Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

По време на съветската окупация на Чехословакия през 1968 г. чехите са издигали лозунги, с които са оприличили тогавашният съветски лидер Леонид Брежнев с Хитлер, а инвазията на Кремъл е определяна като „примитивна”.

Това разкриват агентурни донесения на агенти на Държавна сигурност, пребивавали тогава в Чехословакия. Документите са разсекретени от Комисията по досиетата, а desebg.com ги публикува онлайн.

На днешния ден преди 47 години съветски войски и военни части от страните-членки на Варшавския договор(без Румъния) нахлуват в Чехословакия и я окупират, за да спрат опита на страната да тръгне по пътя на реформите без съветски контрол, започнал с Пражката пролет в началото на 1968 г. Окупацията на Чехословакия протича под кодовото име операция „ДУНАВ”.

Според официалните съветски власти, начело на които по това време е Леонид Брежнев, войските са поискани от страна на чехословашките комунисти, потърсили „братска помощ против контрареволюцията”.

НРБ е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, а тогавашният Министерски съвет начело с министър-председателя Тодор Живков приема секретно решение, с което изпраща български военни части под съветско командване.

Резидентът е друга основна категория секретен сътрудник на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. той е определен така:

„Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него информатори от 5 до 15 души. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник. Поради това, както той, така и оперативният работник трябва да бъде безпределно предан на комунистическата партия и народната власт, да притежава нужните лични и разузнавателни качества.

Резидентите като правило се вербуват сред надеждните особено проверени членове на БКП, а също така и на ДНСМ (Димитровска народна социалистическа младеж). В изключителни случаи се разрешава използването като резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с наши органи информатори." .

Кариерата на световно известния през 50-те и 60-те години на миналия век тенор Димитър Узунов (1926-1986) е била съсипана от заповеди на Държавна сигурност да пее пред първия секретар на БКП Тодор Живков и негови чуждестранни гости, когато оперният изпълнител е бил болен и е имал лекарско предписание да пази гласа си.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретно агентурно сведение относно: Димитър Узунов, предадено от агент „ДЕТЕЛИН” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от август 1977 г.

В него агентът предава доверителен разговор с голямата оперна звезда, пяла в операта в Париж, „Ковънт Гардън“ – Лондон, „ „Ла Скала“ – Милано, „Метрополитън“ – Ню Йорк, Мюнхен, Берлин и най-много във Виенската държавна опера „Щатсопер“, където години наред е щатен първи тенор.

Димитър Узунов споделя пред агента, че „ДС и Тодор Живков имат „заслуга” за неговия певчески край”.

Оказало се, че в един период, в който на тенора му е препоръчано да почива и да не използва гласа си, за да си възстанови възпалените си гласни връзки, по телефона му се обадил полковник от ДС от личната охрана на Живков.

До краха на тоталитарния комунистически режим през есента на 1989 г. специален отдел в Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е занимавал с „производството” на фалшиви новини, насочени срещу единството между членовете на НАТО. „Учител” и помощник на ДС в тази дейност, наричана на оперативен език активни мероприятия, е по-големия ѝ „брат” – КГБ.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до Москва от 6 януари 1989 г., подписано от тогавашния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров (подписа вдясно на втората страница, б.а.).

Как източногерманската Държавна сигурност, известна като ЩАЗИ, е работила с нелегалите разузнавачи и какъв е нейния опит в това направление се е интересувала комунистическата Държавна сигурност при съвместното им сътрудничество в годините на тоталитарната диктатура.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси, които ще бъдат оправени към делегацията на Разузнавателното управление на МВР-ГДР, която ще гостува от 8 до 12 ноември 1976 г.

Документът е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване), в чиито приоритети попада една от най-секретните дейности на тоталитарните комунистически служби, а именно подготовка, извеждане и работа с нелегалните сътрудници.

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, (военното разузнаване) само се е натегнало да бъде въведена длъжността официален представител на съветското Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) в България през 1974 г.

Това става ясно от архивен документ на РУ-ГЩ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Документът е от 1980 г. и представлява писмо (на руски език, на който се е водила официалната кореспонденция при комунизма със структури на СССР) на началника на българското военно разузнаване при комунизма ген. Васил Зикулов до началника на съветското Главно разузнавателно управление и зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал Пьотър Ивашутин.

Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) е приемало в агентурния си апарат нечестни хора, изгонени преди това от Държавна сигурност, както и лица, определени като „битово разложени”.

Това се посочва в документ на Второ управление на ДС от 1963 г., включен в един от последните сборници на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

От него се разбира, че през 60-те години на миналия век РУМНО (военното разузнаване, по-късно преименувано в Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА), е развивало агентурна мрежа в туризма, сектор, който е следен и разработван от контраразузнаването в лицето на Второ управление на ДС (от 1969 г. Второ главно управление, бел. ред.).

В строго секретната справка, озаглавена „Относно взаимодействието ни с РУМНО), става ясно, че Второ управление на ДС изразява открито недоволство от служебните контакти с колегите си от военното разузнаване по отношение на обезпечаването на работата по туризма.

В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.

Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.