от септември 1984 г. и е на Второ главно управление (контраразузнаването) на Държавна сигурност. В него е изложена информация за двойното увеличение на премиите за националите по футбол, а също така и за треньорите и длъжности лица като лекар, масажист и администратор.

Така от действащата по това време наредба, според която премията е възлизала на 150 000 лв. тя е увеличена на 300 000 лв. Промяната съвпада с промяна на състава на Българската федерация по футбол, в която като председател на обществени начала влиза тогавашният главен секретар на Министерския съвет Иван Шпатов и първи зам.-председател Петър Сучков, председател на Управителния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС).

Наред с репресиите срещу българите Държавна сигурност се е занимавала и със събиране на доноси кой какво е говорил за партийните функционери, включително и разказването на вицове за тях.

Това става ясно от стотици архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна докладна записка относно: Лидия Тановска, хористка от Музикалния театър.

От него става ясно, че през 1977 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е слухтяло около словоохотливата хористка, която имала неблагоразумието да приказва за дъщерята на генералния секретар на БКП Людмила Живкова, както и за нейния баща – Тодор Живков. В случая за Тановска донасяла нейна колежка, която е водена в Шесто като доверено лице (ДЛ) под псевдонима "ЦОНЕВА".

При управлението на БКП начело с Тодор Живков МВР-ДС е подписало специален документ за сътрудничество с Иракското главно управление за разузнаване по времето на Саддам Хюсеин.

Строго секретният протокол за сътрудничество по линия на разузнаването между двата режима е подписан през 1981 г. в резултат на договореностите от срещата между Живков и Саддам, проведена година по-рано.

Документът е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и от Барзан ал Тикрити, ръководител на иракското разузнаване и природен брат на Саддам, негов съветник, един от най-търсените по време на войната между САЩ и Ирак през 2003 г., който по-късно е заловен жив, осъден на смърт и обесен през 2007 г.

Строго секретния протокол за сътрудничество между МВР-ДС и иракското разузнаване, който desebg.com публикува онлайн, е договорен по време на посещение на делегация, ръководена от Барзан ал Тикрити, който освен на иракското разузнаване е ръководител и на Мухабарат, тайната иракска полиция, чрез която режимът на Саддам Хюсеин извършва стотици убийства на негови противници, включително в редовете на армията.

Още през 60-те години КГБ започва да събира оперативна информация за лица, свързани с международен тероризъм, а през 70-те години Комитетът за Държавна сигурност към правителството на СССР вече изгражда система, по която превантивно да се засичат терористи.

Това показват архивни документи на КГБ, споделени навремето с българската Държавна сигурност и останали в архивите ѝ, един от които (на руски език) desebg.com публикува онлайн.

Той представлява справка за служебно ползване относно: Признаци и особености на терористите. Документът е приет от отдел „Секретариат” на МВР-ДС по обмена на информация с КГБ през 1974 г.

В него са описани характерни предвижвания, маршрути, външност и поведение на терористите, както и характерните особености и белези на използваните от тях документи.

„Няма забавяне на предаването на архива на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, бел. ред.), съхраняван от служба „Военна информация”, на Комисията по досиетата.  Дори струва ми се, че още доста интересни неща в друга посока ще предизвикат интереса ви, не искам да казвам откъде и как”.

Това заяви министърът на отбраната Николай Ненчев по време на премиерата на двата нови сборника на Комисията по досиетата –  „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“ и „ПГУ–ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1959-1991)“ в понеделник (8 февруари 2016 г.) вечер в Централния военен клуб в София.

Ненчев, уважи с личното си присъствие официалното представяне на новите издания, първото от които включва именно архивни документи на военното разузнаване при комунизма по линия на дейността му срещу НАТО.

„Останали са около 9000 архивни единици, които ще предадем на Комисията в срок в рамките на юни-юли тази година”, увери министър Ненчев. По думите му на Комисията по досиетата вече са предадени над 20 000 архивни единици.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) от 1969 г. В него е изложена информация за срещите на началника на отдел 02 на ВГУ с представители на аналогичното управление в КГБ по време на командировката му в СССР.

От строго секретната докладна записка става ясно, че съветските представители са споделили подробности за начина, по който са организирали работата по т. нар. туристически канал. Така например е посочено, че всеки оперативен работник в туристическия отдел на съветското ВГУ води между 10 и 20 агенти и работи по 20-30 разработки на чужденци, засечени по линия на туризма в Съветския съюз.

Документът разкрива мащабите на проследяването на връзките на всеки един турист в СССР. За разлика от българската Държавна сигурност в КГБ са извършвали проверка на всеки един контакт на даден турист със съветски граждани, като за тази цел Второ главно управление на КГБ е възлагало тази задача на съответните областни управления.

Точно преди 30 години, през декември 1987 г., Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е занимавало със слухтене около положението на изключени от БКП преподаватели в Софийския университет „Климент Охридски”.

Архивните документи на ДС разкриват интересни подробности от дейността на идеологическото управление на репресивния апарат на комунистическата партия, известно още и като политическата полиция, защото основната му работа е да следи кой какво говори (неофициално) за партията, нейните ръководители и тези на Съветския съюз сред интелигенцията.

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност и Комитетът за Държавна сигурност на СССР (КГБ) са се договорили за оказване на влияние върху мюсюлманското движение в Близкия Изток с цел неговото укрепване на антиимпериалистически и антиамерикански позиции.

Това е записано в строго секретен Комплексен план относно: Взаимодействието на ПГУ на НРБ и ПГУ на КГБ в организирането на агентурно-оперативната работа по арабските страни и Израел през 1981-1985 г., който desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от началниците на Първо главно управление (ПГУ) на КГБ ген. Владимир Крючков и неговия български еквивалент, ръководен по това време от ген. Васил Коцев, както и от началниците на съответните арабски отдели в двете разузнавания.

Подписването на подобни планове между отделните структури в ДС и КГБ става факт след подписването на първото споразумение между тоталитарните комунистически служби на Съветския съюз и НРБ през 1972 г. в София.

С подписания план ДС и КГБ се договарят да работят заедно по арабското направление и Израел.

Двете тоталитарни служби приемат да разменят разузнавателни информации за външнополитическите планове на САЩ, страните-членки на НАТО и Израел, отнасящи се до Близкия Изток.