Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е имало за задача да изгради ефективна агентура мрежа в Комитета за телевизия и радио към Министерския съвет, който по времето на тоталитарното управление на БКП е натоварен с контрола в средствата за масово осведомяване.

Това разкрива строго секретен план за работата на отделение 1, отдел 01 на Шесто управление на ДС за 1975 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросната структура в идеологическото управление на ДС отговаря пряко за следенето на дейността в медиите.

Документът разкрива, че първостепенната задача на Шесто управление е да засили вербовъчната дейност в Комитета за телевизия и радио, като придобие нови 23 агенти в различни медии или институции, свързани с тях.

До краха на тоталитарния комунистически режим през есента на 1989 г. специален отдел в Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е занимавал с „производството” на фалшиви новини, насочени срещу единството между членовете на НАТО. „Учител” и помощник на ДС в тази дейност, наричана на оперативен език активни мероприятия, е по-големия ѝ „брат” – КГБ.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до Москва от 6 януари 1989 г., подписано от тогавашния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров (подписа вдясно на втората страница, б.а.).

Служба „Военна информация” (СВИ) официално призна, че във военното разузнаване са унищожавани досиета след 10 ноември 1989 г., катопрочистването е извършвано по време на двете правителства на Луканов (1990 г., БКП/БСП), кабинета Попов (1991 г., БСП, СДС и БЗНС), служебният кабинет на Ренета Инджова (1994) и кабинета Костов (1999), когато управлява коалицията Обединени демократични сили (СДС и Народен съюз).

Това стана ясно от писмо на директора на СВИ бригаден генерал Светослав Даскалов в отговор на заявление за достъп до обществена информация, подадено от основателя на desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

До този момент официално се знаеше само за тайното прочистване на досиетата на бившата Държавна сигурност през 1990 г. (виж статистика – ТУК) по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП), разкрит по-късно като агент на ДС (виж досието му – ТУК).

Сайтът desebg.com публикува строго секретно агентурно донесение относно: Необосновано увеличение (двойно) на премирането на националния отбор по футбол.

Документът е от септември 1984 г. и е на Второ главно управление (контраразузнаването) на Държавна сигурност. В него е изложена информация за двойното увеличение на премиите за националите по футбол, а също така и за треньорите и длъжности лица като лекар, масажист и администратор.

Така от действащата по това време наредба, според която премията е възлизала на 150 000 лв. тя е увеличена на 300 000 лв. Промяната съвпада с промяна на състава на Българската федерация по футбол, в която като председател на обществени начала влиза тогавашният главен секретар на Министерския съвет Иван Шпатов и първи зам.-председател Петър Сучков, председател на Управителния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС).

Кариерата на световно известния през 50-те и 60-те години на миналия век тенор Димитър Узунов (1926-1986) е била съсипана от заповеди на Държавна сигурност да пее пред първия секретар на БКП Тодор Живков и негови чуждестранни гости, когато оперният изпълнител е бил болен и е имал лекарско предписание да пази гласа си.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретно агентурно сведение относно: Димитър Узунов, предадено от агент „ДЕТЕЛИН” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от август 1977 г.

В него агентът предава доверителен разговор с голямата оперна звезда, пяла в операта в Париж, „Ковънт Гардън“ – Лондон, „ „Ла Скала“ – Милано, „Метрополитън“ – Ню Йорк, Мюнхен, Берлин и най-много във Виенската държавна опера „Щатсопер“, където години наред е щатен първи тенор.

Димитър Узунов споделя пред агента, че „ДС и Тодор Живков имат „заслуга” за неговия певчески край”.

Оказало се, че в един период, в който на тенора му е препоръчано да почива и да не използва гласа си, за да си възстанови възпалените си гласни връзки, по телефона му се обадил полковник от ДС от личната охрана на Живков.

Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.

Как източногерманската Държавна сигурност, известна като ЩАЗИ, е работила с нелегалите разузнавачи и какъв е нейния опит в това направление се е интересувала комунистическата Държавна сигурност при съвместното им сътрудничество в годините на тоталитарната диктатура.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси, които ще бъдат оправени към делегацията на Разузнавателното управление на МВР-ГДР, която ще гостува от 8 до 12 ноември 1976 г.

Документът е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване), в чиито приоритети попада една от най-секретните дейности на тоталитарните комунистически служби, а именно подготовка, извеждане и работа с нелегалните сътрудници.

Архивните материали в Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване), включително и делата на сътрудниците, е трябвало да бъдат микрофилмирани преди да се пристъпи към тяхното унищожаване.

Това постановява секретна Инструкция относно: Работата по делата в секретните секции (деловодства) и архивите на РУ-ГЩ, която desebg.com публикува онлайн.

Документът, по който РУ-ГЩ се е ръководило в края на комунистическия режим е от март 1989 г., осем месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, и е утвърден от началника на военното разузнаване ген. Васил Зикулов.

Въпросът с архивното наследство на военното разузнаване при комунистическия режим е особено актуално, след като наскоро стана официално ясно, че почти половината от досиетата в РУ-ГЩ са унищожени след промените, въпреки забраната за унищожаване на архивни документи, наложена с разпореждане от Министерския съвет през 1991 г. (виж повече - ТУК).

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) от 1969 г. В него е изложена информация за срещите на началника на отдел 02 на ВГУ с представители на аналогичното управление в КГБ по време на командировката му в СССР.

От строго секретната докладна записка става ясно, че съветските представители са споделили подробности за начина, по който са организирали работата по т. нар. туристически канал. Така например е посочено, че всеки оперативен работник в туристическия отдел на съветското ВГУ води между 10 и 20 агенти и работи по 20-30 разработки на чужденци, засечени по линия на туризма в Съветския съюз.

Документът разкрива мащабите на проследяването на връзките на всеки един турист в СССР. За разлика от българската Държавна сигурност в КГБ са извършвали проверка на всеки един контакт на даден турист със съветски граждани, като за тази цел Второ главно управление на КГБ е възлагало тази задача на съответните областни управления.

През март 1989 г., осем месеца преди началото на края на тоталитарната комунистическа система в България, Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е изразява опасения, че младото поколение българи ще се оформи на антисоциалистическа основа.

Причината за това обаче не е отдадена на провала на социалистическия експеримент, а на „нарастващата по своите мащаби и интензивност идеологическа диверсия”.

Това се посочва в документ на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция по времето на режима на БКП, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

В края на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС се опасява, че идеологическата диверсия на Запада ще създаде младо поколение, което да се противопостави на компартията и създаването на условия за бъдещи политически промени в страната.