Резидентът е друга основна категория секретен сътрудник на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. той е определен така:

„Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него информатори от 5 до 15 души. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник. Поради това, както той, така и оперативният работник трябва да бъде безпределно предан на комунистическата партия и народната власт, да притежава нужните лични и разузнавателни качества.

Резидентите като правило се вербуват сред надеждните особено проверени членове на БКП, а също така и на ДНСМ (Димитровска народна социалистическа младеж). В изключителни случаи се разрешава използването като резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с наши органи информатори." .

Дискомузиката е възприема от тоталитарното управление на БКП като заплаха за социалистическия строй, тъй като тя е помагала за „озападняването” на младежта в НРБ.

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност е събирала информация чрез агентите си за влиянието, което диското оказва на младите поколения в страната.

Добитите сведения ясно са показвали, че процесът на влиянието е бил подценен и режимът не е бил в състояние да го овладее – „ за никакви мерки, спиране или забрана не може да се говори”.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Основните цели на активните мероприятия (АМ) на Държавна сигурност и съвместните ѝ операции в това направление с КГБ и тоталитарните служби на останалите страни от Източния блок през 80-те години на ХХ век , са да създадат антиамерикански и антинатовски настроения в обществата от Западна Европа.

Това разкриват документи на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването), един от които desebg.com публикува онлайн.

В строго секретна справка относно: Ефектът от провежданите АМ срещу САЩ и НАТО за последните две години (1982-1983) е посочено, че насочеността на активните мероприятия е да се оказва влияние върху определени среди в САЩ и засилване на антиамериканските настроения в Европа и сред развиващите се страни.

Законовите текстове, които налагаха отстраняването на Йордан Бакалов от военното разузнаване, имаха за цел да блокират предаването на досиетата от службата. Това коментира президентът Росен Плевнелиев днес (22 октомври 2015 г.), когато наложи вето е върна за ново обсъждане в парламента текстовете в Закона за военното разузнаване, които не позволяват цивилен да управлява служба "Военна информация”.

На 1 октомври 2015 г. при разглеждане на закона на второ четене в парламента депутата от БСП Таско Ерменков, разкрит като щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА – филиал на съветското военното разузнаване ГРУ по времето на комунизма,  внесе предложение, с което се ограничава правото директорът на служба „Военна информация”, приемникът на РУ-ГЩ, да бъде цивилен, какъвто е назначеният през месец май 2015 г. Йордан Бакалов, бивш депутат от СДС.

Най-неочаквано от ГЕРБ подкрепиха текста на Ерменков, който дотогава отхвърляха и по този начин той беше прокаран в закона. От Реформаторския блок настояха президентът да наложи вето, а броени дни след това премиерът Бойко Борисов публично обяви подкрепата си за Бакалов и изрази учудване от партията му в парламента.

Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) е приемало в агентурния си апарат нечестни хора, изгонени преди това от Държавна сигурност, както и лица, определени като „битово разложени”.

Това се посочва в документ на Второ управление на ДС от 1963 г., включен в един от последните сборници на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

От него се разбира, че през 60-те години на миналия век РУМНО (военното разузнаване, по-късно преименувано в Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА), е развивало агентурна мрежа в туризма, сектор, който е следен и разработван от контраразузнаването в лицето на Второ управление на ДС (от 1969 г. Второ главно управление, бел. ред.).

В строго секретната справка, озаглавена „Относно взаимодействието ни с РУМНО), става ясно, че Второ управление на ДС изразява открито недоволство от служебните контакти с колегите си от военното разузнаване по отношение на обезпечаването на работата по туризма.

Сайтът desebg.com публикува лично строго секретна информация относно: „Състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ, начело с др. Ю. Андропов”. Документът е от 1969 г. и разкрива разговорите между партийното и държавно ръководство на НРБ и поканената от него делегация на Комитета за Държавна сигурност на СССР (КГБ), начело с неговия председател (1967-1982) Юрий Андропов, който впоследствие се издига до генерален секретар на ЦК на КПСС (1982-1984).

Първият секретар на ЦК на БКП и министър-председател Тодор Живков се среща лично с Андропов през 1969 г. и го запознава с някои проблеми, за чието решение се използва Държавна сигурност. Като един от тях е посочен „работата сред населението от турски произход у нас”.

В документа е посочено, че по време на срещата Тодор Живков уверява висшия съветски ръководител, който освен председател на КГБ е и член и секретар на ЦК на КПСС, че „Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз”.

В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е слухтяло какво се случва и на празниците на изкуствата „Аполония”, които се провеждат в края на лятото в Созопол от 1984 г.

Това разкрива архивен документ на идеологическото управление на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Строго секретен бюлетин за получени те по-важни данни по линиите на Шесто управление на ДС през периода август 13 септември 1988 г. хвърля светлина върху начина на контролиране на „Аполония”.

 За обезпечаването ѝ в Созопол е командирована цяла група от оперативни работници по предварително изготвен план.

Преди повече от три десетилетия съветският КГБ е дал указание на българската Държавна сигурност да работи за излизането на съседна Турция от НАТО.

Това разкрива строго секретен документ, съдържат разговорите между началниците на служба „Активни мероприятия” (А) в Първо главно управление (ПГУ) на КГБ и българския ѝ аналог – отдел 08 „Активни мероприятия” в Първо главно управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Документът представлява строго секретна справка от 1980 г. относно: Разговорите ми с началника на служба „А” при ПГУ-КГБ ген. Владимир Иванов и началник на европейското направление при същата служба полк. Александър Белозеров.

Неочаквано депутатите от ГЕРБ подкрепиха днес предложението на БСП за смяна на критериите за директора на служба „Военна информация” (СВИ) по време на финалното приемане на новия Закон за военното разузнаване, с което на практика ще се наложи да бъде сменен назначеният през месец май тази година цивилен директор Йордан Бакалов, бивш депутат от СДС.

Според новоприетите критерии за директор на военното разузнаване може да бъде назначен само действащ висш военен с определен стаж и квалификация.

Тази поправка беше предложена в зала от депутата от БСП Таско Ерменков (БСП), разкрит като щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА от 1984 г. РУ-ГЩ е българският аналог на съветското Главно разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) на Въоръжените сили на СССР, като до 1991 г. работи като негов филиал, който идеологически, технически и кадрово е обезпечаван от съветска страна по време на управлението на БКП. Към момента кариерата на общо 39 процента от ръководните кадри във военното разузнаване е свързана РУ-ГЩ от времето на тоталитарния комунистически режим.