Съдържателят на конспиративна квартира е четвъртата основна категория секретен сътрудник в агентурния апарат на Държавна сигурност. Тя се среща в по-късните години от съществуването на комунистическата ДС.

В строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица” от 30 май 1989 г. за тази категория секретен сътрудник за тази категория е дадено определението:

„Съдържател на конспиративна квартира е секретен сътрудник, който служи за прикритие на жилищно или друго помещение, с което се разпореждат органите на ДС за срещи с ценни агенти, за провеждане на опeративно-технически и други мероприятия.

За съдържатели на явочни и конспиративни квартири да се придобиват честни и предани на партията и народната власт български граждани.

Разположението на явочните и конспиративните квартири и начинът на тяхното използване да е в пълно съответствие с изискванията на принципите на работа на органите на ДС.” .

При създаването на Управление „Научно-техническо разузнаване“ (НТР) към Първо главно управление на Държавна сигурност през 1979 г. то не е разполагало с агентура за проникване във важни обекти в страни като Англия, Канада и Япония.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен отчет относно: Работата на I направление за периода януари – декември 1980 г. на УНТР.

На НТР комунистическият режим е възложил "придобиването" или кражбата на модерни технологии от Запада и теснически напреднали страни като Япония.

В документа е признато, че научно-техническото разузнаване „не разполага с агентура за в обектите за проникване“.

Също така няма дела за оперативни разработки или дела за оперативни проверки на лица, работещи в обектите, набелязани за проникване.

Не само съветският КГБ и източногерманското ЩАЗИ са изпращали през летния сезон свои оперативни работници на българското Черноморие, но това е правила и чехословашката Държавна сигурност (StB).

Свидетелство за това е запазено в архивите на българската Държавна сигурност, което desebg.com публикува онлайн.

То представлява строго секретна справка относно: Съвместната ни работа с чехословашките другари при обслужване на чехословашките летовници в Бургаски окръг през 1960 г.

Документът е подписан от началника на отдел „Чужденци” към Окръжното управление на МВР-ДС в  Бургас.

От справката става ясно, че през летния сезон чешката ДС е изпратила свой оперативен работник, който е действал на територията на курортния комплекс „Слънчев бряг”.

Държавна сигурност е излязла със специален инструктаж а провеждането на насилствената смяна на имената към началните на органите на МВР в страната, ръководени от тогавашните началници на окръжните управления на МВР-ДС.

Предложението за инструктажа излиза от името на началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Антон Мусаков и е от 17 януари 1985 г.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документа, който представлява строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена.

От него става ясно, че в окръжните управления на ДС са командировани офицери от централните управления на Държавна сигурност.

Наредено е да се вземат мерки за недопускане идването в София на групи от турското малцинство с цел провеждането на протести и демонстрации.

Не само Държавна сигурност се е учила от по-големия си „брат” КГБ, но това е било валидно в пълна сила и за Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а), което е ползвало опита на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, б.а.).

За това свидетелства документ от архивите на РУ-ГЩ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от вицепремиера и министъра на народната отбрана армейски генерал Иван Михайлов до Политбюро на ЦК на БКП относно: Изпращане на подготовка в Съветския съюз на офицери от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

Документът е от септември 1958 г. от него става ясно, че до тогава офицерите от комунистическото разузнаване не са имали възможност да черпят опита на своите „братя” от ГРУ.

В началото на 70-те години на ХХ век софийската топлофикация вече е изпитвала сериозни затруднения да достави необходимите на столичани отопление топла вода през зимния период.

Този проблем обаче не е подозиран от жителите на София, защото с него е била наясно само Държавна сигурност, която от своя страна е информирала Градския комитет на БКП.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно донесение относно: Нерешени въпроси по топлоснабдяването на столицата от ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Трайчо Костов”.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

В началото на 70-те години на ХХ век в Комитетът за Държавна сигурност на СССР вече сериозно се е замислял за необходимостта от изграждане на единна електронна система, чрез която да получава оперативна информация от репресивните органи на останалите страни от Източния блок.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна от особена важност докладна записка от ген. Димитър Кьосев, началник на Първо главно управление на ДС, до министъра на вътрешните работи ген. Ангел Солаков.

Докладната, обозначена с най-високия гриф за секретност по време на комунистическия режим, е от 1970 г. и съдържа подробна информация за проведеното същата година през месец декември в Будапеща, Унгария, съвещание на ръководителите на разузнаванията на социалистическите страни – членки на Варшавския договор.

Комунистическата Държавна сигурност е посрещала бригади от оперативни работници по външно наблюдение на източногерманския режим от Министерството на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно писмо до началника на Секретариата на МВР-ДС от 1969 г. от началника на 02 отдел на ДС „Външно наблюдение”.

По това време Берлинската стена е факт и немалко източногерманци се опитват да намерят път към свободата на Запад, идвайки в НРБ като туристи и преминавайки нелегално южната или западната ѝ граница.

От своя страна българската ДС и източногерманската ЩАЗИ подписват споразумение за сътрудничество, като една от неговите основни цели е двете тоталитарни репресивни служби да работят съвместно по разкриване на източногермански граждани бегълци.

От документа става ясно, ДС и ЩАЗИ са установили „по-близки контакти с немските другари от „Външно наблюдение”.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е полагало „грижи” за репертоара на естрадните изпълнители и подбора на тези, които са имали изпълнения в курортните комплекси и заведения за обществено хранене по времето на комунистическия режим.

Това разкрива документ на идеологическото управление на репресивния апарат на БКП, известно с преследването на българската интелигенция, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис-извлечение на строго секретни мероприятия, които ще се проведат от Шесто управление на ДС за подобряване на работата по линия на туризма.

Документът е от 1973 г. и съдържа редица действия, които идеологическото управление на Държавна сигурност е набелязало тогава.

 Една значителна част от тях се отнася до налагането на контрол върху репертоарите на естрадните изпълнители.