Съдържателят на конспиративна квартира е четвъртата основна категория секретен сътрудник в агентурния апарат на Държавна сигурност. Тя се среща в по-късните години от съществуването на комунистическата ДС.

В строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица” от 30 май 1989 г. за тази категория секретен сътрудник за тази категория е дадено определението:

„Съдържател на конспиративна квартира е секретен сътрудник, който служи за прикритие на жилищно или друго помещение, с което се разпореждат органите на ДС за срещи с ценни агенти, за провеждане на опeративно-технически и други мероприятия.

За съдържатели на явочни и конспиративни квартири да се придобиват честни и предани на партията и народната власт български граждани.

Разположението на явочните и конспиративните квартири и начинът на тяхното използване да е в пълно съответствие с изискванията на принципите на работа на органите на ДС.” .

Единственият официално заподозрян от българското следствие за участие в убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. италиански гражданин с датски паспорт Франческо Гулино е бил намерен мъртъв в жилището, което е обитавал в австрийския град Велс.

Новината съобщи във вторник (17 август 2021 г.) информационна агенция АПА, цитирана от БГНЕС.

Гулино е бил открит починал от негов приятел. Лекар е потвърдил смъртта на 75-годишния мъж. Полицията е съобщила, че няма никакви улики за насилствена смърт.

Гулино се оказва агент „ПИКАДИЛИ“ на ДС

Името на Франческо Гулино стана световно известно през 1993 г., след като в британския вестник „Гардиън“ бе публикувана информация, че той е бил разпитан от детективи от Скотланд ярд и български следовател в датската столица Копенхаген като заподозрян за участие в убийството на писателя Георги Марков, убит при тайна операция на Държавна сигурност с техническата подкрепа на КГБ през септември 1978 г. в Лондон.

Държавна сигурност и източногерманското Министерство на Държавната сигурност, известно още като ЩАЗИ, са обменяли опит как организират външното наблюдение на чуждестранните дипломати.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Посещението в нашата страна на група ръководни работници на ВН (външно наблюдение, б.а.) в ГДР.

Документът е от 1975 г. и хвърля светлина върху взаимодействието между репресивните органи на комунистическите режими в НРБ и ГДР по организацията на външното наблюдение на техни обекти.

Още в първите години след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в Държавна сигурност е обособен структура по външно наблюдение, която впоследствие прераства в самостоятелен отдел в ДС, който се развива и запазва до краха на комунистическата система през 1989 г.

Държавна сигурност е излязла със специален инструктаж а провеждането на насилствената смяна на имената към началните на органите на МВР в страната, ръководени от тогавашните началници на окръжните управления на МВР-ДС.

Предложението за инструктажа излиза от името на началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков и е от 17 януари 1985 г.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документа, който представлява строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена.

От него става ясно, че в окръжните управления на ДС са командировани офицери от централните управления на Държавна сигурност.

Наредено е да се вземат мерки за недопускане идването в София на групи от турското малцинство с цел провеждането на протести и демонстрации.

Не само Държавна сигурност, но и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) е имало право да претърсва частната кореспонденция, влизаща и излизаща от България по време на тоталитарното управление на БКП.

Негласната проверка на пощата е известна в комунистическите служби като Мероприятие – 9 (М-9).

През 1973 г. са изготвени строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждане на мероприятие 9.

Документът е подготвен за утвърждаване от началника на РУ-ГЩ ген. Зикулов.

С него е указано, че оперативните отдели на военното разузнаване имат право да правят заявки за извършване на Мероприятие – 9 при:

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

При създаването на Управление „Научно-техническо разузнаване“ (НТР) към Първо главно управление на Държавна сигурност през 1979 г. то не е разполагало с агентура за проникване във важни обекти в страни като Англия, Канада и Япония.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен отчет относно: Работата на I направление за периода януари – декември 1980 г. на УНТР.

На НТР комунистическият режим е възложил "придобиването" или кражбата на модерни технологии от Запада и теснически напреднали страни като Япония.

В документа е признато, че научно-техническото разузнаване „не разполага с агентура за в обектите за проникване“.

Също така няма дела за оперативни разработки или дела за оперативни проверки на лица, работещи в обектите, набелязани за проникване.

Още през 60-те години на ХХ век Държавна сигурност и нейният източногермански аналог – ЩАЗИ са постигнали договорка за сътрудничеството, което е насочено изцяло срещу САЩ и страните от НАТО.

За това свидетелства документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси по разузнавателната и контраразузнавателната работа за обсъждане с делегацията на органите на сигурността на ГДР.

Документът е от 1966 г. , когато комунистическата Държавна сигурност за няколко години е изведена от МВР и е структурирана в самостоятелен Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет (с премиер партийният ръководител Тодор Живков, б.а.).

ДС и източногерманския репресивен орган ДАЗИ са имали сериозни амбиции в борбата си срещу САЩ и страните от НАТО, на която цел се основава голяма част от тяхното сътрудничество, което изграждат през годините до падането на Берлинската стена и краха на съветския лагер през 1989 г.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е полагало „грижи” за репертоара на естрадните изпълнители и подбора на тези, които са имали изпълнения в курортните комплекси и заведения за обществено хранене по времето на комунистическия режим.

Това разкрива документ на идеологическото управление на репресивния апарат на БКП, известно с преследването на българската интелигенция, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис-извлечение на строго секретни мероприятия, които ще се проведат от Шесто управление на ДС за подобряване на работата по линия на туризма.

Документът е от 1973 г. и съдържа редица действия, които идеологическото управление на Държавна сигурност е набелязало тогава.

 Една значителна част от тях се отнася до налагането на контрол върху репертоарите на естрадните изпълнители.