Сайтът desebg.com публикува строго секретно Положение за реда на привличане и възнаграждение на лицата от сътрудническия апарат във военното разузнаване.

Документът е утвърден от началника на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана ген. Васил Зикулов през май 1988 г.

С него е разпоредено привличането специално на български граждани за сътрудници на военното разузнаване. Привличането е доброволно за разлика от ДС, където се допуска привличането на агент да става и на компрометираща основа.

Въпреки доброволния характер на сътрудничеството РУ-ГЩ осигурява парично възнаграждение за своите агенти.

От документа става ясно, че за сътрудниците си  военното разузнаване е издействало в края на комунизма своеобразна тарифа за финансово стимулиране. При Държавна сигурност подобен ръководен документ липсва и там в по-редки случаи агентите, особено българските граждани, получават заплащане.

Средномесечното възнаграждение е утвърдено още с министерска заповед на министъра на народната отбрана (ген. Добри Джуров) през 1987 г. Според изпълнените задачи то варира от 10 лв. до 120 лв. Годишно обаче то не може да надхвърля 1440 лв.

През 1971 г. на военното разузнаване е  дадено правомощие да организира и провежда диверсии на територията на Западна Европа, САЩ и съседните на НРБ страни без Румъния.

Това става ясно от секретен документ, разкрит наскоро от комисията по досиетата в архивите на военното разузнаване.

Става въпрос за секретни указания за внасяне на изменения и допълнения във функционалните задължения на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана от 1971 г., които сайтът desebg.com публикува.

Едно от най-важните правомощия в мирно време, които военното разузнаване получава, е „да организира и провежда при необходимост, с разрешение на правителството на НРБ, диверсии на вражески обекти на територията на разузнаваните страни”.

Сред разузнаваните страни са съседните на България Гърция, Турция, Югославия, както и САЩ, и повечето страни от Западна Европа, а също така и някои от Близкия Изток.

С подобни правомощия две години по-късно е натоварено и Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване). През 1973 г. Политбюро на ЦК на БКП приема строго секретно Положение за работата на външнополитическото разузнаване, с които му е позволено да организира „остри мероприятия” на територията на капиталистически и развиващи се страни срещу лица, определени като вражески. Зад термина остри мероприятия се крият отвличания, убийства и саботажи.

Друго задължение на военното разузнаване е формулирано по селдния начин: „Да съдейства за укрепване на социалистическата общност като разкрива плановете и мероприятията на капиталистическите страни за разкол в социалистическия лагер”.

ЦК на БКП е поставен на първо място, преди правителството и командването на БНА, в задължението на военното разузнаване да следи и редовно да докладва за измененията в разузнаваните страни за измененията във военнополитическата обстановка и подготовката за евентуално нападение. .

Било ли е подчинено Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана на Държавна сигурност?

Отговор на този въпрос дава един рядко ценен документ от архивите на военното разузнаване, който desebg.com публикува.

Става дума за секретни въпроси за съвещание на министъра на народната отбрана и председателя на комитета за Държавна сигурност (КДС) от април 1968 г.

Сред подставените точки има два много важни момента. Първият е валидността на всички решения на ЦК на БКП спрямо РУ-ГЩ. И ако преповтарянето на подчинеността военното разузнаване на висшия партиен орган е нещо характерно за секретните служби при комунизма, то вторият момент е напълно нов в документалното изследване на функциите и ролята на Разузнавателното управление на Генералния щаб.

Той е свързан с подчинеността му спрямо създадения през 1965 г. Комитет за Държавна сигурност към Министерския съвет.

Досега винаги се е твърдяло, че военното разузнаване по времето на комунизма е било независимо от ДС, но разсекретените за първи път след 23 години от промените архиви на РУ-ГЩ опровергават това.

От документа се разбира, че през пролетта на 1968 г. председателят на КДС ген. Ангел Солаков е получил правото да получава пълна информация за агентурно-оперативната работа на РУ-ГЩ, както и да изисква от началника на военното разузнаване доклади по всички интересуващи го въпроси.

Освен това се допуска без съгласието на началника на РУ-ГЩ да се извърива вербовка и да се използват лица, картотекирани във военно разузнаване по изключение с разрешение на председателя на КДС.

Дотогава РУ-ГЩе подчинено на министъра на отбраната (по това време ген. Добри Джуров) и на началника на Генералния щаб на МНО. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за правата и задълженията на резидента – ръководител на резидентура под прикритие.

Инструкцията е от 1974 г. е основният нормативен документ за дейността на резидента в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана.

В документа са посочени правата и отговорностите на ръководителя на резидентура под прикритие (РП).

Изброени са изискванията към неговата подготовка преди поемане на резидентурата, както и задълженията му към ръководството й и изпълнението на поставените задачи.

Сред тях е организирането и ръководството на агентурната дейност.

Задачите и изискванията към резидента във военното разузнаване са сходни с тези за резидента в системата на ДС. За разлика от РУ-ГЩ в Държавна сигурност няма самостоятелно изведена инструкция за правата и задълженията на резидента. Този момент е решен в ДС с обща инструкция за ръководство и възпитание на агентурата, в която резидентът е представен като част от агентурния апарат.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Военното разузнаване при комунизма”, 2012 г.