Архивите на Държавна сигурност краят много информация за това по какъв начин репресивният апарат на БКП е създавал и реализирал специални операции, които да прототипите на днешните фалшиви новини.

Става въпрос за т. нар. активни мероприятия, чиято цел е да дезинформира определена институция, група, кръгове или държавно ръководство.

В Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) е съществувал специален отдел „Активни мероприятия”, който е натоварен с „производството” на фалшиви новини, които разузнаването е пласирало в западните страни или в съседните.

Целта на тези „фалшиви новини” или активни мероприятия е да всява недоверие между една или повече страни, да въвежда в заблуждение, да подвежда или да дава погрешна представа за даден процес или събитие.

Държавна сигурност не е била единствената специална служба, която се е занимавала със създаването и пласирането на „фалшиви новини”.

Тя се ползвала опита на своя „първоучител” – съветския КГБ. По-важните активни мероприятия са планирани и реализирани с помощта на по-големия „брат”.

Създадената на мястото на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) Национална служба за защита на конституцията (НСЗК) през февруари 1990 г. е стартирала със 100% кадри от Държавна сигурност, като една значителна част от тях са взети от закритото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, преследвало интелигенцията, младежта и духовенството.

Това разкрива документ от архива на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Щатната численост и състав на НСЗК – МВР от септември 1990 г.

Според нея общият брой на офицерския състав е 581 щатни бройки,
А от съкратените три управление
Второ главно управление на ДС, Четвърто икономическо управление на ДС и Шесто управление на ДС най-малко са съкратените именно от идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция.

Митовете за големите разузнавачи по времето на комунистическия режим са много, но архивите на Държавна сигурност разкриват и друга картина.

И тя е, че присъствието на някои оперативни работници зад граница си е било направи екскурзия и харчене на държавни пари срещу никаква съществена разузнавателна дейност.

Такъв е случая с щатен служител на Първо главно управление на ДС (ПГУ разузнаването), който е прекарал под прикритие в резидентурата на ПГУ в Лондон цели шест години в периода 1983-1989 г., а изпратената до Центъра в София използвана разузнавателна информация се оказва... една на година.

Сайтът desebg.com публикува онлайн неговата строго секретна оценка, дадена от началника на отдел 06 „Информация” в ПГУ през март 1989 г.

Оперативният работник е закодиран под номер, но в документа е посочено, че той е работил в резидентурата в Лондон по линия на външно политическото разузнаване. Резидентурата на ДС в английската столица е смятана за една от най-тежките, тъй като контраразузнавателният режим от страна на МИ 5 е много силен.

Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

Проблемите в сътрудничеството срещу международния тероризъм, както между страните от Запада, така и в бившия Източен блок преди разпадането му, съществуват още през 80-те години на миналия век. Това се оказва и ахилесовата на различните антитерористични коалиции, които се образуват през следващите 30 години, с цел ограничаване на едно или друго явление или вълна на тероризма.

Архивните документи на тоталитарните служби като КГБ и ДС показват, че те активно следят политиката на западните държани и техните специални органи по този проблем, който принуждава Европейската икономическа общност, САЩ и НАТО да предприемат редица мерки при засилването на международния тероризъм през 80-те години на ХХ век.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка за проблемите на международното сътрудничество в борбата срещу тероризма.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

В началото на 80-те години на ХХ век Първо главно управление на ДС (разузнаването) и Разузнавателното управление на източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, са обменяли интензивна информация по множество въпроси, сред които и възможностите за проникване в НАТО, фалшифицирането на западногермански паспорти и работата по оперативната психология.

За това свидетелства документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно посещение на делегация на Разузнавателното управление на ГДР в НРБ от 1981 г.

От него става ясно, че представителите на ЩАЗИ са били един от зам.-началниците на източногерманската ДС, началникът на службата за работа с нелегалите и началникът на отдела за НАТО.

Един от въпросите, който интересувал делегацията на ЩАЗИ е печатницата за паспорти във ФРГ и лицата, които работят в нея.

Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е имало за задача да изгради ефективна агентура мрежа в Комитета за телевизия и радио към Министерския съвет, който по времето на тоталитарното управление на БКП е натоварен с контрола в средствата за масово осведомяване.

Това разкрива строго секретен план за работата на отделение 1, отдел 01 на Шесто управление на ДС за 1975 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросната структура в идеологическото управление на ДС отговаря пряко за следенето на дейността в медиите.

Документът разкрива, че първостепенната задача на Шесто управление е да засили вербовъчната дейност в Комитета за телевизия и радио, като придобие нови 23 агенти в различни медии или институции, свързани с тях.

До краха на тоталитарния комунистически режим през есента на 1989 г. специален отдел в Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е занимавал с „производството” на фалшиви новини, насочени срещу единството между членовете на НАТО. „Учител” и помощник на ДС в тази дейност, наричана на оперативен език активни мероприятия, е по-големия ѝ „брат” – КГБ.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до Москва от 6 януари 1989 г., подписано от тогавашния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров (подписа вдясно на втората страница, б.а.).

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, (военното разузнаване) само се е натегнало да бъде въведена длъжността официален представител на съветското Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) в България през 1974 г.

Това става ясно от архивен документ на РУ-ГЩ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Документът е от 1980 г. и представлява писмо (на руски език, на който се е водила официалната кореспонденция при комунизма със структури на СССР) на началника на българското военно разузнаване при комунизма ген. Васил Зикулов до началника на съветското Главно разузнавателно управление и зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал Пьотър Ивашутин.