Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е слухтяло какво се случва и на празниците на изкуствата „Аполония”, които се провеждат в края на лятото в Созопол от 1984 г.

Това разкрива архивен документ на идеологическото управление на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Строго секретен бюлетин за получени те по-важни данни по линиите на Шесто управление на ДС през периода август 13 септември 1988 г. хвърля светлина върху начина на контролиране на „Аполония”.

 За обезпечаването ѝ в Созопол е командирована цяла група от оперативни работници по предварително изготвен план.

Сайтът desebg.com публикува уникален документ, разкриващ перспективите и целите на КГБ и Държавна сигурност малко преди рухването на Източния блок по отношение работата на тоталитарните служби на СССР и НРБ срещу САЩ, европейското направление и такива, които са особено актуални днес – Близкия Изток, Турция, Китай и позициите в районите на конфликти в света.

Става въпрос за стратегията на КГБ по линия на активните мероприятия (АМ) и изпълнението ѝ от Първо главно управление (ПГУ) на българската Държавна сигурност в края на 80-те години.

Подробности по това направление се съдържа в 34-страничен документ, озаглавен строго секретна справка относно: Разговорите, водени в служба АМ при ПГУ-КГБ в Москва от 25 до 28 октомври 1988 г. по въпроси на сътрудничеството с отдел 08 на ПГУ-ДС.

Отдел 08 е отдел „Активни мероприятия” на ПГУ на ДС, което е българския еквивалент на съветското ПГУ.

Военното разузнаване е давало указания през 1947 г. кои царски офицери, привлечени като подсъдими по т. нар. съдебен процес срещу „Военния съюз” същата година, да бъдат помилвани въз основа на сътрудничеството им по делото и направените „самопризнания”.

Това става ясно от доклад: Относно евентуалното помилване в бъдеще на осъдени офицери от процеса срещу „Военния съюз”, който Комисията по досиета наскоро разсекрети, а desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от Александър Починков, началник РО2, отделът, натоварен с вътрешното разузнаване в армията към Разузнавателния отдел към Щаба на войската (военното разузнаване, по-късно Разузнавателно управление към Министерството на народната отбрана и Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА, бел. ред.).

Началникът на РО-2 е назначен Александър Починков, член на БКП от 1929 г. е произведен в чин подполковник за „участието му в удара на 9 септември 1944 г.”

В доклада са изнесени подробности от „кухнята” на следствието срещу арестуваните по делото „Военен съюз” офицери, като се говори за направени признания от страх, както и за направени услуги и „изпълнени задачи” по време на следствието, по което за постигане на целите му военното разузнаване работи и направлява.

Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) е приемало в агентурния си апарат нечестни хора, изгонени преди това от Държавна сигурност, както и лица, определени като „битово разложени”.

Това се посочва в документ на Второ управление на ДС от 1963 г., включен в един от последните сборници на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

От него се разбира, че през 60-те години на миналия век РУМНО (военното разузнаване, по-късно преименувано в Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА), е развивало агентурна мрежа в туризма, сектор, който е следен и разработван от контраразузнаването в лицето на Второ управление на ДС (от 1969 г. Второ главно управление, бел. ред.).

В строго секретната справка, озаглавена „Относно взаимодействието ни с РУМНО), става ясно, че Второ управление на ДС изразява открито недоволство от служебните контакти с колегите си от военното разузнаване по отношение на обезпечаването на работата по туризма.

Източногерманското Министерство на държавна сигурност, известно като ЩАЗИ и Комитетът за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет в Народна република България са се договорили още през 1967 г. да следят граждани от двете страни на Източния блок по време на пребиваването им в другата страна, а репресивният апарат на БКП е гарантирал „всестранна помощ” на ГДР срещу бягствата на източногерманци през границите на НРБ.

Това разкрива строго секретно споразумение между ЩАЗИ и КДС, сключено през 1967 г., разсекретено наскоро от Комисията по досиетата, което сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от началниците на ЩАЗИ и КДС ген. Ерих Милке и ген. Ангел Солаков в София. За да възпре бегълците от комунистическата диктатура в ГДР шест години по-рано, през 1961 г., по съвет на съветския лидер Никита Хрушчов първият секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт се разпорежда за изграждането на Берлинската стена, превърнала се в най-уродливия символ на комунистическото управление в Източния блок.

В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.

Изявлението на генералния секретар на БКП Тодор Живков след майските протести на мюсюлманите в България през 1989 г. срещу „възродителния процес”, което предизвиква принудителното изселване на над 360 000 български граждани в Турция лятото същата година, известно като „Голямата екскурзия”, е определено от Държавна сигурност като част от „изграждането на единна социалистическа нация”.

 Това разкрива документ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, който desebg.com публикува онлайн.

Българската Държавна сигурност и с помощта на съветския КГБ се е опитала да „разобличи” американския президент Роналд Рейгън като „духовен наследник на Хитлер”.

Това разкрива строго секретен документ на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1986 г., който desebg.com публикува онлайн.

В строго секретен план на ПГУ относно: Работата по направление САЩ и НАТО през 1986 г. е посочено, че са проведени акции и активни мероприятия за „дискредитиране на Рейгън и неговата администрация, на провежданата от тях политика за постигане на световна хегемония на САЩ”.

„По наша идея, съвместно със съветските другари, беше подготвено и проведено активно мероприятие (АМ) за разобличаване на американския президент като духовен наследник на Хитлер”, е посочено в документа на ПГУ.

Активното мероприятие се е състояло в издаването на английски език и разпространението в 600 екземпляра в Западна Европа на брошура под заглавието „Чумата” от името на фиктивен „Комитет за спасяване на европейската цивилизация”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Подривната дейност на радиостанция „Горянин” срещу нашата страна. Документът е на Второ управление на ДС и е от 1956 г.

В него е посочено, че радиостанцията е създадена през 1951 г. и „се използва за вражеска агитация”. „Горянин”, известна още като „Гласът на българската съпротива”,  излъчва предавания в продължение на 11 години, като през 50-те години се опитва да координира съпротивата на горянското движение в България – първото съпротивително движение срещу комунистическите режими в страните от Източния блок.

Държавна сигурност посочва, че радиостанцията „лее огън и жупел срещу Партията, правителството и дружбата ни със СССР, срещу отделни правителствени, партийни мероприятия и малки, и големи дейци”.

Радиостанция „Горянин” призовава българската работническа класа да се бори против стахановското движение и дезинформира слушателите в България за разтуряне на различни ТКЗС-та в страната.

Сайтът desebg.com публикува доклад за офицерите от Трета армия на военното разузнаване от април 1946 г. В него е коментиран ръководния й състав, като акцентът в коментарите е поставен върху политическата оценка и личностната характеристика, която поставеното по комунистически контрол контраразузнавателно отделение в Разузнавателния отдел (военното разузнаване по това време, бел. ред).

Така например командирът на Трета армия ген. Марко Атанасов е определен като „опасен двуличник”, който „не може дълго време да играе ролята на наш приятел и приятел на русите”.

Началникът на Щаба на армията полк. Георги Митов авторът на доклада, посочва, че го е спасил от „народния съд” след обещанието винаги да го следва, „но всъщност е много добре прикрит наш противник”.