Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки
В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.” .

Първо управление на Държавна сигурност (от 1969 г. по подобие на КГБ Първо главно управление на ДС, б.а.), извършващо разузнаване зад граница, е подготвяло т. нар. специални агентурни групи, чиято цел е била извършването на терор, диверсии, всяване на паника и разпространение на дезинформации (фалшиви новини).

Това става ясно от документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни Основни положения за организацията на работата по линия на „специалните групи“ на Първо управление на ДС (разузнаването) от 1963 г.

От него се разбира, че работата по линия на „спец групите“ не е централизирана, а е водена от линейните отдели в Първо управление на ДС и от окръжните управления на МВР-ДС по места.

Неудовлетворително е, че е извършен определен подбор на агенти, които да работят при усложнена обстановка в съседните натовски страни Турция и Гърция.

През 1981 г. Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ, е поискало от Държавна сигурност да работи по „придобиването“ (разбирай кражбата, б.а.) на новия документ за самоличност на Федерална република Германия.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Посещение на делегация на РУ [разузнавателното управление] на ГДР в НРБ.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от януари 1981 г.

От него става ясно, че ЩАЗИ е имало нужда да се добере до новите образци на паспорти на ФРГ, които по това време са подменени.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 4.3 описва финала от разработката на Първо главно управление на ДС, опитало се да проведе „остро мероприятие“ (убийство) на политическия емигрант в Израел Петър Семерджиев, бивш кандидат-член на ЦК на БКП, а след неуспеха провеждането на операция „ИНФЕКЦИЯ“, с която разузнаването на компартията е целяло да го компрометира като агент на Гестапо. Повод за поредицата „Добрата ДС“ е позицията на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изразена неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Само за периода 1987-1988 г. над 100 000 български младежи са посетили библиотеката и видеотеката в посолството на САЩ в София.

За големия интерес на младите хора към дипломатическата мисия на САЩ в НРБ алармира Държавна сигурност през пролетта на 1989 г., броени месеци преди да започне да рухва комунистическия тоталитарен режим в страните от съветския блок, включително и в България

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

Справката е на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия и е подписана от неговия началник ген. Антон Мусаков.

Комунистическият тоталитарен режим е криел от обществото истинското положение в Българската народна армия (БНА), като в същото време много добре знаел за реалното ѝ състояние.

Това разкрива документ от архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване), който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна Резолюция на Втората общоармейска партийна конференция, състояла се на 27, 28 и 29 март 1952 г.

В документа се подчертава, че „под непосредственото ръководство и грижи на ЦК на БКП, народното правителство, лично на другаря [Вълко] Червенков, с братската помощ на Съветския съюз и другаря Сталин, нашата млада Народна армия възмъжа и укрепна още повече, стана още по-боеготова и боеспособна“.

Военното ръководство обаче признава, че в армията все още съществуват „недопустимо голям брой чрезвичайни произшествия и дисциплинарни нарушения“.

По време на принудителното изселване на българските граждани от турски произход от България в Турция през лятото на 1989 г. тоталитарният комунистически режим им е давал два часа да си съберат багажа преди да напуснат родните си къщи в посока ГКПП Капитан Андреево.

Това са разбрали западни дипломати по време на т. нар. Голяма екскурзия, принудила около 360 000 мюсюлмани да напуснат родината си в резултат на реакцията на Живковото управление след масовите мирни протести на турците през май 1989 г. срещу „възродителния процес”.

Информацията, с която са разполагали различни западни дипломати в НРБ за наказателната акция на комунистическия режим, достига до нас от архивите на ДС.

Репресивният апарат на БКП е следял и подслушвал чуждестранните дипломатически служители, включително и казаното или научено от тях за „възродителния процес”.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице:

Комунистическият режим в НРБ, както и този в СССР се страхувал от ядрената мощ на САЩ и НАТО.

Това разкриват множество документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Ориентировка-задание относно подготовката на САЩ за война и признаците за своевременно разкриване на подготовката за ракетно-ядрено нападение.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1982 г. и носи подписа на тогавашния зам.-началник на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров.

Ориентировката е изпратена на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и в нея се излагат характерни белези от дейността на специалните служби на САЩ и НАТО, които биха могли да предвещават за подготовка за ракетно-ядрено нападение.

Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е работило по специален ред с „братските разведки“ от страните от съветския лагер (разведка, рус., разузнавателна служба, б.а.).

Това разкрива документ от архива на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от подп. Манол Ангелов, началник отделение при отдел „Секретариат“ на ПГУ-ДС до началника на управлението ген. Димитър Косев.

Документът е от 1971 г. и хвърля светлина върху системата, която ПГУ-ДС е изградило по линия на взаимодействието с „братските“ разузнавания от страните от Източния блок.

Създаване на ред в това взаимодействие е обоснован от необходимостта съхранение и работа с материалите, изпращани и получавани в резултат на сътрудничеството.