Не само Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е автор на редица доноси срещу представители на българската естрада, но Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) също е събирало такива за български певци и музиканти.

Това показват документи от архивна на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Доносът на ВГУ е съставен от агент жена, действала под псевдонима „СВЕТЛА” през втората половина на 70-те години.

Нейното донесение е срещу българската рок-група „Танга” само две години след създаването ѝ през 1976 г., а също така и срещу певицата Богдана Карадочева.

Съдържателят на конспиративна квартира е четвъртата основна категория секретен сътрудник в агентурния апарат на Държавна сигурност. Тя се среща в по-късните години от съществуването на комунистическата ДС.

В строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица” от 30 май 1989 г. за тази категория секретен сътрудник за тази категория е дадено определението:

„Съдържател на конспиративна квартира е секретен сътрудник, който служи за прикритие на жилищно или друго помещение, с което се разпореждат органите на ДС за срещи с ценни агенти, за провеждане на опeративно-технически и други мероприятия.

За съдържатели на явочни и конспиративни квартири да се придобиват честни и предани на партията и народната власт български граждани.

Разположението на явочните и конспиративните квартири и начинът на тяхното използване да е в пълно съответствие с изискванията на принципите на работа на органите на ДС.” .

В началото на 1989 г. Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ, разузнаването) вече е било набелязало нови места, в които да осъществява прикритие на оперативните си работници от Управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР), като едно от тези места е „депозитни къщи“ (банки).

Това ясно от документ на ПГУ от 31 януари 1989 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Разработване на нови оперативни прикрития.

Как да се подобри ефективността от проверката на огромния поток от писма, които източногерманците от ГДР са изпращали през летния сезон от НРБ до свои близки в западни страни е бил един от основните проблеми, по които през 1980 г. двамата са говорили по време на лична среща в Източен Берлин.

Това става ясно от документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация относно: Разговор на министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов с министъра на Държавна сигурност на ГДР Ерик Милке от февруари 1980 г.

През 1980 г. началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване по време на комунистическия режим) ген. Васил Зикулов е поискал от ръководството на съветското Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (съветското военно разузнаване) да бъде запазена длъжността Постоянен представител на ГРУ в Народна република България.

Ген. Зиколов, който е най-дългогодишният началник на военното разузнаване по време на тоталитарния комунистически режим, се е мотивирал в писмо до зам.-началника на ГРУ ген. Ивашутин.

Сайтът desebg.com публикува отлайн секретното писмо, което е написано на руски език.

В него Зикулов изтъква, че благодарение на тази длъжност (съветски съветник във военното разузнаване на НРБ, б.а.) е позволило да се извършат повече оперативни форми на обучение между двете разузнавания.

В резултат на съветският съветник сътрудничеството между нашите управления значително се разшири, практически са обхванати всички области на разузнавателната работа”, пише ген. Зикулов.

Държавна сигурност е излязла със специален инструктаж а провеждането на насилствената смяна на имената към началните на органите на МВР в страната, ръководени от тогавашните началници на окръжните управления на МВР-ДС.

Предложението за инструктажа излиза от името на началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков и е от 17 януари 1985 г.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документа, който представлява строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена.

От него става ясно, че в окръжните управления на ДС са командировани офицери от централните управления на Държавна сигурност.

Наредено е да се вземат мерки за недопускане идването в София на групи от турското малцинство с цел провеждането на протести и демонстрации.

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

„През следващата петилетка [Осмата петилетка (1981-1985)] ще настъпят такива изменения като покупка и участие в западни фирми... Може би нашето икономическо разузнаване трябва да излезе от рамките на българските мисии в чужбина. Ние не трябва да мислим, че само по пътя на дипломатическите представителства може да проникваме във вражеските фирми и представителства“.

Думите са на Огнян Дойнов, член на Политбюро на ЦК на БКП и един от доверените на генералния секретар на БКП пайртийни кадри, изречени пред ръководството на Първо главно управление на ДС (разузнаването), неговия 07 отдел (научно-техническо разузнаване) и министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов през 1980 г.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно изказване на др. Огнян Дойнов на среща с министъра на вътрешните работи, ръководството на ПГУ-ДС и ръководството на отдел 07 при управлението от юли 1980 г.

Дойнов, който през 1981 г. ще бъде назначен за министър на машиностроенето, осветлява Първо главно управление за партийните идеи за развитие на икономиката, сред които е тази и за закупуване на фалирали западни фирми, чрез които комунистическият режим да вкарва западни технологии, заобикалайки наложеното от Запада технологично ембарго.

В документа се потвърждава информацията, че лично Тодор Живков е обръщал сериозно внимание на научно-техническото разузнаване, чрез което по подобие на практиките в съветския КГБ тоталитарният режим в България се е опитвал да наваксва технологичното си изоставане чрез кражбата на западни технологии и внедряването им в българската икономика.

Репресивните апарати на НРБ и ГДР в лицето на Държавна сигурност и нейния аналог в Източна Германия – Министерството на Държавната сигурност, известно като ЩАЗИ, са обменяли подробна информация за методите и средствата, които са използвали, за да увардят от хората опасаните с тел граници на диктатурите в двете страни от Източния блок.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Проведени разговори с делегация на МДС на ГДР от 27 до 30 април 1981 г. в Берлин.

Документът е на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и е подписан от неговия началник ген. Георги Аначков, който е водил делегацията на посещението в ЩАЗИ.

Строго секретната докладна е адресирана до най-високо място в ДС – министъра на вътрешните по това време ген. Димитър Стоянов.