По време на съветската окупация на Чехословакия през 1968 г. чехите са издигали лозунги, с които са оприличили тогавашният съветски лидер Леонид Брежнев с Хитлер, а инвазията на Кремъл е определяна като „примитивна”.

Това разкриват агентурни донесения на агенти на Държавна сигурност, пребивавали тогава в Чехословакия. Документите са разсекретени от Комисията по досиетата, а desebg.com ги публикува онлайн.

На днешния ден преди 47 години съветски войски и военни части от страните-членки на Варшавския договор(без Румъния) нахлуват в Чехословакия и я окупират, за да спрат опита на страната да тръгне по пътя на реформите без съветски контрол, започнал с Пражката пролет в началото на 1968 г. Окупацията на Чехословакия протича под кодовото име операция „ДУНАВ”.

Според официалните съветски власти, начело на които по това време е Леонид Брежнев, войските са поискани от страна на чехословашките комунисти, потърсили „братска помощ против контрареволюцията”.

НРБ е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, а тогавашният Министерски съвет начело с министър-председателя Тодор Живков приема секретно решение, с което изпраща български военни части под съветско командване.

Резидентът е друга основна категория секретен сътрудник на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. той е определен така:

„Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него информатори от 5 до 15 души. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник. Поради това, както той, така и оперативният работник трябва да бъде безпределно предан на комунистическата партия и народната власт, да притежава нужните лични и разузнавателни качества.

Резидентите като правило се вербуват сред надеждните особено проверени членове на БКП, а също така и на ДНСМ (Димитровска народна социалистическа младеж). В изключителни случаи се разрешава използването като резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с наши органи информатори." .

През март 1989 г., осем месеца преди началото на края на тоталитарната комунистическа система в България, Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е изразява опасения, че младото поколение българи ще се оформи на антисоциалистическа основа.

Причината за това обаче не е отдадена на провала на социалистическия експеримент, а на „нарастващата по своите мащаби и интензивност идеологическа диверсия”.

Това се посочва в документ на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция по времето на режима на БКП, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

В края на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС се опасява, че идеологическата диверсия на Запада ще създаде младо поколение, което да се противопостави на компартията и създаването на условия за бъдещи политически промени в страната.

Комунистическата Държавна сигурност и източногерманска ЩАЗИ са си сътрудничили в подготовката и реализацията на серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и НАТО, чиято цел е била да всее разногласие и недоверие между партньорите в алианса.

Това разкрива строго секретен документ на Първо главно управление на ДС от 1983 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството с немските другари за 1981-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са изброени общо 8 активни мероприятия, по които ДС и ЩАЗИ са работили заедно.

Министърът на Държавна сигурност (ЩАЗИ) на Германската демократична република Ерих Милке е имал слабост да награждава с медали щатни служители на българската ДС, които са допринесли за разкриване но случаи на опити за бягства на източногерманци на Запад през България.

Това става ясно от архивни документи, които desebg.com публикува онлайн. Те са от първата половина на 70-те години и осветляват вътрешноведомственото отношение към даваните от Милке награди на конкретни кадрови служители от ДС.

Оказва се, че Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) изразява отрицателна позиция към наградите, посочвайки че е „неправилно, то не действа възпитателно на оперативния състав и създава впечатление за лична политика, провеждана от години от страна на Министерството на Държавна сигурност – ГДР”.

Архивните материали в Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване), включително и делата на сътрудниците, е трябвало да бъдат микрофилмирани преди да се пристъпи към тяхното унищожаване.

Това постановява секретна Инструкция относно: Работата по делата в секретните секции (деловодства) и архивите на РУ-ГЩ, която desebg.com публикува онлайн.

Документът, по който РУ-ГЩ се е ръководило в края на комунистическия режим е от март 1989 г., осем месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, и е утвърден от началника на военното разузнаване ген. Васил Зикулов.

Въпросът с архивното наследство на военното разузнаване при комунистическия режим е особено актуално, след като наскоро стана официално ясно, че почти половината от досиетата в РУ-ГЩ са унищожени след промените, въпреки забраната за унищожаване на архивни документи, наложена с разпореждане от Министерския съвет през 1991 г. (виж повече - ТУК).

Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) е приемало в агентурния си апарат нечестни хора, изгонени преди това от Държавна сигурност, както и лица, определени като „битово разложени”.

Това се посочва в документ на Второ управление на ДС от 1963 г., включен в един от последните сборници на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

От него се разбира, че през 60-те години на миналия век РУМНО (военното разузнаване, по-късно преименувано в Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА), е развивало агентурна мрежа в туризма, сектор, който е следен и разработван от контраразузнаването в лицето на Второ управление на ДС (от 1969 г. Второ главно управление, бел. ред.).

В строго секретната справка, озаглавена „Относно взаимодействието ни с РУМНО), става ясно, че Второ управление на ДС изразява открито недоволство от служебните контакти с колегите си от военното разузнаване по отношение на обезпечаването на работата по туризма.

В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.

Малко след 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност е предвиждала прочутото със своите репресии върху интелигенцията Шесто управление на Държавна сигурност не да бъде закривано, а да бъде трансформирано в ново управление, чиято основна функция е да защитава социалистическия стой.

Това разкрива документ от архивите на МВР-ДС, който desebg.com публикува онлайн, показвайки, че БКП изобщо не е предвиждала да изпуска властта и да създава многопартийна политическа система.

Докуметът представлява строго секретно от особена важност предложение относно: създаване на Управление за защита на социалистическия конституционен строй и разформироване на Шесто управление ДС на МВР от 4 декември 1989 г.

В началото на 80-те години на ХХ век КГБ и Държавна сигурност са си поставили за задача да работят за укрепване на позициите на социалистическите страни в Иран и развитието на сътрудничеството с ислямската държава, която по това време се ръководи от религиозния водач на ислямската революция в страната от 1978-1979 г. шиитският водач Хомейни.

В същото време разузнаванията на НРБ и СССР са работили да оказват противодействие на САЩ и техните позиции в Иран.

Това разкрива строго секретен перспективен план относно: Взаимодействието в областта на агентурно-оперативната работа по Иран за периода 1981-1982 г. между Първо главно управление (ПГУ) на КГБ и ПГУ на ДС.