Как източногерманската Държавна сигурност, известна като ЩАЗИ, е работила с нелегалите разузнавачи и какъв е нейния опит в това направление се е интересувала комунистическата Държавна сигурност при съвместното им сътрудничество в годините на тоталитарната диктатура.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси, които ще бъдат оправени към делегацията на Разузнавателното управление на МВР-ГДР, която ще гостува от 8 до 12 ноември 1976 г.

Документът е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване), в чиито приоритети попада една от най-секретните дейности на тоталитарните комунистически служби, а именно подготовка, извеждане и работа с нелегалните сътрудници.

В началото на 80-те години на ХХ век КГБ и Държавна сигурност са си поставили за задача да работят за укрепване на позициите на социалистическите страни в Иран и развитието на сътрудничеството с ислямската държава, която по това време се ръководи от религиозния водач на ислямската революция в страната от 1978-1979 г. шиитският водач Хомейни.

В същото време разузнаванията на НРБ и СССР са работили да оказват противодействие на САЩ и техните позиции в Иран.

Това разкрива строго секретен перспективен план относно: Взаимодействието в областта на агентурно-оперативната работа по Иран за периода 1981-1982 г. между Първо главно управление (ПГУ) на КГБ и ПГУ на ДС.

Служба „Военна информация” (СВИ) официално призна, че във военното разузнаване са унищожавани досиета след 10 ноември 1989 г., катопрочистването е извършвано по време на двете правителства на Луканов (1990 г., БКП/БСП), кабинета Попов (1991 г., БСП, СДС и БЗНС), служебният кабинет на Ренета Инджова (1994) и кабинета Костов (1999), когато управлява коалицията Обединени демократични сили (СДС и Народен съюз).

Това стана ясно от писмо на директора на СВИ бригаден генерал Светослав Даскалов в отговор на заявление за достъп до обществена информация, подадено от основателя на desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

До този момент официално се знаеше само за тайното прочистване на досиетата на бившата Държавна сигурност през 1990 г. (виж статистика – ТУК) по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП), разкрит по-късно като агент на ДС (виж досието му – ТУК).

Проблемите в сътрудничеството срещу международния тероризъм, както между страните от Запада, така и в бившия Източен блок преди разпадането му, съществуват още през 80-те години на миналия век. Това се оказва и ахилесовата на различните антитерористични коалиции, които се образуват през следващите 30 години, с цел ограничаване на едно или друго явление или вълна на тероризма.

Архивните документи на тоталитарните служби като КГБ и ДС показват, че те активно следят политиката на западните държани и техните специални органи по този проблем, който принуждава Европейската икономическа общност, САЩ и НАТО да предприемат редица мерки при засилването на международния тероризъм през 80-те години на ХХ век.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка за проблемите на международното сътрудничество в борбата срещу тероризма.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

През март 1989 г., осем месеца преди началото на края на тоталитарната комунистическа система в България, Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е изразява опасения, че младото поколение българи ще се оформи на антисоциалистическа основа.

Причината за това обаче не е отдадена на провала на социалистическия експеримент, а на „нарастващата по своите мащаби и интензивност идеологическа диверсия”.

Това се посочва в документ на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция по времето на режима на БКП, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

В края на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС се опасява, че идеологическата диверсия на Запада ще създаде младо поколение, което да се противопостави на компартията и създаването на условия за бъдещи политически промени в страната.

Първо главно управление (ПГУ) на ДС е работило пряко с президента на Иракското главно управление за разузнаване Барзан Ибрахим ал Тикрити по време на режима на Саддам Хюсеин.

Това разкриват архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Предстоящите разговори с началника на иракското разузнаване Барзан Ибрахим.

Документът е от 1981 г. и адресиран до началника на ПГУ ген. Васил Коцев, а е подписан от неговия заместник полк. Благой Плачков.

„Партньорът, с който ще си сътрудничим, е твърде необичаен”, е записано в докладната записка. Тикрити е природен брат на Саддам Хюсеин.

Министърът на Държавна сигурност (ЩАЗИ) на Германската демократична република Ерих Милке е имал слабост да награждава с медали щатни служители на българската ДС, които са допринесли за разкриване но случаи на опити за бягства на източногерманци на Запад през България.

Това става ясно от архивни документи, които desebg.com публикува онлайн. Те са от първата половина на 70-те години и осветляват вътрешноведомственото отношение към даваните от Милке награди на конкретни кадрови служители от ДС.

Оказва се, че Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) изразява отрицателна позиция към наградите, посочвайки че е „неправилно, то не действа възпитателно на оперативния състав и създава впечатление за лична политика, провеждана от години от страна на Министерството на Държавна сигурност – ГДР”.

Архивните материали в Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване), включително и делата на сътрудниците, е трябвало да бъдат микрофилмирани преди да се пристъпи към тяхното унищожаване.

Това постановява секретна Инструкция относно: Работата по делата в секретните секции (деловодства) и архивите на РУ-ГЩ, която desebg.com публикува онлайн.

Документът, по който РУ-ГЩ се е ръководило в края на комунистическия режим е от март 1989 г., осем месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, и е утвърден от началника на военното разузнаване ген. Васил Зикулов.

Въпросът с архивното наследство на военното разузнаване при комунистическия режим е особено актуално, след като наскоро стана официално ясно, че почти половината от досиетата в РУ-ГЩ са унищожени след промените, въпреки забраната за унищожаване на архивни документи, наложена с разпореждане от Министерския съвет през 1991 г. (виж повече - ТУК).

Агентът е сред основните категории секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. е дадено следното описание за него:

„Агентът е надежден, квалифициран секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, успешно изпълняващ техните задачи по внедряване, разработка агентурата на разузнаването на капиталистическите страни, вражеските подмолни организации и други антинародни елементи.